В неделя българите избраха, масово, осъзнато и целенасочено, да дадат парламентарно мнозинство и мандат за самостоятелно управление на Румен Радев. Лично на него, а не на политическия апендикс, който представлява “Прогресивна България”. Радев ще е първият премиер от 30 години, който ще може да управлява без коалиционен партньор с достатъчно мнозинство, за да прокара какви да е закони и политики през Парламента.

Въпреки това, неговата борба тепърва започва. Пътят напред ще прилича на пътя на предишния ДС месия – Бойко Борисов. Вече мина градивния етап, в който трупаше престиж и му изградиха платформа, чрез която да изпъкне на фона на останалите политически субекти. Сега иде ред на политическия градеж.

Радев има “прозорец” от половин година, през което време ще държи трите стожера на властта – парламент, президент и министерски съвет. Това означава, че в този период ще трябва да се бърза в няколко посоки.

Първо – получаване на скоростен мандат за съставяне на правителство. Йотова вече потвърди, че това ще стане.

Второ – скоростно изграждане на политическа структура. На “Дондуков” не спят в момента, за да се измисли кабинет и да се нагласят схемите кои да са депутати.

Трето – спешно изграждане на политическа мрежа в страната. За целта ще започне поглъщане на структури и кадри от вече съществуващите партии, чиито гласове Радев обра в неделя – ГЕРБ, БСП, Възраждане, ИТН, Величие, МЕЧ, ДПС. Тази мрежа трябва да заработи до август и през септември да стартира ударна агитация, чиято цел е преизбирането на Йотова.

Четвърто – Йотова трябва да бъде едновременно послушна и да изглежда независима, и самостоятелна през идната половин година. Това ще бъде нелека задача по политическа еквилибристика, която вероятно ще се провали.

Пето – Активна работа на парламента преди ваканцията – скоростна подмяна на административни кадри в цялата страна и слагане на “наши хора” на ключови позиции в областна администрация и във всички министерства. Да видим дали кадровата база на ПБ ще го позволи в достатъчна за тях степен.

Шесто – агресивна кампания на поддържащите Радев структури за заливане на медиите и Интернет с пропаганда в подкрепа на ПБ и очерняне на всички останали. Играта ще е мръсна и аморална, средства няма да се жалят.

Седмо – използване на всички налични механизми за подправяне на изборните резултати на президентските избори.

Предимствата на Радев:

– Българският народ – налапали…стръвта на поредния месия, българите могат по инерция да гласуват за ПБ, “за да е ясно кой носи отговорността” – стига само да не са хората. Същевременно апатията на хората ще послужи като удобен параван за реализирането на политическите точки.

– Опозицията – обезличена от към кадри и идеи, опозицията няма кого да излъчи като приемливо дуо за президент/вицепрезидент. Обезличени и в НС, те няма как да влияят и на политическия процес до есента с оглед недостатъчното мандати за блокиране на политиките на ПБ.

– Апаратчиците – зад Радев стои екип от полит-инженери и сценаристи. До тук се справиха отлично, да видим дали и нататък букмейкърските им прогнози ще се сбъднат.

Слабостите на Радев:

– Липсата на кадри – основен недостатък е, че ПБ просто не разполага с адекватен човешки ресурс за амбициозната си задача. Повечето им фигури са неизвестни на хората или компрометирани. Липсват адекватни млади кадри, разчита се на канибализиране на другите про-руски партии.

– Липсата на политическа структура – ПБ не е партия и не разполага с механизмите, които една политическа сила има. Тези механизми ще трябва да се сглобяват криво-ляво в движение и вероятно каруцата ще друса и ще оставя след себе си части по шосето.

– Номенклатурата – държавна администрация е буквално обсебена от ГЕРБ и ДПС благодарение на над 15 години управление задно. Това означава, че без масово разчистване на структурите, политиките от пленарна зала ще потънат в административното блато.

– Унифициране на опозицията – шамарът на изборите ще принуди другите партии волю-неволю да се обединят срещу Радев и по всякакъв начин да се стремят да го неутрализират.

Всичко това очертава една динамична година, в която ще се нагледаме на всички аспекти на мръсната политическа игра. Радев има много възможности да овладее държавата, но и страшно много препятствия, които може да не успее да прескочи.