Как да ловим фалшивите истории?

Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.

В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.

За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.

Цялата статия и поредицата, четете през Пейтриън

Асиметрични операции, асиметрична война, асиметрични атаки — ключови думи, които привличат вниманието на читателите по целия свят. Тази фразеология трайно зае водещо място в речника на политици, коментатори и анализатори. Световни медии извеждат тиражирани заглавия, снимат клипове в социалните мрежи, водят се дебати и се вдига голям шум. Има обаче един огромен проблем — асиметричната война не съществува…

Целият текст четете ТУК

„Да поговорим за История“ е подкастът, който докарва историята на една ръка разстояние от вас и ви разказва за сложните въпроси от миналото на лесен и достъпен език. В този епизод ще разберете:

• Как да мотивираме учениците да учат история?
• Съществува ли общ балкански проект за изучаване на общата история на региона?
• Как изглеждат Балканите педи османското завоевание и след него?
• Поробени ли са били българите в Османската империя?
• Как можем да използваме историята, за да обединим българите днес?

Може да го слушате в Spotify

Може да го слушате в YouTube

Може да го слушате в Apple Podcast

Притиснати от санкции и неспособни да се изправят директно срещу НАТО, руснаците са принудени да прибягват до импровизации, за да запазят търговския си обмен и да продължат да захранват бюджета си с пари, които са необходими за финансиране на все по-скъпата война с Украйна. Ударите, нанесени от Украйна срещу руската енергийна инфраструктура, както и затягащите се санкции от НАТО, започват да дават своя безпрецедентен ефект. Москва наложи ограничения върху износа на ресурси, а Думата започна да работи над закон, разширяващ събирането на различни видове допълнителни данъци и такси, с които да се посрещнат разходите по руската инвазия в Украйна.
Ключов елемент от продължаващата борба за икономическо оцеляване на Русия остава нейния „Сенчест флот“. Съставен от стотици нелегални и нерегламентирани съдове, тази наемническа армада представлява пореден епизод от смайващо комплексния свят на съвременните контрактори. Оперирайки на най-различни мисии – от трансфер на горива до саботаж на вражеска инфраструктура, „Сенчестият флот“ играе незаменима роля в политиката на Русия по отношение както войната с НАТО, така и стремежа на страната да се наложи като глобален военен, икономически и политически фактор.

Цялата статия четете ТУК