Римска империя, Ромейско царство, Византия, Романия – в продължение на 1100 години тази велика цивилизация стои на кръстопъта на световете, вкопчена в постоянна борба за оцеляване. Първи бастион на християнството на Изток, последна сигурна спирка на поклонниците от Запада, Римската империя на Изток се явява своеобразен мост между цивилизациите, културите и религиите.
На нейните пазари се разменят стоки от целия свят. В нейните предели живеят десетки народи. Нейният василевс седи на трон от злато и скъпоценности, който се извисява не само в очите, но и в умовете на останалите народи.
Неминуемо е да си зададем въпроси – как функционира тази държава, от къде идват ресурсите ѝ, как защитава границите си и как осъществява своята вътрешна и външна политика. Отговорите на тези въпроси са важни не само, за да разбираме Средните векове, но и за да разберем българската история – така тясно и неразривно свързана с ромейската във вековен конфликт.
Внимателното вглеждане в данните показва плашещи тенденции. Няколко от тях си струва да бъдат обобщени накратко.
Пределно ясно е, че политическата ситуация у нас отразява повече или по-малко общите нагласи на населението към #НАТО, #ЕС, #САЩ и #Русия.
Повече от явно е, че българите нямат доверие в своята държава – 63% заявяват, че не вярват в демокрацията у нас, а само 36% смятат, че у нас се провеждат честни избори.
Същевременно огромен брой хора не виждат ползите от членството ни в ЕС и НАТО и смятат, че то по-скоро ограничава развитието на България.
Делът на хората, които биха подкрепили оставането на България в НАТО и ЕС, е намалял значително спрямо предишни години. Същевременно Русия е възприемана от половината анкетирани като естествен стратегически партньор. За сравнение, САЩ и Китай са на една и съща позиция – всяка от двете държави се ползва с доверието на 24% от анкетираните като партньор. Великобритания остава далеч назад с 9%, а Франция се нарежда малко пред нея с 14%.
Всички тези резултати показват едно – правителствата, управлявали България през последните 25 години, са били много добри в това да крадат пари от Европа, да организират проформа кампании и да създават фасадно усещане за евроатлантическа интеграция. В действителност цялото нещо е било, по думите на Б. Б., „пунта мара“.
Българският политически елит през XXI век се провали напълно и безапелационно в осъществяването на онази политическа идея, която се очерта като основно искане на народа ни по време на промените в края на XX век – интеграция в Европа, повишаване на жизнения стандарт и създаване на добре уредена държава. С всички условности се оказва, че кабинетът на Костов беше последният, който искрено се опитваше да наложи европейската визия у нас. Това обаче беше преди четвърт век.
Днес виждаме пред себе си една несъвършена демокрация, управлявана от клептократски елити, издигнати на власт благодарение на апатията на масовия гласоподавател, подкупването на малцинствата и гласовете на твърдия електорат, съставен от икономически и социално зависими субекти.
България представлява една прогнила черупка на политически модел, в който би следвало да вярва безрезервно цялото ни общество. Фактът, че държава, която убива хора в териториалните ни води, заплашва ни по всички възможни начини и подкопава социалния и икономическия просперитет на България, е смятана за първостепенен партньор от населението, е показателен за пълния обществено-политически фалит на българската нация.
Нискограмотни, политически неправоспособни, исторически залъгвани, социално ощетени и икономически осакатени, българите като народ са обречени да пропадат все по-надолу в бездната на нищетата, ако се запази сегашната траектория. Отговорността за това обаче не е на НАТО или ЕС, а на самите българи.
От двадесет години гласувам за по-малкото зло. На нито едни избори, които съм участвал, не съм давал гласа си за партия и политици, в които вярвам изцяло – не е имало такива до сега.
Свободата изисква жертви. Постигането на 100% политически комфорт е жертва, която съм готов да направя.
Утре ни предстоят избори. Те са важни. Това са изборите, на които ние можем да циментираме неокомунизма или можем да създадем първата голяма пукнатина, която да го унищожи.
Минаха 40 години от както комунизма започна да пада. Време е да забием последните пирони в ковчега на тази човеконенавистна идеология. Нямаме чук, нито тесла.
Налага се да използваме камъни и дървье – инструментът тук не е важен, важно е прионът да бъде забит и ковчегът да бъде здраво закован, за да може комунизмът да отиде на мястото си – в пръстта.
В новия епизод на „Да поговорим за история“ се обръщаме към историята на икономическите кризи, разтърсили света през последните 300 години. В опит да се подготвим за бъдещите турбуленции, които ни очакват, е добре да обърнем внимание на онези, които са останали зад гърба ни и да се поучим от техните причини, ход и последици.
