Благодаря Ви, д-р Стоянов, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни малко за себе си! На нашите млади читатели, на които тепърва предстои избор на професия, ще им бъде интересно да научат например как Вие избрахте Историята за своя специалност, кога се появи интересът Ви към нея или изборът Ви беше случаен?

Историята винаги е била част от житейския ми път, още откакто бях на 6 и още не можех да чета. Първата книга, която получих като подарък, беше илюстрирано издание на „Илиада“. Заобичах миналото още преди да мога да разбирам написаното вътре. После дойде поредицата „История на България“ на ИК „Златното пате“, която впрочем се издава и до днес. Тези две теми – митовете и легендите от една страна и българската история от друга, начертаха пътя ми към Историята, без сам да го осъзнавам тогава. После дойдоха петте години в Националната гимназия за древни езици и култури, където ни научиха за миналото много повече, отколкото в университета, който послужи не толкова за „откриване“ на историята, колкото за изграждане на подхода към нейното изучаване. Накрая, но на първо място по значение, идва следването ми в Лайденския университет в Нидерландия, където за около година работа научих за писането на история толкова много, че ми е трудно да го опиша – без тази школовка нищо, което написах и изследвах след това, нямаше да е възможно. Успях да си спечеля покана за докторантура и се възползвах. Последваха още четири години къртовски труд, за да се стигне накрая до докторската степен. След това дойде работата като преподавател в НГДЕК – да се върнеш като учител там, където си бил ученик, е необикновено изживяване. Накрая академичната рамка бе завършена с постъпването ми на работа в Българската академия на науките през 2021 г. Така, докато светът се бореше с пандемията, аз взех, че станах напълно професионален историк по всички възможни направления – от изследовател до учител.

Има още →

В настоящия епизод на „Да поговорим за История“ избрахме да ви разкажем за 10 големи провала от последните 500 години на човешката история, които са променили съдбата на хиляди хора, а понякога и на цели региони. Историята не е само низ от победи, геройства и открития, но също така и поредици от неуспехи и катастрофи, които изиграват не по-малко важна роля за прогреса, отколкото победите и постиженията. Провалът носи поука, неуспехът поражда стремеж към усъвършенстване.

Слушайте в YouTube

Слушайте в Spotify

Слушайте в Apple Podcast

В настоящия епизод на „Да поговорим за #История“ ви разказваме за Априлското въстание – последният самостоятелен опит за освобождение на българите преди 1878 г. Сто и петдесет години след неговото избухване, Априлското въстание остава символ на възродения дух и национална идентичност на българите. Вярваме, че качествата, проявени от предците ни тогава, са крайно необходим пример за нас, съвременните българи, за да живеем в една по-добр аи справедлива #България.

В епизода ви разказваме:

Какъв е историческият контекст на въстание

Как се развива революционното движение през 1870-те

Как протича организацията на въстанието

Как се развива Априлското въстание

Как е потушено въстанието

Кои са основните последици от Априлското въстание

__________________________

Слушайте Подкаста в Youtube

Слушайте Подкаста в Spotify

Слушайте Подкаста в Apple Podcast

На 28 февруари 2026 г., САЩ и Израел атакуваха Иран като продължение на 12-дневната война между Израел и Иран, водена през пролетта на 2025 г. Конфликтът тепърва ще търси своята развръзка. На фона на противоречивите оценки за възможната успеваемост, която една война срещу Иран може да има днес, си струва да отправим поглед назад към историята, за да видим кои са предишните големи нашествия на чужди държави и племена срещу Иран и как тези инвазии са оформили облика на една от най-древните и културно значими нации в историята.

Цялата статия е достъпна ТУК

„Да поговорим за История“ е подкастът, който докарва историята на една ръка разстояние от вас и ви разказва за сложните въпроси от миналото на лесен и достъпен език. В този епизод ще разберете:

• Как да мотивираме учениците да учат история?
• Съществува ли общ балкански проект за изучаване на общата история на региона?
• Как изглеждат Балканите педи османското завоевание и след него?
• Поробени ли са били българите в Османската империя?
• Как можем да използваме историята, за да обединим българите днес?

Може да го слушате в Spotify

Може да го слушате в YouTube

Може да го слушате в Apple Podcast

На деветия ден от деветия месец излиза деветата книга на Александър Стоянов. По този повод ще публикувам тук отговор на 9 въпроса, свързани със създаването „Българите между две катастрофи“ и разни други, свързани теми, които хората често ми задават по разни поводи:

Има още →

На пръв поглед този въпрос би трябвало да ви звучи нелепо. Как така защо!? След 5 години като учител и близо 15 като активен разпространител на история сред обществото, смея да твърдя, че въпросът всъщност е съвсем резонен. Ако зададете на произволен ученик въпроса „Каква е ползата от ученето на историята?“, най-доброто на което може да се надявате, е да ви каже „За да не повтаряме грешките от миналото“. За съжаление този клиширан отговор не върши работа, а причината за това е, че Историята не е наука за грешките на хората в миналото. Тя е наука за правилните решения, рационалните избори и последиците от тяхното отсъствие. Самата идея да убеждаваме младите поколения че трябва да учат история през концепцията за „негативното минало, което не бива да повтаряме“ е дълбоко несъстоятелна. Новите поколения не обичат и не възприемат негативните примери, а позитивните. И така, защо трябва да учим история в училище – версия XXI век:

Има още →