В настоящия епизод на „Да поговорим за История“ избрахме да ви разкажем за 10 големи провала от последните 500 години на човешката история, които са променили съдбата на хиляди хора, а понякога и на цели региони. Историята не е само низ от победи, геройства и открития, но също така и поредици от неуспехи и катастрофи, които изиграват не по-малко важна роля за прогреса, отколкото победите и постиженията. Провалът носи поука, неуспехът поражда стремеж към усъвършенстване.

Слушайте в YouTube

Слушайте в Spotify

Слушайте в Apple Podcast

Няколко души писаха в коментарите, че критикувам всички политици, но сам не предлагам решения, което не било справедливо. Много пъти съм казвал какво трябва да се направи, но явно ще се наложи да го кажа пак. Обръщам обаче внимание, че аз съм учен и гражданин, а не политик. Ако чакате от мен готови проектозакони, стратегии и политически пътеки, значи сте отворили грешната страница. Това, което следва, е гражданска позиция, от която професионалистите могат, ако искат, да се възползват.

1. Образователна реформа
Диагнозата:
Последните избори показаха, че българите са обществено, исторически и политически неграмотни. Гражданското образование у нас има 0% ефект върху населението в сегашния си вид, историята очевидно се преподава патриотарски, както преди 50 години, а хуманитарната перспектива на българина граничи с феодализма. Образованието у нас в настоящия му вид е неефективно, вредно за населението и загробващо бъдещето ни.

Лечението:
Българинът трябва да бъде научен да мисли. За целта образованието трябва да се фокусира върху аналитичните умения, боравенето с информация, критичното мислене и изграждането на конструктивна критика към учебните казуси. Вместо да помнят факти, учениците трябва да бъдат карани да ги интерпретират. Най-важният въпрос в училище трябва да бъде: „Защо?“.

Гражданското образование следва да се въведе от 5. клас, да се изработи отделен предмет с хорариум от поне 1 час седмично, с внимателно планирано въвеждане на учениците в гражданския живот (медийна грамотност, политически системи, закони, данъци, права и задължения, държавен бюджет и т.н.), както и с обясняване на правилата на базата на принципа на спиралата — от малки кръгове познание да се изкачваме нагоре към все по-широки и по-широки.

Успоредно с това трябва да се въведат междупредметните връзки и програмите във всички класове да се синхронизират така, че хуманитарните предмети (литература, история, музика, философия, география, изкуство) да се учат успоредно като време и локации.

Забравете за чиста история — трябва ни историческа география и икономика, трябва ни история на идеите, история на изкуството, история на литературата. Трябва всички предмети в хуманитарния цикъл да се изучават така, че ученикът да разбира как от Античността нещата са се развили до днес — етап по етап, период по период. В тази схема българското трябва да се учи в контекста на европейското — никога самостоятелно.

Точните науки трябва да бъдат калибрирани с гореописания процес. ИИ трябва да се въведе като предмет — не спирайте чатбота на децата, а ги научете как да го ползват и от какво да се пазят. Биологията, физиката и химията трябва да съчетаят теорията с практичност, за да няма после антиваксъри и за да бъде Земята кръгла, а не плоска.

2. Съдебна реформа
Диагнозата:
Българското законодателство не работи. Присъди получават само дребните риби или случайно прегрешилите, а за сериозните престъпления се минава между капките. Социалното неравенство в съда е абсолютно — богатият излиза, без да му мигне окото, за неща, за които бедният щеше да получи доживотен затвор. Корупцията в правосъдието е повсеместна. Политическите назначения доминират навсякъде. Доверието на хората в съдебната система клони към 0%.

Лечението:
България всъщност има добри закони. Те обаче трябва да се систематизират, прочистят и подобрят. Съдебната система трябва да стане максимално независима. Политическото влияние в назначенията трябва да се сведе до санитарния минимум. Наказанията за просрочени дела, съмнителни присъди и злоупотреби от страна на съдии, адвокати и прокурори трябва да са не просто строги, а зловещи. Високите заплати и високият статус трябва да вървят с висок риск в случай на „сгазване на лука“. Повишаването на чувството за сигурност и справедливост ще даде инстантен ефект върху активността и съпричастността на народа спрямо обществените процеси. Хората не бива да се боят да използват съдебната система.

