– 1767 г. – Османската империя премахва Охридската архиепископия и интегрира изцяло Македония (географска област) в диоцеза на Цариградската патриаршия.
– 1820-те – Първи протести на местното българско население срещу Цариградската патриаршия
– 1830 г. – Сърбия и Гърция се появяват като самостоятелни държави (официално) и заявяват първите си претенции към Македония
– 1839 г. – Османската империя гарантира на хартия правата на християните чрез Гюлханският хат-и шариф. Започва първи етап на църковното самоопределение сред българите в цялото землище
– 1856 г. – Османската империя издава Хат-и хумаюна с който отново гарантира, на хартия, правата на християните. Начало на по-усилена пропаганда от страна на протестантски и католически мисионери, идващи от Великобритания, САЩ, Франция и Австрия.
– 1860-61 г. – опит за създаване на българско униатско движение в Македония, начело с Йосиф Соколски и Драган Цанков. Русия блокира опита, Соколски е отвлечен, а движението запада.
– 1861 г. – Братя Миладинови издават сборника „Български народни песни“ събрани в географската област Македония.
– 1867 г. – под руско влияние, Добродетелната дружина се опитва да прокара идеята за федерация между сърби и българи – Югославия.
– 1870 г. – Създадена е Българската екзархия
– 1874-75 г. – Българската екзархия е разширена с плебисцит, включвайки всички територии на съвременна Северна Македония, които доброволно се обявяват за част от българската църква.
– 1876 г. – Македония не е включена в подготовката на Априлското въстание, но в нея действат активни български чети, борещи се с османските власти.
– 1876-77 г. – На Цариградската конференция по проект на Великобритания и Русия, Македония е включена в Западния Български вилает.
– 3.3.1878 г. – Македония е включена в пределите на Санстефанска България
– 13.07.1878 г. – Берлинския договор връща Македония на Османската империя, чл. 23 предвижда реформи по модела на о. Крит, но те така и не са въведени.
– август-септември 1878 г. – Създаване на комитетите „Единство“ за присъединяване на Македония към Княжество България
– 5.10.1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание.
– 1885 г. – Македония не е включена в плановете за Съединение на България поради опасение, че такова разрастване ще провали присъединяването на Източна Румелия
– 1886 г. – Сърбия създава дружеството Св. Сава за привличане на македонското население към сръбската идентичност. Създава се и „Дружество на сърбо-македонците“, което създава свои отдели, включително и в София.
– 1887-1899 г. – България води политика на сближаване с Османската империя в опит да гарантира запазване на Екзархията в Македония и Източна Тракия
– 1893 г. – Създава се ВМОРО
– 1895 г. – Създава се ВМОК
– 15.07.1895 г. – Стефан Стамболов е убит от македонстващите
– 1894-1911 г. – Русия съдейства на Сърбия за назначаване на нейни епископи в македонските епархии.
– 1902 г. – Горноджумайско въстание, организирано от ВМОК. Избити са над 3000 души, унищожени са десетки села.
– 1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание, организирано от ВМОРО. Над 7000 убити, над 130 села унищожени, над 60 000 остават без дом.
– 1904 г. – Мюрцщегска спогодба – Австро-Унгария и Русия се договарят Македония да бъде запазена в пределите на Османската империя. Изпратен е многонационален мироопазващ корпус на Великите сили, но предвидените реформи не са осъществени.
– 1904 г. – С посредничеството на Русия, Сърбия настоява България да приеме разделяне на Македония на две зони.
– 1904-1908 г. – Масово действие на сръбски чети в Македония.
– 1904 г. – Начало на организираната гръцка четническа политика в Македония – т. нар. андартско движение.
– 1908 г. – Младотурска революция – Османската империя започва политика за ислямизация и промяна на идентичността на християните в Македония.
– 1911-1912 г. – Правителството на Иван Евст. Гешов приема руските условия и се съгласява да раздели Македония на Спорна и Безспорна зона със сърбите. България се задължава да изпрати 100 000 войници в Македония в случай на война с Османската империя. С Гърция не е установена териториална клауза, което оставя въпроса за обща граница в Македония нерешен.
– 1912-1913 – . Над 11 000 доброволци от Македония, организирани с помощта на ВМОРО, се включват в българската армия – в сръбската и гръцката няма такива отряди. Македония е окупирана от сръбски и гръцки войски. Започват издевателства срещу местното българско население.
– 28 юли 1913 г. – с Букурещкия договор 80% от македонските земи са предадени на Сърбия и Гърция, започват гонения срещу българското население. ВМОРО организира съпротива срещу новите власти.
– 1915 г. – България се присъединява към Централните сили в опит да си върне изгубените земи в Македония; Българските войски нахлуват в Сърбия и окупират Македония
– 1916 г. – Българските войски нахлуват в гръцките земи и окупират част от Гръцка Македония.
– 1917 г. – Офанзива на Антантата изтласква българските войски от Битоля.
– септември 1918 г. – Антантата пробива Македонския (Солунски фронт), България капитулира със Солунското примирие.
– 27.11.1919 г. – Ньойски договор – Струмишка област е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци. Начало на нова вълна сръбски репресии и огромна бежанска вълна от Македония към България – 500 000-1 000 000 души.
– 1919-1939 г. – неуспешни опити за подобряване положението на българите в Македония чрез преговори между София и Белград. Активен процес на обезбългаряване и ликвидиране на българската идентичност. Преселване на сърби в Македония за промяна на етническия състав на областта.
– 1941 г. – България окупира Македония след началото на германската инвазия. Българските власти започват борба срещу югославските партизани. Предприети са стъпки за възстановяване на българската идентичност.
– 1943 г. – Българските власти създават Скопския университет.
– 1944-45 г. – По настояване на Съюзниците, България връща Македония на Югославия. Нова вълна на анти-български погроми от югославките комунисти срещу местното българско население.
– 1944-1958 г. – политика на македонизация на българското население от страна на БКП. Следвайки решенията на СССР и Коминтерна, БКП начело с Георги Димитров започва работа по създаване на самостоятелна македонска нация в услуга на югославската пропаганда. Комунистите съдействат за създаване на македонски език.
– 1946 г. – БКП изпраща тленните останки на Гоце Делчев в Македония като жест за утвърждаване на македонската идентичност.
Как да ловим фалшивите истории?
Един от основните проблеми на българското общество остава изключително ниската му историческа грамотност. От една страна, за това положение сме виновни сами – българите не са особено взискателни към качеството на знанията и информацията, които получават. От друга страна, редица институции и личности у нас полагат съзнателни усилия за обезличаване на критичното историческо мислене. Действащата учебна програма по история в страната до голяма степен е еманация на този феномен.
В тази откровено токсична среда появата на фалшиви исторически сведения е напълно закономерна. Използвайки откровено шарлатанство и стремеж към евтини сензации, множество структури, личности и институции у нас ежедневно експлоатират историята като средство за привличане на последователи и печелене на популярност. Всичко това се случва за сметка на науката – чрез подкопаване на общественото доверие в академичното познание, обезличаване на същинската история и размиване на историческия наратив до степен, при която качественият и критичен анализ става практически невъзможен.
За да се справим с тези негативни последици, е важно да се стремим да разпознаваме историческите фалшификати и да се противопоставяме на тях, като споделяме качествена информация и изискваме съдържание с високо ниво на достоверност. В следващите редове ще се опитам да очертая някои от основните проблеми, с които се сблъскваме, както и средствата, чрез които можем да се борим с тях.
Може ли Владимир да бъде Петър?
Да поговорим за История 