Благодаря Ви, д-р Стоянов, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни малко за себе си! На нашите млади читатели, на които тепърва предстои избор на професия, ще им бъде интересно да научат например как Вие избрахте Историята за своя специалност, кога се появи интересът Ви към нея или изборът Ви беше случаен?

Историята винаги е била част от житейския ми път, още откакто бях на 6 и още не можех да чета. Първата книга, която получих като подарък, беше илюстрирано издание на „Илиада“. Заобичах миналото още преди да мога да разбирам написаното вътре. После дойде поредицата „История на България“ на ИК „Златното пате“, която впрочем се издава и до днес. Тези две теми – митовете и легендите от една страна и българската история от друга, начертаха пътя ми към Историята, без сам да го осъзнавам тогава. После дойдоха петте години в Националната гимназия за древни езици и култури, където ни научиха за миналото много повече, отколкото в университета, който послужи не толкова за „откриване“ на историята, колкото за изграждане на подхода към нейното изучаване. Накрая, но на първо място по значение, идва следването ми в Лайденския университет в Нидерландия, където за около година работа научих за писането на история толкова много, че ми е трудно да го опиша – без тази школовка нищо, което написах и изследвах след това, нямаше да е възможно. Успях да си спечеля покана за докторантура и се възползвах. Последваха още четири години къртовски труд, за да се стигне накрая до докторската степен. След това дойде работата като преподавател в НГДЕК – да се върнеш като учител там, където си бил ученик, е необикновено изживяване. Накрая академичната рамка бе завършена с постъпването ми на работа в Българската академия на науките през 2021 г. Така, докато светът се бореше с пандемията, аз взех, че станах напълно професионален историк по всички възможни направления – от изследовател до учител.