3. Икономиката
Диагнозата:
Основните ключови сектори, в които България може да се развива и да печели много, са оставени да вехнат, за да се точат през тях еврофондове и да се перат мафиотски пари. Огромните ни плодородни площи са оставени на произвола на съдбата. Леката индустрия остава недоразвита. Туризмът е тотал щета. Не се използва адекватно кръстопътното положение на страната, не се използват и членството ни в Шенген и Еврозоната. Намесата на мутрите в създаването на нови бизнеси и в привличането на чужди инвестиции води до катастрофален отлив на външен капитал, което държи икономиката ни на ниво поне два пъти по-ниско от това, което можеше да бъде. България можеше да има БВП от 24 000 долара на глава от населението, но вместо това са 12 000. 6 300 000 души страдат заради интересите на десетина хиляди души максимум.

Лечението:
Ако съдебната реформа се случи, прокурорите си свършат работата и съдиите попилеят престъпниците и корупцията, икономиката ще може да поеме въздух. Същевременно мислещият народ ще се досети да не купува стоки от търговци спекуланти и да не спи в хотели на хотелиери измекяри. Къща на първа линия в Гърция струва по-малко от стая в хотелче в Берковица (личен опит) — оставете хотелчето да фалира. Ресторантът ви сервира посредствена храна за 20 евро порция, а в Италия ядете първокачествена храна за 12 евро порция? Оставете ресторанта да фалира. Нека обществото осъзнае, че невидимата ръка на свободния пазар сме всички ние. Не жалете българския бизнес — нека бурените да увехнат и да останат само хризантемите. По-добре в градчето ви да има само 1 кафене и 1 ресторант, но всичко в тях да е 6+, отколкото да имате 4 капанчета, 3 ресторанта и 10 кафенета и във всички тях да ви щавят за пари, да ви пробутват тъпо отношение и да ви сервират претоплени в микровълнова храни от супермаркета. Същото важи и за хотелите, басейните, фитнесите, спортните зали и всичко друго, за което плащате. Спрете да плащате за лошо отношение и посредствено обслужване — вие сте виновни, че те съществуват. Оставете ги да загинат, след като са неможачи.

Селското стопанство има нужда от обработване на земята и отглеждане на продукти, а не от отчитане на дейност по еврофондове, пране на пари и занемаряване. Кооперирайте се, инвестирайте, образовайте се как се печели от земята — тя е най-голямото богатство на България.

Опазването на културното наследство и развитието на историческия туризъм са ключови за нашата икономика. Създайте система от карти и билети, които да важат за цялата страна. Рекламирайте адекватно! Направете музеите интерактивни. Спрете да строите псевдовъзстановки — използвайте виртуална реалност, за да възстановявате обектите чрез дигитални визьори, а не с наливане на бетон и строеж на фалшиви зидове.

4. Регионално развитие
Диагнозата:
Огромната част от страната остава занемарена, с лоша инфраструктура, неадекватни връзки между градовете, без летища, жп линии и с калпави пътища. Магистралите са сифон за кражба на милиарди, а качеството им е все едно са строени от деца в яслите. Морето е оставено на произвола на хората, плажовете се ограбват, а не се стопанисват. Селата умират. Малките градове умират. Училищата в провинцията страдат от липса на пари, кадри и деца, няма адекватен транспорт. Малките населени места са слабо свързани с големите — хората нямат стимул да живеят в градчета и селца и да работят в големия град, както е в нормалните държави. Всичко се бута в големите градове. Европроектите се ползват за крадене на пари, а не за развитие на държавата.

Лечението:
Изграждане на адекватна, ефективна инфраструктура — пътища, канализация, електрифициране, влакове и летища. Инвестиране в развитието на селските райони и малките градове чрез децентрализиране на работните места, изместване на промишлеността в райони, в които има смисъл, но така, че да се стимулира хората да остават да живеят по родните си краища, а не да трябва да мигрират заради работата. Прекратяване на кражбите на милиарди от проектите чрез безмилостно прилагане на законите. Реформа в процедурата за държавни поръчки — не най-ниска цена, а най-високо качество, най-дълъг период на експлоатация в гаранция, ограничаване на правото на подизпълнение и делегиране на проектите, фиксиране на разумни рамки за надхвърляне на бюджетите в срока на проекта. Постоянен одит, глоби и съдебно преследване на фирмите. Активна гражданска позиция за следене на проектите.

