• Балканските войни
    • Балканите
    • Балканските национални аспирации към 1911г.
    • Итало-османската война (1911-1912г.)
    • Игра на Дипломати (1908-1912г.)
    • Армиите в навечерието на войната
    • Действие Първо – Източният Театър
    • Действие Второ – Западният театър
    • Действие Трето – Пролетта на 1913-та
    • Първи Антракт – Примирието от 03,XII.1912г. и конференцията в Лондон
    • Втори Антракт – Лондонският мир
    • Действие Четвърто – Междусъюзничската война
    • Букурещкият мир
  • Биографии
    • Албрехт Валенщайн
    • Александър Суворов
    • Алесандро Фарнесе, Херцог на Парма и Пиаченца
    • Амброзио Спинола Дориа , маркиз де лос Балбасес
    • Анри дьо Тюрен
    • Афонсу де Албукерки
    • Бай Ци
    • Бертран дьо Геклен
    • Василий Чуйков
    • Вилем Орански
    • Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан
    • Густав II Адолф
    • Гьорг фон Фрундсберг
    • Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро
    • Йохан Церклаес граф фон Тили
    • Карл XII
    • Клод Луи Ектор де Вилар
    • Лала Шахин паша
    • Леополд I, принц на Анхалт-Десау
    • Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер
    • Михаил Кутузов
    • Морис Де Закс
    • Мориц ван Насау, Принц на Оранж
    • Принц Ойген
    • Принцът на Конде
    • Роже де Лауриа
    • Себастиан Льо Претър дьо Вобан
    • Симон Боливар
    • Томас Феърфакс
    • Фридирх II Велики
    • Хенри V
    • Херцог Алба
    • Хуан Франсиско де Бетте, маркиз де Леде
    • Ян Жижка
    • Ян Собиески
    • Янош Хуняди
  • Великата Северна Война (1700-1721 г.)
    • Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700г.
    • РУСИЯ
    • ШВЕЦИЯ
    • ЖЕЧПОСПОЛИТА И САКСОНИЯ
    • ДАНИЯ
    • Йохан Паткул и раждането на „Северният съюз“
    • Началото – 1700-1704 г.
    • Войната в Полша (1704-1706г.)
    • Шведската кампания в Русия 1708-1709г.
    • Една дълга агония 1709 – 1721г.
    • Заключение
  • Великите Армии
    • Раждането на Червената Армия
    • Руската армия 1805-1815
    • Шведската армия (1618-1700)
  • Великите Битки
    • Битката при Каталаунските полета
    • Битката при Киноскефале
  • Войната и Фентъзито
    • Великите Пълководци в Света на Малазан
    • Пълководци на Третия Век – Колелото на Времето
  • Елитните подразделения
    • Аргираспиди
    • Еничарите
    • НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ
    • Папска гвардия
    • Преторианска Гвардия
    • Тивански Свещен Отряд
  • За Войните
    • Берберските Войни
    • Гръцко-Турската Война 1919-1922г.
    • Кратка история на конфликтите в Близкия Изток
  • Тридесегодишната война
    • Европа в навечерието на Войната
    • Военното дело в Европа в началото на  XVIIв. 
    • Испанската армия
    • Армията на Австрийските Хабсбурги
    • Шведската армия
    • Френската армия
    • Холандската система 
    • Войната
    • Бохемският бунт и палатинската фаза – 1618-1624г.
    • Датската война и триумфът на Хабсбургите 1624-1630г.
    • Френската война – 1634-1648г.
    • Шведската война – 1630-1634г.
    • Вестфалският мир
    • Заключение

Да поговорим за История

~ личен блог на д-р Александър Стоянов

Да поговорим за История

Архиви за месец: юни 2025

Пределът на победата

30 понеделник юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Израел, Иран, Китай, Русия, САЩ, война


