Римска империя, Ромейско царство, Византия, Романия – в продължение на 1100 години тази велика цивилизация стои на кръстопъта на световете, вкопчена в постоянна борба за оцеляване. Първи бастион на християнството на Изток, последна сигурна спирка на поклонниците от Запада, Римската империя на Изток се явява своеобразен мост между цивилизациите, културите и религиите.
На нейните пазари се разменят стоки от целия свят. В нейните предели живеят десетки народи. Нейният василевс седи на трон от злато и скъпоценности, който се извисява не само в очите, но и в умовете на останалите народи.
Неминуемо е да си зададем въпроси – как функционира тази държава, от къде идват ресурсите ѝ, как защитава границите си и как осъществява своята вътрешна и външна политика. Отговорите на тези въпроси са важни не само, за да разбираме Средните векове, но и за да разберем българската история – така тясно и неразривно свързана с ромейската във вековен конфликт.
Внимателното вглеждане в данните показва плашещи тенденции. Няколко от тях си струва да бъдат обобщени накратко.
Пределно ясно е, че политическата ситуация у нас отразява повече или по-малко общите нагласи на населението към #НАТО, #ЕС, #САЩ и #Русия.
Повече от явно е, че българите нямат доверие в своята държава – 63% заявяват, че не вярват в демокрацията у нас, а само 36% смятат, че у нас се провеждат честни избори.
Същевременно огромен брой хора не виждат ползите от членството ни в ЕС и НАТО и смятат, че то по-скоро ограничава развитието на България.
Делът на хората, които биха подкрепили оставането на България в НАТО и ЕС, е намалял значително спрямо предишни години. Същевременно Русия е възприемана от половината анкетирани като естествен стратегически партньор. За сравнение, САЩ и Китай са на една и съща позиция – всяка от двете държави се ползва с доверието на 24% от анкетираните като партньор. Великобритания остава далеч назад с 9%, а Франция се нарежда малко пред нея с 14%.
Всички тези резултати показват едно – правителствата, управлявали България през последните 25 години, са били много добри в това да крадат пари от Европа, да организират проформа кампании и да създават фасадно усещане за евроатлантическа интеграция. В действителност цялото нещо е било, по думите на Б. Б., „пунта мара“.
Българският политически елит през XXI век се провали напълно и безапелационно в осъществяването на онази политическа идея, която се очерта като основно искане на народа ни по време на промените в края на XX век – интеграция в Европа, повишаване на жизнения стандарт и създаване на добре уредена държава. С всички условности се оказва, че кабинетът на Костов беше последният, който искрено се опитваше да наложи европейската визия у нас. Това обаче беше преди четвърт век.
Днес виждаме пред себе си една несъвършена демокрация, управлявана от клептократски елити, издигнати на власт благодарение на апатията на масовия гласоподавател, подкупването на малцинствата и гласовете на твърдия електорат, съставен от икономически и социално зависими субекти.
България представлява една прогнила черупка на политически модел, в който би следвало да вярва безрезервно цялото ни общество. Фактът, че държава, която убива хора в териториалните ни води, заплашва ни по всички възможни начини и подкопава социалния и икономическия просперитет на България, е смятана за първостепенен партньор от населението, е показателен за пълния обществено-политически фалит на българската нация.
Нискограмотни, политически неправоспособни, исторически залъгвани, социално ощетени и икономически осакатени, българите като народ са обречени да пропадат все по-надолу в бездната на нищетата, ако се запази сегашната траектория. Отговорността за това обаче не е на НАТО или ЕС, а на самите българи.