Как да оправим политиците?
Диагнозата:
Българската политическа класа е 80% измекяри и готованци, 10% брутални крадци и 10% идеалисти. Причината за това са хората. Ниското ниво на народа позволява на всякакви навляци да се озовават на ключови позиции, за които нямат компетентност. Целта им е да се нагушат със средства колкото могат за времето, през което са във властта. „Антикорупционен“ в 90% от случаите означава политик, който е против корупцията, защото няма достъп да краде лично, а само гледа другите. Значителна част от хората във властта са също толкова, ако не и повече, политически неграмотни, колкото и останалата част от народа. Влизането в политиката е процес, сходен на влизането в мафията — срещу всеки има компромати, а кликата се поддържа взаимно, защото иначе всички ще увиснат заедно. Целта не е да се подобрява България, а да се подобрява личното благосъстояние и да бъдат уреждани приятели и роднини. Мисленето е тоталитарно, закостеняло, но за сметка на това повърхностно и арогантно.

Лечението:
Образованите граждани ще бъдат претенциозни кого избират. Действащата съдебна система ще се разправя с брутална безкомпромисност с корумпираните политици. Имунитетите са нещо надценено — когато съдът е независим, ако имаме самостоятелна, аполитична съдебна власт, нямаме нужда от имунитети. Депутатите трябва да се отчитат постоянно пред избирателите си за свършената работа. Хората трябва да имат право — и да го използват — на постоянни петиции, искания и позиции относно политиката на избрания от тях депутат. Същевременно депутатите трябва да могат да бъдат отзовавани от своите гласоподаватели, ако не следват траекторията, заради която са сложени на съответния пост. Политиците трябва постоянно да се страхуват от народа, ако не си вършат работата, но същевременно не трябва да се боят от мафията, в случай че пречат на нейните интереси. Докато са на правилната страна на закона, държавните избранници трябва да имат пълната сигурност, че могат да се разпореждат от името и в името на хората с властта в страната, с ясното съзнание за отговорността, която хората могат да им потърсят.

Каквито и реформи да се направят обаче, трябва да разберете едно — идеална система няма. Най-близо до идеалната система е онази, която постоянно еволюира според нуждите и целите на народа. Държавата е жив организъм, който расте и се развива. Нашият бонус е, че можем да пренаписваме ДНК-то му постоянно. Просто трябва да сме много внимателни, за да може алфа-съществото ни да не се превърне в дефектен мутант.

В неделя българите избраха, масово, осъзнато и целенасочено, да дадат парламентарно мнозинство и мандат за самостоятелно управление на Румен Радев. Лично на него, а не на политическия апендикс, който представлява “Прогресивна България”. Радев ще е първият премиер от 30 години, който ще може да управлява без коалиционен партньор с достатъчно мнозинство, за да прокара какви да е закони и политики през Парламента.

Въпреки това, неговата борба тепърва започва. Пътят напред ще прилича на пътя на предишния ДС месия – Бойко Борисов. Вече мина градивния етап, в който трупаше престиж и му изградиха платформа, чрез която да изпъкне на фона на останалите политически субекти. Сега иде ред на политическия градеж.

Радев има “прозорец” от половин година, през което време ще държи трите стожера на властта – парламент, президент и министерски съвет. Това означава, че в този период ще трябва да се бърза в няколко посоки.

Първо – получаване на скоростен мандат за съставяне на правителство. Йотова вече потвърди, че това ще стане.

Второ – скоростно изграждане на политическа структура. На “Дондуков” не спят в момента, за да се измисли кабинет и да се нагласят схемите кои да са депутати.