Решението на Тръмп да удари Иран изпрати важно послание до целия свят – САЩ все още са шампионът в свръхтежка категория. Фактът че нито Русия, нито Китай посмяха да оспорят американската намеса или да действат директно срещу САЩ показва, че нито в Москва, нито в Пекин нямат желание или готовност за директна конфронтация с американците. Вместо това, както и през последните години, двете авторитарни съюзници ще продължат да подкопават американските съглашения с атаки в тил и по фланговете, ронейки парче по парче от ръбовете на американския глобален модел. Успехи не липсват, при това както в Африка, така и в Европа. Съдбата на Иран може да послужи за бъдещ пример както „за“ запазването на американската хегемония, така и „против“ нея…

Цялата статия през линка

Кратка история на Македонския въпрос 1767-1947 г.

24 вторник юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

България, Гърция, Македония, Османска империя, Русия, Сърбия, Югославия, история


– 1767 г. – Османската империя премахва Охридската архиепископия и интегрира изцяло Македония (географска област) в диоцеза на Цариградската патриаршия.

– 1820-те – Първи протести на местното българско население срещу Цариградската патриаршия

– 1830 г. – Сърбия и Гърция се появяват като самостоятелни държави (официално) и заявяват първите си претенции към Македония

– 1839 г. – Османската империя гарантира на хартия правата на християните чрез Гюлханският хат-и шариф. Започва първи етап на църковното самоопределение сред българите в цялото землище

– 1856 г. – Османската империя издава Хат-и хумаюна с който отново гарантира, на хартия, правата на християните. Начало на по-усилена пропаганда от страна на протестантски и католически мисионери, идващи от Великобритания, САЩ, Франция и Австрия.

– 1860-61 г. – опит за създаване на българско униатско движение в Македония, начело с Йосиф Соколски и Драган Цанков. Русия блокира опита, Соколски е отвлечен, а движението запада.

– 1861 г. – Братя Миладинови издават сборника „Български народни песни“ събрани в географската област Македония.

– 1867 г. – под руско влияние, Добродетелната дружина се опитва да прокара идеята за федерация между сърби и българи – Югославия.

– 1870 г. – Създадена е Българската екзархия

– 1874-75 г. – Българската екзархия е разширена с плебисцит, включвайки всички територии на съвременна Северна Македония, които доброволно се обявяват за част от българската църква.

– 1876 г. – Македония не е включена в подготовката на Априлското въстание, но в нея действат активни български чети, борещи се с османските власти.

– 1876-77 г. – На Цариградската конференция по проект на Великобритания и Русия, Македония е включена в Западния Български вилает.

– 3.3.1878 г. – Македония е включена в пределите на Санстефанска България

– 13.07.1878 г. – Берлинския договор връща Македония на Османската империя, чл. 23 предвижда реформи по модела на о. Крит, но те така и не са въведени.

– август-септември 1878 г. – Създаване на комитетите „Единство“ за присъединяване на Македония към Княжество България

– 5.10.1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание.

– 1885 г. – Македония не е включена в плановете за Съединение на България поради опасение, че такова разрастване ще провали присъединяването на Източна Румелия

– 1886 г. – Сърбия създава дружеството Св. Сава за привличане на македонското население към сръбската идентичност. Създава се и „Дружество на сърбо-македонците“, което създава свои отдели, включително и в София.

– 1887-1899 г. – България води политика на сближаване с Османската империя в опит да гарантира запазване на Екзархията в Македония и Източна Тракия

– 1893 г. – Създава се ВМОРО

– 1895 г. – Създава се ВМОК

– 15.07.1895 г. – Стефан Стамболов е убит от македонстващите

– 1894-1911 г. – Русия съдейства на Сърбия за назначаване на нейни епископи в македонските епархии.

– 1902 г. – Горноджумайско въстание, организирано от ВМОК. Избити са над 3000 души, унищожени са десетки села.

– 1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание, организирано от ВМОРО. Над 7000 убити, над 130 села унищожени, над 60 000 остават без дом.

