Благодаря Ви, д-р Стоянов, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни малко за себе си! На нашите млади читатели, на които тепърва предстои избор на професия, ще им бъде интересно да научат например как Вие избрахте Историята за своя специалност, кога се появи интересът Ви към нея или изборът Ви беше случаен?

Историята винаги е била част от житейския ми път, още откакто бях на 6 и още не можех да чета. Първата книга, която получих като подарък, беше илюстрирано издание на „Илиада“. Заобичах миналото още преди да мога да разбирам написаното вътре. После дойде поредицата „История на България“ на ИК „Златното пате“, която впрочем се издава и до днес. Тези две теми – митовете и легендите от една страна и българската история от друга, начертаха пътя ми към Историята, без сам да го осъзнавам тогава. После дойдоха петте години в Националната гимназия за древни езици и култури, където ни научиха за миналото много повече, отколкото в университета, който послужи не толкова за „откриване“ на историята, колкото за изграждане на подхода към нейното изучаване. Накрая, но на първо място по значение, идва следването ми в Лайденския университет в Нидерландия, където за около година работа научих за писането на история толкова много, че ми е трудно да го опиша – без тази школовка нищо, което написах и изследвах след това, нямаше да е възможно. Успях да си спечеля покана за докторантура и се възползвах. Последваха още четири години къртовски труд, за да се стигне накрая до докторската степен. След това дойде работата като преподавател в НГДЕК – да се върнеш като учител там, където си бил ученик, е необикновено изживяване. Накрая академичната рамка бе завършена с постъпването ми на работа в Българската академия на науките през 2021 г. Така, докато светът се бореше с пандемията, аз взех, че станах напълно професионален историк по всички възможни направления – от изследовател до учител.

Как да ловим фалшивите истории?

Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.

В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.

За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.

Цялата статия и поредицата, четете през Пейтриън

Посочените в статията реформи, макар и да звучат добре на хартия, е много по-вероятно да се окажат не панацея, а отрова за българското образование. Резултатът от всичко това ще е един единствен – тотален колапс на образованието в България, обезличаване на училищата, загробване на поколение ученици чрез неадекватно преподаване и свръх консервативна реакция към модерните тенденции в информационните технологии, а също така и стимул на учениците да се преориентират от държавни към частни училища и от български към чуждестранни университети. С така зададената линия, след 10 години образованието у нас ще е на нивото на средно развита африканска държава…ако имаме късмет.

Цялата статия може да прочетете ТУК