Трето – спешно изграждане на политическа мрежа в страната. За целта ще започне поглъщане на структури и кадри от вече съществуващите партии, чиито гласове Радев обра в неделя – ГЕРБ, БСП, Възраждане, ИТН, Величие, МЕЧ, ДПС. Тази мрежа трябва да заработи до август и през септември да стартира ударна агитация, чиято цел е преизбирането на Йотова.

Четвърто – Йотова трябва да бъде едновременно послушна и да изглежда независима, и самостоятелна през идната половин година. Това ще бъде нелека задача по политическа еквилибристика, която вероятно ще се провали.

Пето – Активна работа на парламента преди ваканцията – скоростна подмяна на административни кадри в цялата страна и слагане на “наши хора” на ключови позиции в областна администрация и във всички министерства. Да видим дали кадровата база на ПБ ще го позволи в достатъчна за тях степен.

Шесто – агресивна кампания на поддържащите Радев структури за заливане на медиите и Интернет с пропаганда в подкрепа на ПБ и очерняне на всички останали. Играта ще е мръсна и аморална, средства няма да се жалят.

Седмо – използване на всички налични механизми за подправяне на изборните резултати на президентските избори.

Предимствата на Радев:

– Българският народ – налапали…стръвта на поредния месия, българите могат по инерция да гласуват за ПБ, “за да е ясно кой носи отговорността” – стига само да не са хората. Същевременно апатията на хората ще послужи като удобен параван за реализирането на политическите точки.

– Опозицията – обезличена от към кадри и идеи, опозицията няма кого да излъчи като приемливо дуо за президент/вицепрезидент. Обезличени и в НС, те няма как да влияят и на политическия процес до есента с оглед недостатъчното мандати за блокиране на политиките на ПБ.

– Апаратчиците – зад Радев стои екип от полит-инженери и сценаристи. До тук се справиха отлично, да видим дали и нататък букмейкърските им прогнози ще се сбъднат.

Слабостите на Радев:

– Липсата на кадри – основен недостатък е, че ПБ просто не разполага с адекватен човешки ресурс за амбициозната си задача. Повечето им фигури са неизвестни на хората или компрометирани. Липсват адекватни млади кадри, разчита се на канибализиране на другите про-руски партии.

– Липсата на политическа структура – ПБ не е партия и не разполага с механизмите, които една политическа сила има. Тези механизми ще трябва да се сглобяват криво-ляво в движение и вероятно каруцата ще друса и ще оставя след себе си части по шосето.

– Номенклатурата – държавна администрация е буквално обсебена от ГЕРБ и ДПС благодарение на над 15 години управление задно. Това означава, че без масово разчистване на структурите, политиките от пленарна зала ще потънат в административното блато.

– Унифициране на опозицията – шамарът на изборите ще принуди другите партии волю-неволю да се обединят срещу Радев и по всякакъв начин да се стремят да го неутрализират.

Всичко това очертава една динамична година, в която ще се нагледаме на всички аспекти на мръсната политическа игра. Радев има много възможности да овладее държавата, но и страшно много препятствия, които може да не успее да прескочи.

Как ли са се чувствали хората в миналото, когато са виждали как държавата им се проваля? Преди точно 1600 години, след като вижда разрухата, която варварските нашествия носят на Рим, св. Аврелий Августин публикува „За Божия град“ — един от основополагащите трактати на богословието. В двата тома Блаженият подчертава значението на Божията промисъл и нуждата от изкупуване на земните грехове като основен двигател на обществените тегоби — пътят към Небесния град минава през Чистилището на земния. 1240 години след Августин, т.е. преди 360 години, английският поет и общественик Джон Милтън довършва „Изгубеният рай“. Ако св. Августин се обръща към Божията промисъл, то Милтън избира да пречупи ужаса на гражданските войни и деспотичната диктатура през погледа на Дявола. Преди 45 години българският художник и общественик Илия Бешков решава да си води дневник, в който да опише своя поглед към най-мрачните години от историята на България след Освобождението — режимът на Вълко Червенков.

Общото между тримата — Августин, Милтън и Бешков — е, че са орисани да видят колапса на обществото си и да преживеят социалния и духовен катарзис, който този процес носи. Всеки от тях вижда разрухата по свой начин, оправдава я по свой начин, рационализира я по свой начин и я преживява по свой начин.