– 1904 г. – Мюрцщегска спогодба – Австро-Унгария и Русия се договарят Македония да бъде запазена в пределите на Османската империя. Изпратен е многонационален мироопазващ корпус на Великите сили, но предвидените реформи не са осъществени.

– 1904 г. – С посредничеството на Русия, Сърбия настоява България да приеме разделяне на Македония на две зони.

– 1904-1908 г. – Масово действие на сръбски чети в Македония.

– 1904 г. – Начало на организираната гръцка четническа политика в Македония – т. нар. андартско движение.

– 1908 г. – Младотурска революция – Османската империя започва политика за ислямизация и промяна на идентичността на християните в Македония.

– 1911-1912 г. – Правителството на Иван Евст. Гешов приема руските условия и се съгласява да раздели Македония на Спорна и Безспорна зона със сърбите. България се задължава да изпрати 100 000 войници в Македония в случай на война с Османската империя. С Гърция не е установена териториална клауза, което оставя въпроса за обща граница в Македония нерешен.

– 1912-1913 – . Над 11 000 доброволци от Македония, организирани с помощта на ВМОРО, се включват в българската армия – в сръбската и гръцката няма такива отряди. Македония е окупирана от сръбски и гръцки войски. Започват издевателства срещу местното българско население.

– 28 юли 1913 г. – с Букурещкия договор 80% от македонските земи са предадени на Сърбия и Гърция, започват гонения срещу българското население. ВМОРО организира съпротива срещу новите власти.

– 1915 г. – България се присъединява към Централните сили в опит да си върне изгубените земи в Македония; Българските войски нахлуват в Сърбия и окупират Македония

– 1916 г. – Българските войски нахлуват в гръцките земи и окупират част от Гръцка Македония.

– 1917 г. – Офанзива на Антантата изтласква българските войски от Битоля.

– септември 1918 г. – Антантата пробива Македонския (Солунски фронт), България капитулира със Солунското примирие.

– 27.11.1919 г. – Ньойски договор – Струмишка област е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци. Начало на нова вълна сръбски репресии и огромна бежанска вълна от Македония към България – 500 000-1 000 000 души.

– 1919-1939 г. – неуспешни опити за подобряване положението на българите в Македония чрез преговори между София и Белград. Активен процес на обезбългаряване и ликвидиране на българската идентичност. Преселване на сърби в Македония за промяна на етническия състав на областта.

– 1941 г. – България окупира Македония след началото на германската инвазия. Българските власти започват борба срещу югославските партизани. Предприети са стъпки за възстановяване на българската идентичност.

– 1943 г. – Българските власти създават Скопския университет.

– 1944-45 г. – По настояване на Съюзниците, България връща Македония на Югославия. Нова вълна на анти-български погроми от югославките комунисти срещу местното българско население.

– 1944-1958 г. – политика на македонизация на българското население от страна на БКП. Следвайки решенията на СССР и Коминтерна, БКП начело с Георги Димитров започва работа по създаване на самостоятелна македонска нация в услуга на югославската пропаганда. Комунистите съдействат за създаване на македонски език.

– 1946 г. – БКП изпраща тленните останки на Гоце Делчев в Македония като жест за утвърждаване на македонската идентичност.

Гостуване в 5 стотинки

24 вторник юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Борис III, България, Втора световна война, Иран, История, Русия, САЩ, Средновековие


Излезе участието и в „5 стотинки„, в рамките на което отговаряме на въпроси на зрителите.


Няколко въпроса около случващото се в Иран, които си струва да си зададем.

22 неделя юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Израел, Иран, САЩ


1. Какво се е случило през нощта всъщност?

– Американски бомбардировачи Б-2 са извършили операция, която САЩ и Израел са тренирали преди около година. Комбинация от израелско разузнаване и американска технология са позволили нанасяне на прецизни удари върху три ключови ядрени инсталации – във Фордов, Натанз и Исфахан. Пуснати са общо 14 бомби от вида ГБУ-57 А/Б МОП и са изстреляни 30 ракети „Томахоук“, пуснати в действие от американски подводници. Различни източници споменават за различни резултати, но от Вашингтон са категорични, че трите ирански инсталации са ликвидирани. Иранските медии настояват, че „инсталациите са били опразнени преди месеци“, което е по-скоро опит за замазване на положението. Факт е че минути след ударите върху Форов е започната евакуация на населението в околните населени места, което изключва възможността в инсталацията „да няма нищо от месеци“.

