„Да поговорим за История“ е подкастът, който докарва историята на една ръка разстояние от вас и ви разказва за сложните въпроси от миналото на лесен и достъпен език. В този епизод ще разберете:

• Как да мотивираме учениците да учат история?
• Съществува ли общ балкански проект за изучаване на общата история на региона?
• Как изглеждат Балканите педи османското завоевание и след него?
• Поробени ли са били българите в Османската империя?
• Как можем да използваме историята, за да обединим българите днес?

Може да го слушате в Spotify

Може да го слушате в YouTube

Може да го слушате в Apple Podcast

Притиснати от санкции и неспособни да се изправят директно срещу НАТО, руснаците са принудени да прибягват до импровизации, за да запазят търговския си обмен и да продължат да захранват бюджета си с пари, които са необходими за финансиране на все по-скъпата война с Украйна. Ударите, нанесени от Украйна срещу руската енергийна инфраструктура, както и затягащите се санкции от НАТО, започват да дават своя безпрецедентен ефект. Москва наложи ограничения върху износа на ресурси, а Думата започна да работи над закон, разширяващ събирането на различни видове допълнителни данъци и такси, с които да се посрещнат разходите по руската инвазия в Украйна.
Ключов елемент от продължаващата борба за икономическо оцеляване на Русия остава нейния „Сенчест флот“. Съставен от стотици нелегални и нерегламентирани съдове, тази наемническа армада представлява пореден епизод от смайващо комплексния свят на съвременните контрактори. Оперирайки на най-различни мисии – от трансфер на горива до саботаж на вражеска инфраструктура, „Сенчестият флот“ играе незаменима роля в политиката на Русия по отношение както войната с НАТО, така и стремежа на страната да се наложи като глобален военен, икономически и политически фактор.

Цялата статия четете ТУК

Според един руски анекдот няма нищо по-непредсказуемо от руската история. След четвърт век на власт Владимир Путин и неговите сподвижници решиха да покажат, че не само историята на Русия, но и самата идея за действителност в страната е непредсказуема. Следвайки един от ключовите елементи на авторитаризма – стремежа към ликвидиране на обективната истина, режимът в Кремъл със зъби и нокти се бори да създаде своя версия на реалността – своего рода Альоша в Огледалния свят…

Цялата статия четете ТУК

На деветия ден от деветия месец излиза деветата книга на Александър Стоянов. По този повод ще публикувам тук отговор на 9 въпроса, свързани със създаването „Българите между две катастрофи“ и разни други, свързани теми, които хората често ми задават по разни поводи:

През 668 г. българските войски, следвани от техните семейства и покъщнина, се установяват в района на делтата на р. Дунав. Съвсем скоро водените от Аспарух войни установяват контрол над Влашката равнина, земите между Прут и Днестър и териториите, които днес наричаме Бесарабия. През следващите 200 години наследниците на Аспарух ще покорят Мизия, Балкана, Софийското поле, Горнотракийската низина, черноморското крайбрежие до Странджа, а на запад ще разширят земите си до Албанските планини, планината Пинд и още по-на запад – до р. Морава. Отвъд р. Дунав българите присъединяват Карпатите и долината на р. Муреш, както и средното течение на р. Тиса, достигайки до р. Дунав в района на Будапеща. С площ около 400 000 кв. км България в края на IX и началото на X век е една от най-големите държави в Европа. И въпреки това България никога не успява да стане регионален хегемон…

Четете цялата статия ТУК

Осемдесет години – това е времето, което минава от създаването на Арабския халифат до превръщането му в най-голямата държава в човешката история. Когато Мухаммад умира през 632 г., следовниците му контролират около една четвърт от Арабския полуостров. Осемдесет години по-късно халифът ал-Уалид (705–715) управлява държава, разпростряла се върху 11 100 000 кв. км, в която живеят около 60 000 000 души. По всичко изглежда, че този мастодонт не може да бъде удържан и е въпрос на време целият познат свят да стане част от дар ал-ислам. Само в рамките на пет години след смъртта на халифа ал-Уалид тази възможност се стапя като лански сняг. Въпросът е – защо?

Цялата статия е достъпна тук