Днес, 45 години след Бешков, 360 години след Милтън и 1600 години след Августин, аз стоя и гледам провала на моя народ и на моята държава. Вчера, в най-масовия вот от десетилетие насам, българите избраха да дадат цялата изпълнителна и законодателна власт в държавата на човек, който ясно се е заявил като евроскептик, проруски поддръжник и е официално признат, както припомня и колегата Трад, за проект на руските служби.

Проблемът обаче не е Румен Радев, нашият бъдещ министър-председател. Проблемът е в българите. Ако има нещо, което сме научили за тези 1600 години, откакто Августин публикува „Божия град“, то това е, че Бог не е виновен за страданията на хората, грешките на хората и късогледството на хората. Хората са виновни.

Българският народ имаше пълната свобода да избира и осезаемата нужда да поеме отговорност за своето бъдеще и за пореден път, като дете, изоставено от баща си, народът не пожела да поеме тежката отговорност, а реши да си намери бащица, на когото да стовари всичките си проблеми, неволи и болежки и да се надява, че този пастрок ще ги оправи.

Политическата инфантилност на българите, както показаха статистиките, е равномерно разпределена сред възрастовите групи. Явно е, че образователната стратегия на Държавна сигурност след 1990 г. вече е дала плодотворните си резултати. Българският народ вече е, очевидно, политически и исторически неграмотен — както по-възрастните, така и генерация Z. Христо Комарницки и Чавдар Николов не бяха прави — в България това Z за младите явно е същото като руското Z, а не като западното.

Изборите вчера са ясно доказателство, че борбата за обезличаване на демокрацията, която БКП и метастазите ѝ водеха през последните близо 40 години, е успешна. Комунизмът у нас победи за втори път.

Не ме разбирайте погрешно. Румен Радев няма да застане, поне на този етап, начело на тоталитарен режим. То няма и нужда. Когато говоря за победа на комунизма, аз говоря за победа в умовете и сърцата на хората, а не в социално-политическата структура. Вече видях първите призиви на разни „експерти“ и „инфлуенсъри“ как не трябва да демонизираме Радев и как трябва да поемем дълбоко дъх, да броим до 10 и тогава да реагираме. Видях как започнаха леко-полеко да си постилат словом за следващите поне 4 години, нагаждайки се към бъдещата действителност. Фурнаджийски лопати.

Не, уважаеми, не бива да демонизираме Радев. Радев е човек, издигнат от други хора, за да им свърши работата. И той ще я свърши — твърде много пари са инвестирани, твърде отдавна е плетена мрежата, твърде много интереси са замесени. Няма място за случайности, защото ще хвърчат глави. Но Радев не е проблемът, той не е болестта, която изтощава народа ни.

Болестта е апатията и безхаберието, тези стари, стари спътници на българския народ, този най-отвратителен дар на османското владичество, преродени и подсилени в тоталитарния режим и след това грижливо поливани и подхранвани през „Прехода“.

Преходът… ха-ха. В България няма преход. Преход означава да вървиш от точка А към точка Б. Българите се въртят около точка А вече 40 години и сега пак се върнаха при нея.

Ще кажете: БВП расте, икономиката се развива, не си прав. Но знаете ли, че най-бурният период на икономическо развитие на Османската империя, с която сме така неразривно свързани, е бил точно по време на най-големия ѝ социално-политически колапс? Връзката между икономическо развитие и социално-политически провал не е инстантна. Ето, на Орбан му бяха нужни 16 години, за да съсипе унгарската икономика. Да видим колко време ще мине, преди българското БВП да регресира. Да видим колко време ще отнеме, преди ръстът в раждаемостта отново да тръгне надолу. Според мен още след 4 години ще са явни основните тенденции в тази посока. Но, разбира се, Радев няма да ни управлява само 4 години. О, не. Този проект, който се плете вече повече от десетилетие, има много, много по-дългосрочни перспективи.