2. Хубаво ли е че инсталациите са ударени?

– Ликвидирането на иранската ядрена програма е несъмнено добро развитие за Близкия Изток. Държавата Иран с настоящото си лидерство се превърна в лидер за терористични организации и основен дестабилизиращ фактор в региона. Ликвидирането на ядрената й програма е, по мое мнение, ход в правилната посока. Въпросът е какво следва от тук нататък – дали Иран ще седне на масата за преговори (надявам се) или ще се опита да покаже мускули и ще започне да използва балистичните си ракети и верните си милиции, за да атакува американските обекти в Ирак, както и нефтените инсталации на Саудитска Арабия.

3. Започва ли Трета световна война?

– Не. Ударите снощи няма да доведат до Световна война сами по себе си. всякаква по-нататъшна ескалация ще е свързана с определени нови действия на Иран, но Техеран няма подписани договори подобни на НАТО, които да гарантират намесата на трети страни. Дори договорът подписан с Русия онзи ден не включва ангажимент Москва да защитава Техеран в случай на военни действия.

4. Защо дипломатически и политически американските действия могат да се окажат проблемни?

– Като водеща глобална сила, поведението на САЩ създава модел на действие, който се следва и копира от останалите държави. Комбинацията от обещания за мир и започване на военни действия показва, че директната, пряма дипломация отстъпва място на политическо двуличие, което е характерно за дипломатическите отношения преди 1945 г. и което довежда света до две Световни войни. Т.е. не че такова поведение е невиждано, просто резултатите от него са добре известни. Този тип поведение беше рестартиран от Русия в началото на настоящия век и сега САЩ само бетонират новата дипломатическа норма. Тези прецеденти дават възможност на Китай в бъдеще също да използва значителните си възможности по сходен начин, съвсем не в полза на „световното добро“.

5. Може ли Иран да стане втори Ирак?

– Не. Нито една държава на света няма капацитета да окупира и ефективно да управлява Иран, нито да наложи отвън режим на управление. САЩ го знаят добре. Всякакви военни действия ще се ограничат с нанасяне на тактически и стратегически удари по разни цели в Иран. Операция на терен с войски в голям мащаб би била грешка. Това не изключва изпращането на ударни екипи от спец части за постигане на конкретни цели или ликвидиране на разни фигури.

6. Възможно ли е убийство на Хаменей?

– Да. Израел са поставили този въпрос на масата от известно време. За сега САЩ са против. Убийството на най-значимият шиитски духовник би изпратило вълни из целия Близък изток. Аятолахът не е папата, но има определено влияние над шиитите по света. Той не е просто водач на Иран но и изключително авторитетна фигура в една от световните религии. Смъртта му в случая би го превърнала в мъченик и символ, което не би било от полза нито за Израел, нито за САЩ. Въпреки това възможността да бъде отстранен е съвсем реална – въпросът е стратезите в Тел Авив и Вашингтон да претеглят плюсовете и минусите и дали са готови да живеят с последиците.

7. Какво следва?

– Опциите са няколко. А) Иран сяда на масата за преговори и приема повечето условия на САЩ и Израел; Б) Иран изстрелва ракети и насъсква милициите си срещу американските и израелски бази в Близкия Изток. Това води до нова ескалация и удари от страна на САЩ и Израел по ключови ирански обекти, както и срещу определени лица от командването на иранските сили. В) Започват преговори между Тел Авив и Техеран, но в техния ход се получават нови ескалации, тъй като и двете страни искат да преговарят от позицията на силата. Това обаче може да не доведе до американска намеса, ако Иран се въздържа от удари по американски цели.

