Всеки човек, който живее днес в страната ни, си задава този въпрос, търсейки причината в управляващата ни политическа класа. По-малко са хората, които се сещат да потърсят по-назад, в епохата на тоталитарния комунизъм. Още по-малко са тези, които се обръщат към проблемите на Междувоенния период, а пренебрежително малко са онези, които виждат проблемите изначално, още от Освобождението.
Проблемите на България с корупцията, липсата на ефективна и градивна политика, и прозрачност днес са очевидни. Вината на хората, управлявали страната през последните 30 години без изключение, е също очевидна.
Проблемът с високата неефективност на Народна република България в периода 1945-1989 г. не е така очевиден.
Строежът на заводи и панелни квартали и започването на магистрали, които така и не са довършени, е създало у много хора усещането за икономически просперитет при социализма.
Фактите обаче говорят за постоянен спад в раждаемостта, фискална неефективност, натрупване на външен дълг и неадекватно индустриално развитие, което не е съобразено със спецификите на страната, а е подчинено на налудничавите схеми на СССР в рамките на СИВ. По онова време корупцията е широко разпространена, страната търгува нелегално с различни стоки към Третия свят, съществуват сериозни етнически проблеми, предшестващи „Възродителния процес“ – един от големите позори в българската история.

Има още →

Излезе новият епизод на „Да поговорим за История“, посветен на Кръстоносните походи.

Кръстоносните походи са повратен момент от историята на Европа. Те отразяват началото на нов етап от взаимоотношенията на християните с останалия свят. Походите към Светите земи поставят началото на множество политически, социални и културни процеси, които завинаги променят лицето на Стария свят.

След като стана ясно че у нас понятието „кръстоносен поход“ е слабо познато в своите реални измерения, ние решихме да посветим настоящия епизод на „Да поговорим за история“ именно на този ключов исторически феномен и да разясним някои от най-важните елементи от развитието на Кръстоносната идея.

В епизода ще научите:

Защо се организират Кръстоносните походи?

Какви хора участват в Кръстоносните походи?

Променят ли се първоначалните цели на папите?

Кои са етапите на Кръстоносните походи?

Има ли различни видове Кръстоносни походи?

Имало ли е кръстоносни походи срещу християнски държави?

Слушайте ни в YouTube, Spotify и Apple Podcast

Според Иван Вазов, „кат #Русия няма втора“. Може да не е бил прав за останалата част с нашата опората и висотата, но за това, че Русия е неповторима, спор няма. В продължение на 700 години европейският Североизток е контролиран от една от най-противоречивите държави в човешката история. Нейното влияние върху развитието на политическите и обществени процеси на Стария континент е значително и често пъти с фатален край, както за самите руснаци, така и за европейците.

В настоящия епизод на „Да поговорим за #история“ ние разглеждаме начина, по който функционира руската държава през вековете – от Московското княжество, през Руското царство и империя до СССР и съвременна Русия.

В епизода ще научите:

Европейска държава ли е Русия

Има ли руска цивилизация

Кои са основните символи и атрибути на руската идеология

Какво представлява самодържавието

Каква е ролята на елитите за функционирането на Русия

Какво е мястото на национализмът в руската политика

Каква е ролята на Православието в руската политика

Каква е логиката зад икономическата политика на Русия

Слушайте ни в YouTube, Spotify и Apple Podcast

Приключенец, мечтател, завоевател, пълководец, любовник, реформатор, човек, който, по собствените му думи, сякаш винаги му предстояла интимна вечеря със Съдбата. Всичко това и много повече е #Наполеон Бонапарт.

В новия епизод на “Да поговорим за #История” ви разказваме за неговия произход, издигане във властта, маниер на управление, слаби и силни страни и, разбира се, причината за неговото падение.

Слушайте подкаста ни в YouTube, Spotify и Apple Podcasts

Без Св. св. Кирил и Методий, τοζι τεκστ στεσε δα ιζγλεζδα τακα, ако изобщо бяха останали българи, разбира се. Залисани в завоевания, битки и три морета, често забравяме, че езикът и културата ни са най-великото достижение на българския народ и основната причина за съществуване на #България.

Без старобългарския и книжнината, изписана на него, без християнската вяра, която ни обединява, изгражда морала и ценностите ни и ни учи да живеем в мир и единство с другите народи, българите отдавна щяха да са разпилени от ветровете на времето.

В новия епизод на “Да поговорим за #История” ви разказваме за живота и делото на Светите братя и каква е тяхната роля за създаването на българския език и българската народност.

Слушайте в:

Youtube:

Spotify:

Apple Podcast:

Седемдесетте години на XX век са особен период за развитието на комунизма в България. От една страна, началото на десетилетието бележи така наречените „златни години“ — факт, подпечатан с приемането на нова конституция през 1971 г. Скоро обаче започват проблемите — не само за България, но и за целия социалистически блок.

Войната между Израел и арабските държави, останала в историята като Октомврийската война, или в Израел като „Войната от Йом Кипур“ — октомври 1973 г., предизвиква глобална криза в цените на горивата, която се отразява пагубно върху цялата световна икономика, но засяга най-вече социалистическия блок поради спецификите на плановата икономика. Това води до повишаване на външния дълг и акумулиране на значителни икономически и фискални негативи. Между 1971 и 1974 г. външният дълг на България се увеличава близо четири пъти, а към 1978 г. страната ни е достигнала дълг, шест пъти по-голям в сравнение с 1971-ва. През същата тази 1978 г. ръководството на БКП се вижда принудено да поиска спешен заем от СССР, с който да покрие своя дефицит. От разсекретени документи става ясно, че без двата спасителни транша, които Живков успява да уговори с Брежнев, Народна република България щеше да претърпи неминуем фалит още същата година.

Има още →

Случвало ли ви се е в някакъв момент от живота да се приберете у дома след работа и вашата по-добра версия да ви обясни, че на следващия ден има контролно по история? Ако детето ви е 5. клас или нагоре, несъмнено ви се случва поне веднъж на срок. Добрият родител трябва, освен счетоводител, лекар, терапевт, готвач, шивач, сладкар, фитнес инструктор, лингвист, математик, астрофизик и молекулярен биолог, да бъде и историк, естествено.

След задължителния душевен катарзис, в който вие наум, а понякога и вербално, изразявате по цветист начин мнението си за учителя по история, ученето по история и склонността на детето ви да учи в последния момент, е време да запретнете ръкавите, да се вземете в ръце и да действате. В крайна сметка, както казвам на своите ученици, тази шестица няма сама да се изкара.

И така — какво да правим?

Четете ТУК