Седемдесетте години на XX век са особен период за развитието на комунизма в България. От една страна, началото на десетилетието бележи така наречените „златни години“ — факт, подпечатан с приемането на нова конституция през 1971 г. Скоро обаче започват проблемите — не само за България, но и за целия социалистически блок.

Войната между Израел и арабските държави, останала в историята като Октомврийската война, или в Израел като „Войната от Йом Кипур“ — октомври 1973 г., предизвиква глобална криза в цените на горивата, която се отразява пагубно върху цялата световна икономика, но засяга най-вече социалистическия блок поради спецификите на плановата икономика. Това води до повишаване на външния дълг и акумулиране на значителни икономически и фискални негативи. Между 1971 и 1974 г. външният дълг на България се увеличава близо четири пъти, а към 1978 г. страната ни е достигнала дълг, шест пъти по-голям в сравнение с 1971-ва. През същата тази 1978 г. ръководството на БКП се вижда принудено да поиска спешен заем от СССР, с който да покрие своя дефицит. От разсекретени документи става ясно, че без двата спасителни транша, които Живков успява да уговори с Брежнев, Народна република България щеше да претърпи неминуем фалит още същата година.