Авторитарната Антанта

18 сряда юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Антанта, Иран, Китай, Русия, САЩ, Северна Корея, авторитарен, история, тоталитарен


Русия и Иран подписаха споразумение за осигуряване на взаимопомощ в областта на отбраната със срок от 20 години. Спогодбата ще добави нови щрихи към постоянния обмен на военна технология от последните години. Иран ще търси вариант за по-бързо възстановяване на своите военни активи чрез придобиване на руско оръжие. С оглед недостига на техника от страна на Москва в отделни сектори, това може да се окаже по-скоро споразумение на хартия. Въпреки това, Русия започна нов етап от развитието на своя ВПК, особено по отношение производството на балистични ракети и дронове. Неясен остава и обема китайска технология, която захранва и Иран, и Русия.

Оформянето на Авторитарен блок между Русия, Китай, Иран и Северна Корея през последните години, беше определено от американски наблюдатели като създаване на “Съглашение на противниците”, отнасяйки дипломатическите процеси днес към периода на създаване на Антантата в края на XIX и началото на ХХ век. Подобно на Антантата, Авторитарното Съглашение не представлява единен съюз с ясно определени общи ангажименти, а по-скоро е сложна мрежа от взаимосвързани, индивидуални спогодби, които не са лишени от вътрешни противоречия. Консолидирането на това съглашение е естествен, дългосрочен процес, който се ускори от войната в Украйна, гражданската война в Сирия и подновения сблъсък между Израел и иранската Ос на съпротивата.

Докато взаимоотношенията вътре в авторитарния лагер напомнят Антантата, външнополитическите им действия приближават коалицията на диктатурите към подхода на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия). Изхождайки от по-слаба стартова позиция, Тройният съюз, превърнал се след това в Централните сили след отпадането на Италия и присъединяването на Османската империя и България, се стреми да деконструира съществуващия глобален политически модел и да отслаби опонентите си чрез подкопаване на техните съюзи и икономически проекти. Дипломатическите игри на Австро-Унгария в края на XIX век съвпадат с машинациите на руската външна политика днес. Разбиването на Балканския съюз през 1913 г. е сходно с опитите на Русия да подкопае ЕС чрез своите териториални претенции и използването на “пети колони” от националисти и демагози. Същевременно, превъоръжаването на Китай буди ясни препратки към превъоръжаването на Германия след 1890 г. и стремежът към изместване на първата морска сила – тогава Великобритания, а днес – САЩ.

Всичко това показва, че съвремието ни не е просто повторение на историята, чийто характер от гледна точка на физиката не е цикличен, а по-скоро представлява поредица от вълни с близка, но все пак различна честота. В този смисъл, между отделните точки на отделните исторически вълни следва да се търсят сходства, които да ни помогнат да предскажем поведението на обществата на едно макро историческо ниво. При все това, всяка нова вълна запазва своите специфични характеристики, които ни задължават да не използваме фиксирани модели и шаблони, а да търсим една перманентно еволюираща система от геополитически уравнения, чийто стойности са сходни, но не и еднакви.

Изхождайки от това, опитът за предвиждане на възможен световен конфликт чрез абсолютизиране на историческата парадигма на периода 1914-1944 г. би било погрешно и опасно. Съглашението на авторитаризмите безспорно носи много от белезите на тоталитарните режими след 1920 г., но също така и на империите от Бел епок. Това са два свързани, но и противоречащи си модела, които, виждаме, днешните вождове се опитват да споят в едно. Тази монархо-тоталитарна амалгама не може да бъде разбрана и обяснена, без да се разберат спецификите на съвременния свят, които са продукт на развитието на ХХ век, но категорично се отличават от социо-политическия контекст на предходното столетие.