Някои хора се заблуждават, че не е страшно, защото ако нещо не е наред, ние ще излезем на улицата и ще свалим правителството, както „свалихме“ Желязков ли? Ха! Падането на кабинета „Желязков“ беше част от схемата и тя проработи точно както трябваше. Онези шествия в София и страната не са причината кабинетът „Желязков“ да падне. Причината е в политическите договорки. Създаде се у хората измамното усещане, че няколко хиляди, събрали се на площад за 2–3 часа, 2–3 пъти, ще могат да променят хода на играта. „Глупчовци!“, както възкликва Омир, когато героите му решат, че са надхитрили боговете. Ако искате да разберете какво ще постигнат протестите ви, вижте как многохилядните протести бутнаха Вучич в Сърбия — същия този Вучич, който снощи пръв се е обадил на Радев, за да го поздрави за победата.

Румен Радев няма да слезе от власт с протести, не и с жалкото извинение за народно недоволство, което през последните 20 години се лъжем, че се нарича протест. За да падне Радев с протести, ще трябва да стане януари 1997 г. Но това няма да стане, защото българите няма да протестират така. У този народ вече няма сила и живец да се бори. Този народ се е предал, този народ се е провалил.

Преди време в един подкаст ме попитаха какво бъдеще виждам за българите, но аз не виждам нищо хубаво. Защото за пореден път българите пропиляха своето настояще, а с него и своето бъдеще. Българите явно сме щедър народ — „Боташ“ беше само ордьовърът на онова, което предстои като доене на българската икономика и финанси. Българите явно сме безсмъртен народ — току-що отложихме с поне 10 години старта на евентуални реформи, които трябваше да са се случили преди 40 години. Българите явно сме безкраен народ — насред тоталния демографски колапс, ние си заложихме едно бъдещо икономическо и социално развитие, което не просто няма да подобри демографията, а напротив — ще ускори колапса.

Дори не ми се започва за външната политика и пълното преориентиране към нашата любима зла мащеха Русия. Българската Пепеляшка тепърва ще търка сгурията около камината и ще брои разпилените по пода бобени зърна, докато тайно мечтае да ходи на бала при другите европейци. Желанията обаче свършиха, феята кръстница умря от старост, докато чакаше 40 години Пепеляшка да се сети. Животното, което тегли каляската, се оказа прасе, а не кон, тиквата си остана тиква, а мишките, които си повиквахме с песен, за да ни продължат промяната или да ни демократизират България, се оказаха именно това — мишки.

Приказката свърши, дами и господа, започва трагедията. Седнете удобно и се насладете. В крайна сметка вие сте продуцентите на това сценично фиаско, което предстои — сценаристите и режисьорите успешно ви изиграха да инвестирате в тяхната програма. Сега ще ви вземат парите, докато вие, приковани в залата, наблюдавате пошлата постановка, която ще се разиграва на Голяма сцена през следващите 4 години. А ако сценаристите и режисьорите са талантливи, а те са, следващите парламентарни избори няма да отбележат края на постановката. Те ще са само антрактът.

В настоящия епизод на „Да поговорим за #История“ ви разказваме за Априлското въстание – последният самостоятелен опит за освобождение на българите преди 1878 г. Сто и петдесет години след неговото избухване, Априлското въстание остава символ на възродения дух и национална идентичност на българите. Вярваме, че качествата, проявени от предците ни тогава, са крайно необходим пример за нас, съвременните българи, за да живеем в една по-добр аи справедлива #България.

В епизода ви разказваме:

Какъв е историческият контекст на въстание

Как се развива революционното движение през 1870-те

Как протича организацията на въстанието

Как се развива Априлското въстание

Как е потушено въстанието

Кои са основните последици от Априлското въстание

__________________________

Слушайте Подкаста в Youtube

Слушайте Подкаста в Spotify

Слушайте Подкаста в Apple Podcast

На 28 февруари 2026 г., САЩ и Израел атакуваха Иран като продължение на 12-дневната война между Израел и Иран, водена през пролетта на 2025 г. Конфликтът тепърва ще търси своята развръзка. На фона на противоречивите оценки за възможната успеваемост, която една война срещу Иран може да има днес, си струва да отправим поглед назад към историята, за да видим кои са предишните големи нашествия на чужди държави и племена срещу Иран и как тези инвазии са оформили облика на една от най-древните и културно значими нации в историята.

Цялата статия е достъпна ТУК