В края на VIII и началото на IX век, България преминава през период на важно социални, политически и културни трансформации, който я превръща от полу-уседнала степна конфедерация в стабилен политически фактор в Югоизточна Европа. Тази реформа се осъществява при управлението на владетелите Крум и Омуртаг в периода 800-830 г. и поставя началото на българската културно-политическа идентичност през Средните векове.

Реформата съвсем не е самоцелна или вдъхновена от момента приумица на владетелите, а е отговор на тежка криза, която заплашва самото съществуване на българската държава по поречието на р. Дунав. Промените, които Крум и Омуртаг извършват са колкото продукт на собственото им, иновативно мислене, толкова и на заемки и влияния от съседни държави. Същевременно, те се явяват естествено продължение на опитите на българските владетели преди тях да се справят с предизвикателствата на епохата.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Конфликтът между българите и Източната римска империя е вероятно най-продължителното противопоставяне на две общества в историята на Европа. Първите сблъсъци между двете страни започват още докато българите не са образували своя държава в края на V и началото на VI век. С известни прекъсвания, борбите между българи и ромеи продължават чак до 1366 г., когато с помощта на савойския флот Византия успява да си върне крепостите в Бургаския залив, които Светослав Тертер им отнема след битката при Скафида през 1304 г. След това конфликтът между двете държави е прекъснат от разразилата се османска експанзия, която, в крайна сметка, слага край и на двете балкански империи. През този дълъг двубой, продължил сумарно около 850 години, българите на няколко пъти застрашават опасно самото присъствие на Източната римска империя на Балканите. Въпреки това, Византия винаги оцелява и успява до голяма степен да си възвърне отнетите територии, излизайки винаги едни гърди напред в схватката. Защо и как империята на василевсите успява да спре и прекърши българския устрем е въпрос, който е често болезнен за крехката национална гордост на българите, но чийто отговор си струва да разберем и осмислим.

За да дадем изчерпателен отговор на така поставения въпрос, следва да сравним България и Източната римска империя по няколко основни показателя, на база на които да преценим кои са силните и слабите им страни и да оценим коя от тях има преимущество в различните сфери. В рамките на няколко последователни текста ще разгледаме главните характеристики, по които сравняваме двете сили.

Първият от поредица текстове, посветен на човешкият ресурс на България и Източната римска империя, може да прочетете ТУК

Втората част на статията може да прочетете ТУК

Третата част на статията може да прочетете ТУК

Четвъртата, финална част на статията може да прочетете ТУК

Сред привържениците на СССР у нас отдавна битува схващането, че Съветския съюз е спасител и закрилник на България по време на Втората световна война. От няколко разсекретени документа на външните министерства на САЩ, Великобритания и СССР става ясно, че в позицията на „Бащата на народите“ по отношение на бъдещето на България след края на войната няма нищо позитивно и обещаващо:

Из писмо на американския шарж д‘афер Търстън до Държавния секретар, 5 януари, 1942 г.

„….след това посланикът (на Великобритания сър Стафърд Крипс – б.а.) изрази мнение, което се надява да предам на вашето внимание, а именно че ситуацията, осветена от срещата в Москва (между Антъни Идън и Йосиф Сталин през декември 1941 г. – б.а.) следва да се разреши моментално. Той се бои, че в противен случай, ако между съюзниците на бъде установена пълна координация, Съветите могат да предприемат самостоятелни простъпки, така че да уредят следвоенния ред в своя полза, като например по въпросите за Съветско-Полската граница или териториалните отстъпки, които България да направи на Турция. Подобен развой ще навреди сериозно на военните усилия на Великобритания и САЩ, особено що се отнася до включването на СССР във войната в Пасифика. Съветите могат да задържат включването си в конфликта до тогава, докато исканията им в Европа не бъдат изпълнени…“

Из обобщен доклад на А. Идън до Военния кабинет след посещението му в Москва, 17 януари 1942 г.

„При първата си среща с г-н Сталин, той изложи с известни детайли своето виждане за следвоенните граници на Европа и по-специално за съдбата на Германия. Той предлага възстановяването на Австрия като независима държава, откъсването на Рейнланд от Прусия под формата на независима държава или протекторат и евентуално създаване на независима Бавария. Той предлага Източна Прусия да бъде прехвърлена на Полша, а Судетите да бъдат върнати на Чехословакия. Той смята че Югославия трябва да бъде възстановена и уголемена чрез териториални компенсации от Италия. Сталин посочва, че Албания трябва да бъде възстановена като независима държава, а Додеканезите да бъдат предадени на Турция, с възможност за корекции на границата по островите, съобразно интересите на Гърция. Турция също така може да получи някои области от България и територии в Северна Сирия…Що се касае до специфичните интереси на Съветския съюз, Сталин смята че границата в Източна Европа трябва да се възстанови към вида си от преди нахлуването 9на Германия – б.а.), включвайки Балтийските републики, частите от Финландия и Бесарабия. Линията „Кързън“ следва да служи като основа за съветско-полската граница, а Румъния следва да предостави на СССР военни бази, в замяна на териториални компенсации за сметка на бившите й територии, окупирани в момента от Унгария… г-н Сталин посочи, че сключването на какъв да е договор между Великобритания и СССР ще бъде възможно само след като Великобритания безусловно признае Съветските граници в Балтийските републики и Финландия от вида им през 1941 г. (преди войната с Германия – б.а.)“

Из „Запись беседы Председателя Совета Народных Комиссаров СССР И.В.Сталина с министром иностранных дел Великобритании А.Иденом. 16 декабря 1941 г. // АП РФ. ф. 45, оп. 1, д. 279, л. 5-21.“

