• Балканските войни
    • Балканите
    • Балканските национални аспирации към 1911г.
    • Итало-османската война (1911-1912г.)
    • Игра на Дипломати (1908-1912г.)
    • Армиите в навечерието на войната
    • Действие Първо – Източният Театър
    • Действие Второ – Западният театър
    • Действие Трето – Пролетта на 1913-та
    • Първи Антракт – Примирието от 03,XII.1912г. и конференцията в Лондон
    • Втори Антракт – Лондонският мир
    • Действие Четвърто – Междусъюзничската война
    • Букурещкият мир
  • Биографии
    • Албрехт Валенщайн
    • Александър Суворов
    • Алесандро Фарнесе, Херцог на Парма и Пиаченца
    • Амброзио Спинола Дориа , маркиз де лос Балбасес
    • Анри дьо Тюрен
    • Афонсу де Албукерки
    • Бай Ци
    • Бертран дьо Геклен
    • Василий Чуйков
    • Вилем Орански
    • Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан
    • Густав II Адолф
    • Гьорг фон Фрундсберг
    • Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро
    • Йохан Церклаес граф фон Тили
    • Карл XII
    • Клод Луи Ектор де Вилар
    • Лала Шахин паша
    • Леополд I, принц на Анхалт-Десау
    • Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер
    • Михаил Кутузов
    • Морис Де Закс
    • Мориц ван Насау, Принц на Оранж
    • Принц Ойген
    • Принцът на Конде
    • Роже де Лауриа
    • Себастиан Льо Претър дьо Вобан
    • Симон Боливар
    • Томас Феърфакс
    • Фридирх II Велики
    • Хенри V
    • Херцог Алба
    • Хуан Франсиско де Бетте, маркиз де Леде
    • Ян Жижка
    • Ян Собиески
    • Янош Хуняди
  • Великата Северна Война (1700-1721 г.)
    • Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700г.
    • РУСИЯ
    • ШВЕЦИЯ
    • ЖЕЧПОСПОЛИТА И САКСОНИЯ
    • ДАНИЯ
    • Йохан Паткул и раждането на „Северният съюз“
    • Началото – 1700-1704 г.
    • Войната в Полша (1704-1706г.)
    • Шведската кампания в Русия 1708-1709г.
    • Една дълга агония 1709 – 1721г.
    • Заключение
  • Великите Армии
    • Раждането на Червената Армия
    • Руската армия 1805-1815
    • Шведската армия (1618-1700)
  • Великите Битки
    • Битката при Каталаунските полета
    • Битката при Киноскефале
  • Войната и Фентъзито
    • Великите Пълководци в Света на Малазан
    • Пълководци на Третия Век – Колелото на Времето
  • Елитните подразделения
    • Аргираспиди
    • Еничарите
    • НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ
    • Папска гвардия
    • Преторианска Гвардия
    • Тивански Свещен Отряд
  • За Войните
    • Берберските Войни
    • Гръцко-Турската Война 1919-1922г.
    • Кратка история на конфликтите в Близкия Изток
  • Тридесегодишната война
    • Европа в навечерието на Войната
    • Военното дело в Европа в началото на  XVIIв. 
    • Испанската армия
    • Армията на Австрийските Хабсбурги
    • Шведската армия
    • Френската армия
    • Холандската система 
    • Войната
    • Бохемският бунт и палатинската фаза – 1618-1624г.
    • Датската война и триумфът на Хабсбургите 1624-1630г.
    • Френската война – 1634-1648г.
    • Шведската война – 1630-1634г.
    • Вестфалският мир
    • Заключение

Да поговорим за История

~ личен блог на д-р Александър Стоянов

Да поговорим за История

Архиви за етикет: училище

Учителят по история от бъдещето

30 понеделник мар. 2026

Posted by Alexander Stoyanov in новини

≈ Вашият коментар

Етикети

AI, ИИ, бъдеще, история, обучение, реформа, училище, учиници, учители

В ерата на изкуствения интелект, който предполага кардинална трансформация в начина, по който се обменя информация между хората, образованието ще преживее поредица от тежки сътресения, за които българската държава не е подготвена и за които, по всичко личи, почти никой не разсъждава в момента. Всеки специалист може да се произнася единствено в рамките на своята област на подготовка, затова ще си позволя да направя няколко бележки за онова, което според мен трябва да представлява учителят по история на бъдещето.

Оставям текста на свободен достъп ТУК

Надявам се поне един човек, който ще мисли за бъдещето на образованието у нас на ниво институции да го прочете.

„А съвестите тук са тихи…“

23 петък май 2025

Posted by Alexander Stoyanov in новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Русия, образование, проекти, училище

Гледам списъка с български училища, които си взаимодействат с руските „културни“ институции (разбирай пропаганда и разузнаване) у нас и се питам „Добре, защо?“ Какво всъщност може да предложи руската страна, което толкова да обогати културата на децата повече, отколкото вече се обогатява от изучаването на руската класика в часовете по литература, досега с руските класически композитори по музика и с руските художници по изобразително. Не ме разбирайте погрешно – аз 100% съм за изучаване на класическата руска култура от периода 1720-1920 г. наред с Просвещението, Романтизма и Модернизма в Европа като цяло. Но това вече си го имаме в учебните програми. Та какво повече?

