Седемдесетте години на XX век са особен период за развитието на комунизма в България. От една страна, началото на десетилетието бележи така наречените „златни години“ — факт, подпечатан с приемането на нова конституция през 1971 г. Скоро обаче започват проблемите — не само за България, но и за целия социалистически блок.

Войната между Израел и арабските държави, останала в историята като Октомврийската война, или в Израел като „Войната от Йом Кипур“ — октомври 1973 г., предизвиква глобална криза в цените на горивата, която се отразява пагубно върху цялата световна икономика, но засяга най-вече социалистическия блок поради спецификите на плановата икономика. Това води до повишаване на външния дълг и акумулиране на значителни икономически и фискални негативи. Между 1971 и 1974 г. външният дълг на България се увеличава близо четири пъти, а към 1978 г. страната ни е достигнала дълг, шест пъти по-голям в сравнение с 1971-ва. През същата тази 1978 г. ръководството на БКП се вижда принудено да поиска спешен заем от СССР, с който да покрие своя дефицит. От разсекретени документи става ясно, че без двата спасителни транша, които Живков успява да уговори с Брежнев, Народна република България щеше да претърпи неминуем фалит още същата година.

Благодаря Ви, д-р Стоянов, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни малко за себе си! На нашите млади читатели, на които тепърва предстои избор на професия, ще им бъде интересно да научат например как Вие избрахте Историята за своя специалност, кога се появи интересът Ви към нея или изборът Ви беше случаен?

Историята винаги е била част от житейския ми път, още откакто бях на 6 и още не можех да чета. Първата книга, която получих като подарък, беше илюстрирано издание на „Илиада“. Заобичах миналото още преди да мога да разбирам написаното вътре. После дойде поредицата „История на България“ на ИК „Златното пате“, която впрочем се издава и до днес. Тези две теми – митовете и легендите от една страна и българската история от друга, начертаха пътя ми към Историята, без сам да го осъзнавам тогава. После дойдоха петте години в Националната гимназия за древни езици и култури, където ни научиха за миналото много повече, отколкото в университета, който послужи не толкова за „откриване“ на историята, колкото за изграждане на подхода към нейното изучаване. Накрая, но на първо място по значение, идва следването ми в Лайденския университет в Нидерландия, където за около година работа научих за писането на история толкова много, че ми е трудно да го опиша – без тази школовка нищо, което написах и изследвах след това, нямаше да е възможно. Успях да си спечеля покана за докторантура и се възползвах. Последваха още четири години къртовски труд, за да се стигне накрая до докторската степен. След това дойде работата като преподавател в НГДЕК – да се върнеш като учител там, където си бил ученик, е необикновено изживяване. Накрая академичната рамка бе завършена с постъпването ми на работа в Българската академия на науките през 2021 г. Така, докато светът се бореше с пандемията, аз взех, че станах напълно професионален историк по всички възможни направления – от изследовател до учител.

Стъпка 1 – Приемете, че истината изисква усилие, жертви и време — първата стъпка по пътя към разбирането на реалната история е да осъзнаете, че е 1000 пъти по-лесно просто да повярвате на измислиците, отколкото да се хванете да проверявате фактите. Да, трудно е. Да, времеемко е. Да, изисква критично мислене, често в моменти, в които мъчно може да си го позволите. Защо е важно да го правите тогава? Най-простото за разбиране е, че лъжливата информация създава опасност от провали, материални загуби и загуба на обществен престиж. В свят на високи образователни изисквания, високи обществени предизвикателства и високи технологии познаването на обективната истина е онова, което дели богатите от бедните, успелите от неуспешните, щастливите от нещастните. Истината не само ви прави свободни, тя ви прави силни, богати и щастливи. Именно поради тази причина, за да бъдете крачка пред останалите, вие трябва да положите нужните усилия да познавате истината и да я използвате за своя и обществена полза.

Цялата статия четете ТУК

Как да ловим фалшивите истории?

Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.

В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.

За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.

Цялата статия и поредицата, четете през Пейтриън