Митът за Асиметричната Война

Етикети

, , , ,

Асиметрични операции, асиметрична война, асиметрични атаки — ключови думи, които привличат вниманието на читателите по целия свят. Тази фразеология трайно зае водещо място в речника на политици, коментатори и анализатори. Световни медии извеждат тиражирани заглавия, снимат клипове в социалните мрежи, водят се дебати и се вдига голям шум. Има обаче един огромен проблем — асиметричната война не съществува…

Целият текст четете ТУК

Да поговорим за История, епизод 2

Етикети

, , , ,

„Да поговорим за История“ е подкастът, който докарва историята на една ръка разстояние от вас и ви разказва за сложните въпроси от миналото на лесен и достъпен език. В този епизод ще разберете:

  • Как да мотивираме учениците да учат история?
  • Съществува ли общ балкански проект за изучаване на общата история на региона?
  • Как изглеждат Балканите педи османското завоевание и след него?
  • Поробени ли са били българите в Османската империя?
  • Как можем да използваме историята, за да обединим българите днес?

Може да го слушате в Spotify

Може да го слушате в YouTube

Може да го слушате в Apple Podcast

Владимир, който иска да е Петър

Етикети

, , , , , , ,

Когато заговорим за Руската империя, няма как да не си спомним за Петър Велики. Царят, който избра да е император. Реформаторът, модернизаторът, завоевателят. Днешният господар на Кремъл — Владимир Путин — също е обсебен от Петър и неговото наследство. И как да не бъде? Петър Велики въплъщава всичко онова, което Владимир Путин иска да бъде и да постигне.

👉Може ли Владимир да бъде Петър?

👉Приличат ли си двамата в своите идеи и цели?

👉Каква е визията им за Русия?

Четете ТУК

Георги Ст. Георгиев за шопите

Етикети

, , , , , , , ,

Журналистът Владимир Свинтила взема това интервю от офицера и ветеран от Първата световна война Георги Ст. Георгиев като част от диренията си, свързани с миналото и духовността на българите. Георги Ст. Георгиев е автор на вероятно най-популярните спомени на български войн от Голямата война – „Един от Първа дивизия„. Роденият през 1896 г. в София Георгиев завършва Право и развива литературния си талант до 1944 г., когато като царски офицер и политически неудобен, е поставен в изолация и писателската му дейност е прекратена. Верен на своя дух, Свинтила не се колебае да общува с този неудобен за властите спомен за духа и величието на армията на Третото българско царство. Интервюто е публикувано след 1989 г. в сп.“Българска орда. Известия“, кн.1(59)от 2000 г. Настоящият текст ми бе любезно предоставен от журналиста Данаил Глишев, с чието позволение го публикувам, тъй като вярвам, че съдържа послания и мисли, които всеки съвременен българин трябва да познава.

Има още →

Сенчестият флот на Русия

Етикети

, , , , , ,

Притиснати от санкции и неспособни да се изправят директно срещу НАТО, руснаците са принудени да прибягват до импровизации, за да запазят търговския си обмен и да продължат да захранват бюджета си с пари, които са необходими за финансиране на все по-скъпата война с Украйна. Ударите, нанесени от Украйна срещу руската енергийна инфраструктура, както и затягащите се санкции от НАТО, започват да дават своя безпрецедентен ефект. Москва наложи ограничения върху износа на ресурси, а Думата започна да работи над закон, разширяващ събирането на различни видове допълнителни данъци и такси, с които да се посрещнат разходите по руската инвазия в Украйна.
Ключов елемент от продължаващата борба за икономическо оцеляване на Русия остава нейния „Сенчест флот“. Съставен от стотици нелегални и нерегламентирани съдове, тази наемническа армада представлява пореден епизод от смайващо комплексния свят на съвременните контрактори. Оперирайки на най-различни мисии – от трансфер на горива до саботаж на вражеска инфраструктура, „Сенчестият флот“ играе незаменима роля в политиката на Русия по отношение както войната с НАТО, така и стремежа на страната да се наложи като глобален военен, икономически и политически фактор.

Цялата статия четете ТУК

Да поговорим за История – Подкастът

Вчера беше официалната премиера на Епизод 1 от Сезон 1 на подкастът „Да поговорим за История“.

Ето и различните платформи, където може да го гледате:

Spotify

Apple Podcast

Гледайте го и в YouTube от тук:

Подкастът е на линия!

Етикети

, , ,

Подкастът „Да поговорим за история“ започна! Подкрепете, слушайте и споделяйте, за да може историята да достига до хората! Първи епизод може да изслушате ТУК!

Въображаемият свят на Путин

Етикети

, , , ,

Според един руски анекдот няма нищо по-непредсказуемо от руската история. След четвърт век на власт Владимир Путин и неговите сподвижници решиха да покажат, че не само историята на Русия, но и самата идея за действителност в страната е непредсказуема. Следвайки един от ключовите елементи на авторитаризма – стремежа към ликвидиране на обективната истина, режимът в Кремъл със зъби и нокти се бори да създаде своя версия на реалността – своего рода Альоша в Огледалния свят…

Цялата статия четете ТУК

Девет неща за деветата книга на Девети

Етикети

, , ,

На деветия ден от деветия месец излиза деветата книга на Александър Стоянов. По този повод ще публикувам тук отговор на 9 въпроса, свързани със създаването „Българите между две катастрофи“ и разни други, свързани теми, които хората често ми задават по разни поводи:

Има още →

Защо България не успя да стане регионална сила през Средновековието?

Етикети

, , ,

През 668 г. българските войски, следвани от техните семейства и покъщнина, се установяват в района на делтата на р. Дунав. Съвсем скоро водените от Аспарух войни установяват контрол над Влашката равнина, земите между Прут и Днестър и териториите, които днес наричаме Бесарабия. През следващите 200 години наследниците на Аспарух ще покорят Мизия, Балкана, Софийското поле, Горнотракийската низина, черноморското крайбрежие до Странджа, а на запад ще разширят земите си до Албанските планини, планината Пинд и още по-на запад – до р. Морава. Отвъд р. Дунав българите присъединяват Карпатите и долината на р. Муреш, както и средното течение на р. Тиса, достигайки до р. Дунав в района на Будапеща. С площ около 400 000 кв. км България в края на IX и началото на X век е една от най-големите държави в Европа. И въпреки това България никога не успява да стане регионален хегемон…

Четете цялата статия ТУК