И тогава ми просветна. Обогатяването не е за учениците. То е за ръководствата и учителите. Защото ако има нещо, с което в съзнанието на българския пресметлив ум руската страна превъзхожда европейската, то това е липсата на отчетност. Руснаците всъщност не питат кой прибира парите и как точно се осчетоводяват. Даже съм сигурен че ако може да няма писмени следи, за тях ще е още по-добре. Важно е да се разкаже пропагандата, да се очерни запада и да се похвали „братския народ“.

Също така не се пита и кои кадри ще участват, стига да кажат правилните думи. Няма проверки на CV-то, няма досегашни постижения, няма неудобни въпроси за шуробаджанашки връзки вътре в системата или между ведомствата. Доведете братята, сестрите и шуренайките си, другари, не ни интересува, стига да кажете правилните неща по сценарий.

А казването на заучени сценарии е в кръвта на много от тези хора, раснали и пораснали през 1970-те. Научени да не мислят, да не питат, да не критикуват, но вещо и надлежно да повтарят и потретват партийната линия и руската опорка. За съжаление образованието остава все така достояние на зрелия социализъм. За разлика от МВР и Градския транспорт, младите учители не взимат по „4 палки заплата“. Техните преподавателски умения се оценяват с държавни изпити по макаренковски, което автоматично убива желанието на мнозина прогресивни да влизат в системата. И така, ние си оставаме, както пее Браян Адамс, в лятото на 69-та, поне що се касае до образованието.

Та тези кадри са свикнали да усвояват бюджети по партийна и руска линия. За тях това е много по-естествено, отколкото, например, да видят, че руската култура не е дала нищо на света през последните 100 години, освен посредством дисиденти, избягали далеч от родината си. Не виждат, че руската музика не е дала нищо на слушателите, освен рингтона на „Бригада“ и „Чорная пантера в чорна Панамера“. За сметка на това безотчетните рубли текат в безотчетни джобове. А децата, децата, както казва Цезар в „История на света“, да…

Защо трябва да учим история в училище?

03 четвъртък окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in новини

≈ 1 коментар

Етикети

5 стотинки, Александър Стоянов, История, анализ, гражданско общество, подкаст, учене, училище

В първия (реално 160-ти) епизод от 6-ти сезон на подкаста 5 стотинки, се събрахме с юнаците за да поговорим за това каква е ползата от изучаването на история в училище. Чуйте и вижте:

Ако ви харесва казаното, може да подкрепите „оратора“ в Пейтриън

Защо е важно да се учи история в училище?

16 понеделник сеп. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in новини

≈ Вашият коментар

Етикети

История, наука, ученици, училище

На пръв поглед този въпрос би трябвало да ви звучи нелепо. Как така защо!? След 5 години като учител и близо 15 като активен разпространител на история сред обществото, смея да твърдя, че въпросът всъщност е съвсем резонен. Ако зададете на произволен ученик въпроса „Каква е ползата от ученето на историята?“, най-доброто на което може да се надявате, е да ви каже „За да не повтаряме грешките от миналото“. За съжаление този клиширан отговор не върши работа, а причината за това е, че Историята не е наука за грешките на хората в миналото. Тя е наука за правилните решения, рационалните избори и последиците от тяхното отсъствие. Самата идея да убеждаваме младите поколения че трябва да учат история през концепцията за „негативното минало, което не бива да повтаряме“ е дълбоко несъстоятелна. Новите поколения не обичат и не възприемат негативните примери, а позитивните. И така, защо трябва да учим история в училище – версия XXI век:

Има още →

Архив

  • април 2026
  • март 2026
  • февруари 2026
  • януари 2026
  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • април 2020
  • март 2020
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • март 2018
  • април 2017
  • октомври 2016
  • април 2016
  • ноември 2015
  • юли 2015
  • февруари 2015
  • ноември 2014
  • юли 2014
  • януари 2014
  • ноември 2013
  • септември 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • ноември 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • февруари 2012
  • октомври 2011
  • септември 2007

Въведете своя email адрес за да следвате този блог и да получавате известия за нови статии на своя by email.

Присъединете се към 386 други абонати

Александър Стоянов – Фейсбук

Александър Стоянов – Фейсбук

Мета

  • Създайте акаунт
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com
май 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
« апр.    
Tweets by Al_Stoyanov

Блог в WordPress.com.

  • Абонирай се Абониран
    • Да поговорим за История
    • Присъединете се към 103 други абонати
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Да поговорим за История
    • Абонирай се Абониран
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • Преглед на сайта в Читател
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца