Няколко души писаха в коментарите, че критикувам всички политици, но сам не предлагам решения, което не било справедливо. Много пъти съм казвал какво трябва да се направи, но явно ще се наложи да го кажа пак. Обръщам обаче внимание, че аз съм учен и гражданин, а не политик. Ако чакате от мен готови проектозакони, стратегии и политически пътеки, значи сте отворили грешната страница. Това, което следва, е гражданска позиция, от която професионалистите могат, ако искат, да се възползват.

1. Образователна реформа
Диагнозата:
Последните избори показаха, че българите са обществено, исторически и политически неграмотни. Гражданското образование у нас има 0% ефект върху населението в сегашния си вид, историята очевидно се преподава патриотарски, както преди 50 години, а хуманитарната перспектива на българина граничи с феодализма. Образованието у нас в настоящия му вид е неефективно, вредно за населението и загробващо бъдещето ни.

Лечението:
Българинът трябва да бъде научен да мисли. За целта образованието трябва да се фокусира върху аналитичните умения, боравенето с информация, критичното мислене и изграждането на конструктивна критика към учебните казуси. Вместо да помнят факти, учениците трябва да бъдат карани да ги интерпретират. Най-важният въпрос в училище трябва да бъде: „Защо?“.

Гражданското образование следва да се въведе от 5. клас, да се изработи отделен предмет с хорариум от поне 1 час седмично, с внимателно планирано въвеждане на учениците в гражданския живот (медийна грамотност, политически системи, закони, данъци, права и задължения, държавен бюджет и т.н.), както и с обясняване на правилата на базата на принципа на спиралата — от малки кръгове познание да се изкачваме нагоре към все по-широки и по-широки.

Успоредно с това трябва да се въведат междупредметните връзки и програмите във всички класове да се синхронизират така, че хуманитарните предмети (литература, история, музика, философия, география, изкуство) да се учат успоредно като време и локации.

Забравете за чиста история — трябва ни историческа география и икономика, трябва ни история на идеите, история на изкуството, история на литературата. Трябва всички предмети в хуманитарния цикъл да се изучават така, че ученикът да разбира как от Античността нещата са се развили до днес — етап по етап, период по период. В тази схема българското трябва да се учи в контекста на европейското — никога самостоятелно.

Точните науки трябва да бъдат калибрирани с гореописания процес. ИИ трябва да се въведе като предмет — не спирайте чатбота на децата, а ги научете как да го ползват и от какво да се пазят. Биологията, физиката и химията трябва да съчетаят теорията с практичност, за да няма после антиваксъри и за да бъде Земята кръгла, а не плоска.

2. Съдебна реформа
Диагнозата:
Българското законодателство не работи. Присъди получават само дребните риби или случайно прегрешилите, а за сериозните престъпления се минава между капките. Социалното неравенство в съда е абсолютно — богатият излиза, без да му мигне окото, за неща, за които бедният щеше да получи доживотен затвор. Корупцията в правосъдието е повсеместна. Политическите назначения доминират навсякъде. Доверието на хората в съдебната система клони към 0%.

Лечението:
България всъщност има добри закони. Те обаче трябва да се систематизират, прочистят и подобрят. Съдебната система трябва да стане максимално независима. Политическото влияние в назначенията трябва да се сведе до санитарния минимум. Наказанията за просрочени дела, съмнителни присъди и злоупотреби от страна на съдии, адвокати и прокурори трябва да са не просто строги, а зловещи. Високите заплати и високият статус трябва да вървят с висок риск в случай на „сгазване на лука“. Повишаването на чувството за сигурност и справедливост ще даде инстантен ефект върху активността и съпричастността на народа спрямо обществените процеси. Хората не бива да се боят да използват съдебната система.

3. Икономиката
Диагнозата:
Основните ключови сектори, в които България може да се развива и да печели много, са оставени да вехнат, за да се точат през тях еврофондове и да се перат мафиотски пари. Огромните ни плодородни площи са оставени на произвола на съдбата. Леката индустрия остава недоразвита. Туризмът е тотал щета. Не се използва адекватно кръстопътното положение на страната, не се използват и членството ни в Шенген и Еврозоната. Намесата на мутрите в създаването на нови бизнеси и в привличането на чужди инвестиции води до катастрофален отлив на външен капитал, което държи икономиката ни на ниво поне два пъти по-ниско от това, което можеше да бъде. България можеше да има БВП от 24 000 долара на глава от населението, но вместо това са 12 000. 6 300 000 души страдат заради интересите на десетина хиляди души максимум.

Лечението:
Ако съдебната реформа се случи, прокурорите си свършат работата и съдиите попилеят престъпниците и корупцията, икономиката ще може да поеме въздух. Същевременно мислещият народ ще се досети да не купува стоки от търговци спекуланти и да не спи в хотели на хотелиери измекяри. Къща на първа линия в Гърция струва по-малко от стая в хотелче в Берковица (личен опит) — оставете хотелчето да фалира. Ресторантът ви сервира посредствена храна за 20 евро порция, а в Италия ядете първокачествена храна за 12 евро порция? Оставете ресторанта да фалира. Нека обществото осъзнае, че невидимата ръка на свободния пазар сме всички ние. Не жалете българския бизнес — нека бурените да увехнат и да останат само хризантемите. По-добре в градчето ви да има само 1 кафене и 1 ресторант, но всичко в тях да е 6+, отколкото да имате 4 капанчета, 3 ресторанта и 10 кафенета и във всички тях да ви щавят за пари, да ви пробутват тъпо отношение и да ви сервират претоплени в микровълнова храни от супермаркета. Същото важи и за хотелите, басейните, фитнесите, спортните зали и всичко друго, за което плащате. Спрете да плащате за лошо отношение и посредствено обслужване — вие сте виновни, че те съществуват. Оставете ги да загинат, след като са неможачи.

