Случвало ли ви се е в някакъв момент от живота да се приберете у дома след работа и вашата по-добра версия да ви обясни, че на следващия ден има контролно по история? Ако детето ви е 5. клас или нагоре, несъмнено ви се случва поне веднъж на срок. Добрият родител трябва, освен счетоводител, лекар, терапевт, готвач, шивач, сладкар, фитнес инструктор, лингвист, математик, астрофизик и молекулярен биолог, да бъде и историк, естествено.

След задължителния душевен катарзис, в който вие наум, а понякога и вербално, изразявате по цветист начин мнението си за учителя по история, ученето по история и склонността на детето ви да учи в последния момент, е време да запретнете ръкавите, да се вземете в ръце и да действате. В крайна сметка, както казвам на своите ученици, тази шестица няма сама да се изкара.

И така — какво да правим?

Четете ТУК

Стъпка 1 – Приемете, че истината изисква усилие, жертви и време — първата стъпка по пътя към разбирането на реалната история е да осъзнаете, че е 1000 пъти по-лесно просто да повярвате на измислиците, отколкото да се хванете да проверявате фактите. Да, трудно е. Да, времеемко е. Да, изисква критично мислене, често в моменти, в които мъчно може да си го позволите. Защо е важно да го правите тогава? Най-простото за разбиране е, че лъжливата информация създава опасност от провали, материални загуби и загуба на обществен престиж. В свят на високи образователни изисквания, високи обществени предизвикателства и високи технологии познаването на обективната истина е онова, което дели богатите от бедните, успелите от неуспешните, щастливите от нещастните. Истината не само ви прави свободни, тя ви прави силни, богати и щастливи. Именно поради тази причина, за да бъдете крачка пред останалите, вие трябва да положите нужните усилия да познавате истината и да я използвате за своя и обществена полза.

Цялата статия четете ТУК

Как да ловим фалшивите истории?

Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.

В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.

За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.

Цялата статия и поредицата, четете през Пейтриън

Асиметрични операции, асиметрична война, асиметрични атаки — ключови думи, които привличат вниманието на читателите по целия свят. Тази фразеология трайно зае водещо място в речника на политици, коментатори и анализатори. Световни медии извеждат тиражирани заглавия, снимат клипове в социалните мрежи, водят се дебати и се вдига голям шум. Има обаче един огромен проблем — асиметричната война не съществува…

Целият текст четете ТУК

Темата за „турското робство“ остава неделим елемент от българската народопсихология. Както една млада дама, която наскоро доказа чрез дипломната си работа, около 40% от запитаните в нейната анкета продължават да използва термина „турско робство“, като по отношение на възраст, най-висок дял на използващите термина е сред категорията 15-21 години – т.е. учащите се. Фактът че 45 години след като българските научни среди окончателно отхвърлят термина „робство“ той все още продължава да се преподава и да се употребява обществено, говори за сериозната невъзможност на българската образователна система от Прехода да наложи адекватно основните постулати, заложени в учебните програми по история и цивилизации.

Проблемът за робство срещу владичество е всъщност фундаментален от гледна точка разбирането на българската история. Използвайки понятието „робство“ ние всъщност принизяваме и унижаваме своите предци, подценявайки тяхното място и роля в османската социо-политическа система. Терминът „владичество“ съвсем точно отразява положението на българите като втора категория данъкоплатци, изложени на социален и политически произвол от една чужда държава с нейната чужда религия. При все това, предците ни съвсем не са били безправни субекти в тази система, нито са употребявани като „вещи“ от османците. Както свидетелства богатото материално наследство от периода XV-XVIII век, българите са играели активна и изключително важна роля за съществуването на османската империя. Далеч от безправни вещи, нашите предци са успели да превърнат земите ни в най-богатата част на империята. Български търговци постепенно се включват в икономическия живота на Османската държава, наши занаятчии са сред най-уважаваните майстори, а духовниците ни гордо противопоставят българската църковна история на тази на гърци, сърби и румънци. От къде, тогава, идва тази робска малоценност, която ни преследва и днес? Виновни са нашите възрожденски писатели и поети.

Цялата статия ТУК