Един от митовете на последното половин десетилетие беше, че младото поколение, т. нар. Генерация Z, е безапелационен носител на промяна, либерални ценности и страстно желание за демокрация. Вчера, като кофа студена вода, статистиката порази умовете на обществото – близо 35% от хората на възраст 18-30 години са гласували за „Прогресивна България“. „Макактака!?!“ огласи ефира.

Като човек, който от 6 години влиза в класните стаи, ще си позволя да Ви предложа своята кратка обосновка, защо този резултат е очакван и закономерен.

Българското образование – Хората в т. нар. група на „младите“ са продукт на българската образователна система и по-специално на обучението по история. В по-голямата част от страната, обучението по история се свежда до линията „България на три морета – Турско робство – Кат Русия няма втора“. Тази доктрина, грижливо оформена през 1970-те години и прилагана от тогава, създава поколение след поколение безкритични патриотари, които превръщат въобразените консервативни ценности на народа в светини, които не подлежат на критика и преосмисляне. Румен Радев изгради целия си престой в политиката – вече близо 9 години на поддържането на тази Първа колона на радевщината.

Друго не помнят – За голяма част от тези млади хора, Румен Радев е единственото стабилно нещо в българската политика. Той беше начело 8 години. Промотира се успешно като борец против мафията насред избухващата Ковид криза, устоя на смените на няколко служебни и неслужебни правителства и, най-важното, не беше обект на нито един протест – нито веднъж българите не излязоха на площада, за да поискат неговата оставка. Тези неща се запечатват в младите умове и лесно преливат в опростенчески гледища за политиката у нас.

Неопетненият – За голяма част от младите, политическите скандали около Радев останаха незнайни. Тъй като до момента той нямаше пряк досег с управлението лично, младите не отчетоха факта, че Радев стои зад всички служебни правителства през последните 8 години. В очите на мнозинството българи – млади и стари, издънките на служебните кабинети нямат нищо общо с Радев – неговите ръце са чисти, престижът му е незасегнат.
Опонентите – Генерацията Z у нас е буквално закърмена от мантрата, че Борисов и Пеевски са мутри. Съответно всяко зло в България произтича единствено и само от тях. Много от младите решиха, че Радев е единствения сигурен начин да бият „статуквото“ и го подкрепиха не толкова, защото го харесват, а защото са отгледани от люлката да мразят ГЕРБ и ДПС.

Провалът на ПП-ДБ – Въпреки че ще се тупат по рамото че са втори, ПП-ДБ всъщност се провалиха на тези избори. След като всички техни опоненти буквално затънаха в тинята на корупционни скандали, дясно-либералните трябваше да капитализират народното недоволство. Вместо това, те се превърнаха в миймове. Верни на своя елитарен дух и маниери, ПП-ДБ успяха да отблъснат и младата генерация от себе си в достатъчна степен, че да загубят срещу Радев, особено в по-малките населени места в провинцията. Те не успяха да намерят спортистите, които да надъхат младите спортисти, не успяха д анамерят геймърите, които да надъхат младите геймъри, не успяха да излъчат либералните поддръжници на поп-културата, които да привлекат младите либерали. Посланията им останаха нечути и неразбрани. Основна причина за това е, че лидерите на ПП-ДБ са много далеч възрастово и като манталитет от повечето млади хора в България.

„А баничката беше 10 ст.“ – Не бива да подценяваме факта, че Генерация Ζ e отгледана от баби и дядовци, родени през 1950-те. Това е най-индоктринираното и вярно на комунизма поколение, което е оставило своя траен отпечатък в младите умове с приказки за евтина боза, липса на престъпност и празни, чисти плажове край девствени дюни и недотам девствени членове на някоя бригада.

„Демокрацията ни отне много“ – Родителите на Генерацията Ζ са масово хора, родени в периода 1967-1977 г. Това са хора, чийто най-добри младежки години са минали в недоимъка на ранния Преход. Хора уморени, разочаровани, нагледали се на политическа безпринципност и, не по-малко важно, деца на поколението на 1950-те. Тази взривоопасна смес е нормално да се изроди в недостатъчно родителско внимание, приказки за това как всички в политиката са маскари и всеки, докоснал се до власт е автоматичен престъпник.

„Мразим Запада!“ – като продукт на гореизброените неща, след младите има твърде много Евроскептици и таква, които мразят САЩ. „Западът е зло“ постулат заседнал в манталитета на много поколения българи. Хем мечтаем за тяхната култура, дрехи и технологии, хем те са „еврогейове“ и слабаци.

Либерали, ама друг път – един от големите митове на нашето време е, че всички млади са либерални. Нищо такова. Генерацията Ζ съдържа не по-малко сексисти, консерватори и закостенели умове, отколкото предходните. Нещо повече, масовата еманципация на жените в това поколение, създава широка палитра от комплексирани мъже, които мечтаят за завръщане на старите патриархални норми и искат да гласуват за хора, които им ги обещават.

„Отговорности? Не, мерси!“ – Дали от възрастта или от поколението, но поемането на отговорност не е по вкуса на това поколение (както и на предходните на техните години). Ако напред излезе човек, който предлага да Ви освободи от отговорност в годините, в които вие мислите за студентски купони и напивания, няма как поне някаква част от вашата компания да не сметне, че офертата е твърде добра, за да бъде изпусната. Както вече съм ви говорил, българите така или иначе са алергични към отговорността. Още един начин да я избегнат е добре дошъл.

Комбинацията от всички тези фактори, създава прекрасни условия за избуяване на една несекваща любов към авторитарното, патриархалното и политически уютното. В тази „семейна обстановка“ именно, младите потърсиха своя политически пастрок, който да им покаже верния път към щастието. Вземайки под внимание всички изброени фактори, няма как да не признаем, че при нашите обществени условия, победата на Радев при най-младите гласоподаватели, е съвсем логична.