„За спазване на обявения неутралитет, Турция може да получи Додеканезите, населените с турци райони на България южно от Бургас, както и, евентуално, някакви територии в Сирия. Полезно ще е на Турция да се предадат няколко острова в Егейско море, контролиращи достъпа до ключовото им пристанище Измир. На това Идън заявява, че населението на Додеканезите е преобладаващо гръцко, а на други острови е основно турско, което създава необходимост от внимателно регулиране на въпроса. На тази бележка Сталин отвръща, че откъсването на Бургаска област от България се явява наказание за поведението на България по време на войната. България следва да загуби територии и по югославската си граница. Според Сталин, на България й е достатъчно да разполага с едно морско пристанище, визирайки Варна…“

Така изложените документи не оставят никакво съмнение, че в началото на Втората световна война позицията на Сталин към България е подчертано негативна. Промяната в съветската позиция, която се наблюдава в периода 1944-1947 г. е свързана преди всичко с установяване на про-съветското управление на Отечествения фронт и новите реалности на следвоенния ред, в които за СССР става ясно, че нито Турция, нито Гърция ще попаднат в съветската сфера на влияние. Търканията между Сталин и Тито несъмнено влияят на отказа на Сталин да компенсира Югославия за сметка на България чрез отнемане на територии по западната българска граница.

Митът за Чърчил и картофената нива в София.

Според митът, Чърчил, по време на заседание на Парламента на 28 септември, 1944 г., заявява че София ще бъде превърната в картофена нива ако България не вземе правилната страна във войната.

Ето какво всъщност се казва в речта за България:

Условията за примирие с България все още не са подписани. Съветската интервенция в този военен театър беше внезапна и ефективна. Тяхното (на СССР-б.пр.) внезапно обявяване на война на България беше достатъчно, за да я принуди да обърне своите подли армии срещу германските нашественици. Британия и САЩ отдавна са във война с България и сега се присъединяват към Съветския съюз в изготвянето на подходящи условия за постигане на примирие. През последните 35 години българският народ беше натикан от своите лидери в три катастрофални, безнадеждни и грешни войни, и що се отнася до последната война, ние не можем да забравим всички актове на жестокост и подлост, за които българите са отговорни що се отнася до Югославия и Гърция. Самите те (българите – б.пр.) не пострадаха изобщо. Едни от най-лошите военни престъпления принадлежат на българите. Деянията на техните войници, които потискаха, по заповед на Хитлер, населението на своите притиснати, малки съседи Гърция и Югославия е срамна страница, за която ще трябва да се даде пълно разкаяние. Те може би искат да ги третираме като съвоюваща страна. Що се отнася до Великобритания, българите ще трябва да извървят дълъг и несигурен път преди да им признаем някакъв специален статут, с оглед на несправедливостите, причинени от тях на нашите съюзници от Гърция и Югославия. Междувременно, нека напреднат и унищожават всякаква германска армия, която срещнат на вражеска територия, но ние не ги искаме в пределите на земите на нашите съюзници. Това е единственият път, по който те могат да постигнат своите интереси. Колкото по-храбро те се нахвърлят върху германците, толкова по-вероятно е да заслужат с добро вниманието на нациите-победителки, с оглед на предишните им злодеяния.

Източник

Митът за Чърчил и Картофената нива, част II.

Според друга версия на мита, Чърчил заплашва, че ще превърне София в картофена нива още през февруари, 1941 г., когато се опитва да убеди България да не влиза в Тристранния пакт.

Ето какво всъщност се казва в речта от 9-ти февруари, 1941 г.:

Една от най-големите ни трудности е да убедим неутралните страни в нашата победа. Изумително е, че те са така заслепени и не виждат бъдещето така ясно, както ние. Помня по време на последната война, през юли 1915 г., ние започнахме да смятаме, че България е поела в погрешната посока, за това г-н Лоид Джордж, г-н Бонар Лоу (по това време водач на Консервативната партия – б.пр.),сър Ф. Е. Смит ( по това време Главен адвокат на Англия и Уелс – б. пр.) и аз, поканихме българският посланик (Панчо Хаджимишев – б. пр.) на вечеря за да му обясним как цар Фердинанд ще се направи за посмешище пред целия свят ако избере губещата страна. Нямаше смисъл. Горкият човек или не го разбираше, или не можа да убеди правителството си, по начин, по който то да го разбере.

Така България, против волята на своя селски народ, против всичките си интереси, тръгна да гони опашката на Кайзера и беше трагично разпарчетосана и наказана, когато победата беше спечелена. Вярвам, че България няма да допусне втори път същата грешка. Ако това се случи, българските селяни и народ, за които във Великобритания и САЩ се мисли с добри чувства, за трети пореден път в рамките на тридесет години ще бъдат вкарани във война – ненужна и катастрофална.

Източник

Митът за Чърчил и „обяви ни война народ, който си честити банята“

Според митът, Уинстън Чърчил бил коментирал така декларацията по обявяване на война на Великобритания от страна на България на 12 декември, 1941 г. в реч пред парламента (Твърдението впрочем се среща за всякакви години и дати между 1941 и 1943 г. – б.а.)

Реалността: Последната реч на Чърчил пред Парламента е от 11 декември 1941г., т.е. преди България да обяви война на Великобритания. Следващата му реч през декември е пред Конгреса на САЩ на 26-ти, в която, естествено, на България не е обърнато никакво внимание. Отново страната ни не се споменава и в първата реч на Чърчил пред Парламента на 20 януари, 1942 г. С други думи, няма официално изявление на британския премиер, в който подобна забележка да е отправена по адрес на българите в контекста на обявяването на война от наша страна на Великобритания.