В новия епизод на „Да поговорим за История“ се обръщаме към безскрупулните, алчни и амбициозни лидери, които с твърд и безчовечен, авторитарен подход повеждат своите народи по пътя на деспотия, нищетата и войните. За да се спасим от бъдещи режими, трябва да познаваме миналите.
След заслужена лятна почивка , „Да поговорим за История“ се завръща с първия епизод на втори сезон. Вече с видео, подкастът отваря нова страница в своята история, обръщайки се към златните страници на българската и по-специално – към Златния век.
Какво представлява „Златния век“? От къде идва термина и защо е създаден? Кой период от българската история обхваща всъщност? Отговорите на тези и много други въпроси ще откриете, ако изслушате епизода ни.
Всеки човек, който живее днес в страната ни, си задава този въпрос, търсейки причината в управляващата ни политическа класа. По-малко са хората, които се сещат да потърсят по-назад, в епохата на тоталитарния комунизъм. Още по-малко са тези, които се обръщат към проблемите на Междувоенния период, а пренебрежително малко са онези, които виждат проблемите изначално, още от Освобождението. Проблемите на България с корупцията, липсата на ефективна и градивна политика, и прозрачност днес са очевидни. Вината на хората, управлявали страната през последните 30 години без изключение, е също очевидна. Проблемът с високата неефективност на Народна република България в периода 1945-1989 г. не е така очевиден. Строежът на заводи и панелни квартали и започването на магистрали, които така и не са довършени, е създало у много хора усещането за икономически просперитет при социализма. Фактите обаче говорят за постоянен спад в раждаемостта, фискална неефективност, натрупване на външен дълг и неадекватно индустриално развитие, което не е съобразено със спецификите на страната, а е подчинено на налудничавите схеми на СССР в рамките на СИВ. По онова време корупцията е широко разпространена, страната търгува нелегално с различни стоки към Третия свят, съществуват сериозни етнически проблеми, предшестващи „Възродителния процес“ – един от големите позори в българската история.
В новия епизод на „Да поговорим за История“ решихме да ви разкажем за десет от най-важните и интересни обрати и изненади в човешката история. От болести и войни, до открития и лични съдби, историята е пълна с неочаквани събития, които променят хода на човешкото развитие. В епизода ще научите: -Какво свързва мамутите и пирамидите. -Защо в Рим няма царе. -Защо елините побеждават Персия и смайват света -Как коприната започва да се произвежда в Европа -Каква е ролята на бирата за оцеляването на хората през Средновековието -Как Чумата изненадва народите в Европа -Кой всъщност „открива“ Америка -Коя е първата робска революция в новата история -Защо Япония спира да е средновековна държава през XIX век. -Как най-младата балканска нация защитава своето обединение.
Излезе новият епизод на „Да поговорим за История“, посветен на Кръстоносните походи.
Кръстоносните походи са повратен момент от историята на Европа. Те отразяват началото на нов етап от взаимоотношенията на християните с останалия свят. Походите към Светите земи поставят началото на множество политически, социални и културни процеси, които завинаги променят лицето на Стария свят.
След като стана ясно че у нас понятието „кръстоносен поход“ е слабо познато в своите реални измерения, ние решихме да посветим настоящия епизод на „Да поговорим заистория“ именно на този ключов исторически феномен и да разясним някои от най-важните елементи от развитието на Кръстоносната идея.
В епизода ще научите:
Защо се организират Кръстоносните походи?
Какви хора участват в Кръстоносните походи?
Променят ли се първоначалните цели на папите?
Кои са етапите на Кръстоносните походи?
Има ли различни видове Кръстоносни походи?
Имало ли е кръстоносни походи срещу християнски държави?
Според Иван Вазов, „кат #Русия няма втора“. Може да не е бил прав за останалата част с нашата опората и висотата, но за това, че Русия е неповторима, спор няма. В продължение на 700 години европейският Североизток е контролиран от една от най-противоречивите държави в човешката история. Нейното влияние върху развитието на политическите и обществени процеси на Стария континент е значително и често пъти с фатален край, както за самите руснаци, така и за европейците.
В настоящия епизод на „Да поговорим за #история“ ние разглеждаме начина, по който функционира руската държава през вековете – от Московското княжество, през Руското царство и империя до СССР и съвременна Русия.
В епизода ще научите:
Европейска държава ли е Русия
Има ли руска цивилизация
Кои са основните символи и атрибути на руската идеология
Какво представлява самодържавието
Каква е ролята на елитите за функционирането на Русия
Какво е мястото на национализмът в руската политика
Каква е ролята на Православието в руската политика
Каква е логиката зад икономическата политика на Русия