Българското общество трябва спешно да осъзнае, че нашият народ, нашата държава, нашият икономически съюз (#ЕС) и нашата военна организация (#НАТО), се намират в състояние на война. Тази война започна на 24 февруари 2022 г. от #Русия
Бомбите може (все още) да не падат в домовете ви, вражески войници може да не маршируват (все още) по улиците ви, но това не означава, че войната не е сред нас.
Всеки ден стотици, ако не и хиляди вражески умове, живеещи сред нас, запретват ръкави, за да пълнят социалните ни мрежи с фалшиво съдържание. Тяхната работа се стимулира от легиони ботове, които подхранват тези публикации с харесвания и споделяния, за да увеличат досега им. Милиард и половина долара се харчат от русия всяка година за пропаганда и немалка част от тези пари попадат у нас. Информацията варира от тотално фалшиви новини, до внимателно моделирани истини, чийто нюанси на тълкуването могат да предизвикат вредно и опасно съмнение в иначе сигурни и важни за нас факти, институции и позиции.
Същевременно десетки, ако не и стотици журналисти, политици, интелектуалци, инфлуенсъри пропагандират света на „постистината“, опитвайки се да ви убедят, че истина не съществува, че всичко е „въпрос на всички гледни точки“ и че вие трябва постоянно да се съмнявате във всичко, с което се сблъсквате, без да се доверявате на колективните институции, с които е свързана Европа или на общия ни пазар или на правото и възможността ни на свободен обмен на идеи, стоки и средства. Същите тези хора обикновено са сред най-облагодетелстваните от Европа, тъй като, благодарение на щедрите стипендии, които заработват от Русия, имат възможност да пътуват къде ли не, да се снимат къде ли не, да почиват на места, за които вие само мечтаете и да пращат децата си в университети от „Бръшлянената лига“ или топ 20 на ЕС, но никога не почиват в Русия и никога децата им не учат там. Защо ли?
Митът за това, че границите ни не са нарушени, също не издържа проверката на фактите – границите на нашето колективно пространство се нарушават ежедневно. Всеки вражески самолет, нахлул в Естония е нарушил и нашия суверенитет, всеки дрон, блокирал летище в Латвия, е нарушение и на нашето въздушно пространство. Всеки разузнавателен дрон над Полша и Румъния е заплаха и за нашата сигурност. Когато сме в ЕС и НАТО нашите граници не свършват на Кулата или Гюргево, а продължават до Нарва, Рига и Талин. Рейкявик и Хелзинки.
България е официално обявена за вражеска държава от Русия. Същата Русия, която е затиснала с крак енергийния ни гръклян, същата Русия, на която червените подлоги от пост-тоталитарния режим позволиха да монополизира доставките на горива, за да сме неин васал. Същата Русия, която тренира паравоенни отряди в Странджа, за които нашите служби гузно мълчат, понеже самите ни служби са проядени от вражески молци. Същата Русия, която държи имот до най-големия източник на питейна вода в България и може буквално да отрови столицата ни. Същата Русия, която притежава недвижимо имущество на стратегически места по цялото ни Черноморие. Същата Русия, чиято държавна мафия финансира най-големите финансови и политически играчи в България. Същата Русия, чийто идеолози всеки ден изливат тонове помия по адрес на България и се заканват каква ще бъде съдбата ни, ако един ден се озовем в техни ръце.
България е във Война. Европа е във Война, НАТО е във Война. Другите народи вече го осъзнават и правят нещо по въпроса. Нашите руски лакеи в момента се състезават кой най-силно да оближе вражеския… и да се подмаже на Путин. Печален е вицът, който описва всичко това – Путин отиващ при лекаря си, пита защо не може да ходи по голяма нужда вече няколко години, а докторът отвръща „Защото българите са ви изтрили г**а от близане“.
Пред всеки един народ има два пътя – прогрес или разруха. От 14 години се занимавам да пиша публично и от 14 години ние все така вървим в една и съща посока – към ада. Нито веднъж не направихме завой. Нито един лидер или политик не успя да ни подкара в правилната посока – ще кажат, че не са могли, аз ще кажа, че не са го искали истински. Народ от предали се, обхванати от апатия ескаписти, се управлява от демагози-клептократи, които говорят на хората всичко, което хората искат да чуят, но същевременно никога няма да предприемат нито едно решение, което да е в полза на държавата. Това е така, защото ползата на народа и държавата е вредна за нашите политици и най-вече за чуждопоклонниците и лакеите на Кремъл, които осъзнават, че Московското посолство им осигурява единствената стабилна жизнена нишка насред един обезверен народ, който ги мрази и презира.
България е във война! Когато това се е случвало преди, дедите ни са се стичали на фронта за да я защитят. Днес фронтът е тук – в социалните мрежи, в медиите, в икономиката, в изискването към политиците да работят в услуга на народа, който ги е избрал. Трябва да спечелим войната на тази виртуална фронтова линия, защото следващата стъпка е фронтовата линия да се превърне в истинска и чуждите войски да се покажат по улиците ви , и чуждите самолети да летят над нашето небе, а там, на КПП-то с хляб и сол да ги чакат всички останали, за които истинската родина не е България, а Русия.
Истината винаги триумфира, защото обективната истина съществува и тя е всемогъща – горко на слепите очи, които не я виждат и на импотентните умове, които не я схващат. Въпросът е, един ден, след не чак толкова много време, когато истината за днешния ден лъсне и положението на фигурите на днешната дъска стане видно, къде ще се е намирала вашата фигура, когато бъде осветена от прожектора на историята? Кои ще са решенията и действията, които вие ще сте предприели, за да защити децата, семействата и родината си? Аз съм направил своя избор и при всички негативи, които ми носи, се сещам за едно нещо, което никога няма да ми донесе изборът ми и това е срамът. А вие, драги сънародници, как виждате своите избори?
Как да ловим фалшивите истории?
Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.
В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.
За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.
Може ли Владимир да бъде Петър?
Да поговорим за История 