Селското стопанство има нужда от обработване на земята и отглеждане на продукти, а не от отчитане на дейност по еврофондове, пране на пари и занемаряване. Кооперирайте се, инвестирайте, образовайте се как се печели от земята — тя е най-голямото богатство на България.

Опазването на културното наследство и развитието на историческия туризъм са ключови за нашата икономика. Създайте система от карти и билети, които да важат за цялата страна. Рекламирайте адекватно! Направете музеите интерактивни. Спрете да строите псевдовъзстановки — използвайте виртуална реалност, за да възстановявате обектите чрез дигитални визьори, а не с наливане на бетон и строеж на фалшиви зидове.

4. Регионално развитие
Диагнозата:
Огромната част от страната остава занемарена, с лоша инфраструктура, неадекватни връзки между градовете, без летища, жп линии и с калпави пътища. Магистралите са сифон за кражба на милиарди, а качеството им е все едно са строени от деца в яслите. Морето е оставено на произвола на хората, плажовете се ограбват, а не се стопанисват. Селата умират. Малките градове умират. Училищата в провинцията страдат от липса на пари, кадри и деца, няма адекватен транспорт. Малките населени места са слабо свързани с големите — хората нямат стимул да живеят в градчета и селца и да работят в големия град, както е в нормалните държави. Всичко се бута в големите градове. Европроектите се ползват за крадене на пари, а не за развитие на държавата.

Лечението:
Изграждане на адекватна, ефективна инфраструктура — пътища, канализация, електрифициране, влакове и летища. Инвестиране в развитието на селските райони и малките градове чрез децентрализиране на работните места, изместване на промишлеността в райони, в които има смисъл, но така, че да се стимулира хората да остават да живеят по родните си краища, а не да трябва да мигрират заради работата. Прекратяване на кражбите на милиарди от проектите чрез безмилостно прилагане на законите. Реформа в процедурата за държавни поръчки — не най-ниска цена, а най-високо качество, най-дълъг период на експлоатация в гаранция, ограничаване на правото на подизпълнение и делегиране на проектите, фиксиране на разумни рамки за надхвърляне на бюджетите в срока на проекта. Постоянен одит, глоби и съдебно преследване на фирмите. Активна гражданска позиция за следене на проектите.

Как да оправим политиците?
Диагнозата:
Българската политическа класа е 80% измекяри и готованци, 10% брутални крадци и 10% идеалисти. Причината за това са хората. Ниското ниво на народа позволява на всякакви навляци да се озовават на ключови позиции, за които нямат компетентност. Целта им е да се нагушат със средства колкото могат за времето, през което са във властта. „Антикорупционен“ в 90% от случаите означава политик, който е против корупцията, защото няма достъп да краде лично, а само гледа другите. Значителна част от хората във властта са също толкова, ако не и повече, политически неграмотни, колкото и останалата част от народа. Влизането в политиката е процес, сходен на влизането в мафията — срещу всеки има компромати, а кликата се поддържа взаимно, защото иначе всички ще увиснат заедно. Целта не е да се подобрява България, а да се подобрява личното благосъстояние и да бъдат уреждани приятели и роднини. Мисленето е тоталитарно, закостеняло, но за сметка на това повърхностно и арогантно.

Лечението:
Образованите граждани ще бъдат претенциозни кого избират. Действащата съдебна система ще се разправя с брутална безкомпромисност с корумпираните политици. Имунитетите са нещо надценено — когато съдът е независим, ако имаме самостоятелна, аполитична съдебна власт, нямаме нужда от имунитети. Депутатите трябва да се отчитат постоянно пред избирателите си за свършената работа. Хората трябва да имат право — и да го използват — на постоянни петиции, искания и позиции относно политиката на избрания от тях депутат. Същевременно депутатите трябва да могат да бъдат отзовавани от своите гласоподаватели, ако не следват траекторията, заради която са сложени на съответния пост. Политиците трябва постоянно да се страхуват от народа, ако не си вършат работата, но същевременно не трябва да се боят от мафията, в случай че пречат на нейните интереси. Докато са на правилната страна на закона, държавните избранници трябва да имат пълната сигурност, че могат да се разпореждат от името и в името на хората с властта в страната, с ясното съзнание за отговорността, която хората могат да им потърсят.

Каквито и реформи да се направят обаче, трябва да разберете едно — идеална система няма. Най-близо до идеалната система е онази, която постоянно еволюира според нуждите и целите на народа. Държавата е жив организъм, който расте и се развива. Нашият бонус е, че можем да пренаписваме ДНК-то му постоянно. Просто трябва да сме много внимателни, за да може алфа-съществото ни да не се превърне в дефектен мутант.