Опасността 2030-те да приличат на 1930-те е напълно реална, както е видимо от другото название, което експерти дават на авторитарния лагер – “Оста на разрухата”, обръщайки се към Тристранния пакт като модел за разглеждане на настоящите процеси. Напълно реално е, обаче, историята да не изчака удобните 100 години и светът още през 2027 г. да заприлича на света от 1937 г. Повечето оценки на експерти в НАТО предполагат начало на по-глобален конфликт с Русия и/или Китай още през 2027 или 2029 г. Подобен развой ще е равнозначен на случващото се през август 1914 или септември 1939г., но вероятно разлики ще има. Третата световна война в никой случай не е нужно да изглежда като предишните две. Израел и Иран ни показват нагледен пример за неофициално обявена война, една “специална военна операция” с конкретни цели, сред които старите идеи за тотално ликвидиране на врага и анексирането му съвсем да не са на дневен ред. Както се вижда в Украйна и Газа такъв тип война съвсем не означава по-малко жертви, а по-скоро по-различен оперативен подход при реализирането на военните действия. В този ред на мисли, струва си да се обърне внимание на тезата, че Третата световна война вече започна на 24 февруари 2022 г.

Ако анализът ви е бил полезен и искате да прочетете още подобни текстове, може да ме последвате и подкрепите в Пейтриън – patreon.com/AleksandarStoyanov

Китай, САЩ и Израелo-Иранската война

18 сряда юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Израел, Индийски океан, Иран, Китай, Ливан, Палестина, Русия, САЩ, Сирия, война


Когато разглеждаме случващото се в Иран и възможната намеса на САЩ и Великобритания, не бива да забравяме, че този конфликт, макар и наследник на трупащото се напрежение между Тел Авив и Техеран, си остава част и от по-широката картина на конфронтацията между САЩ и Китай. Да се мисли за Израело-иранската война като прокси конфликт е доста затормозяващо, предвид аурата за могъщество, която и двете страни поддържат в Близкия Изток, но за съжаление на Нетаняху и Хаменей, дори държави като техните се оказват фигури в ръцете на големите играчи.

През последните десет години Китай бавно и търпеливо гради своето влияние в Иран. Поредица от инфраструктурни проекти се съчетаха с придобиване на различни военни технологии и преориентирането на значителна част от добива на ирански нефт и газ към китайския пазар. От 2010 до сега износът на нефт към Пекин се е увеличил 4 пъти. Природния газ достига увеличение с два пъти от 2010 до 2022. Близо шест пъти се е увеличил броят на иранските студенти, учещи в Китай – от 1400 през 2017 на 7 780.

Иран е важен възел за разгръщането на китайската енергийна и търговска мрежа в Азия и установяването на морски и сухопътни коридори към Европа. Пристанището Бандар Абас, което контролира подстъпите към Персийския залив през Ормузкия пролив, се разглежда от Китай като ключов сегмент от техния “перлен наниз” – мрежа от дълбоководни портове, която опасва индийския океан от Малайзия до бреговете на Кения и служи за трансфер на китайски стоки и бизнес интереси в цялата акватория.

Съвсем логично, определяйки Китай като свой основен враг, Доналд Тръмп и правителството му търсят начин за подкопаване на китайските икономически и стратегически интереси по всеки достъпен начин. Сблъсъкът между Израел и Иран дава този отличен повод. САЩ насърчиха Тел Авив да ликвидира иранските васали в Газа и Ливан, за да блокират досега на Иран със Средиземно море. Същевременно, действията на Израел, пряко или не, бяха координирани с офанзивата на сирийската опозиция срещу режима на Асад, което ликвидира още един ирански бастион в Леванта. Ирак явно застана на страната на САЩ срещу Иран, разрешавайки въздушното му пространство да се ползва от Израел за удари срещу Техеран. С това опитът за създаване на Шиитски коридор към Средиземноморието се провали напълно, един препъникамък и за китайските интереси в региона. Сега САЩ решиха да вдигнат мизата и заплашват с директна елиминация на иранския режим. Това е сериозен удар и за Съглашението на авторитаризма, доказвайки че липсата на единен договор между Русия, Китай, Северна Корея и Иран, ще позволи на изградените от САЩ ясно дефинирани съюзи, да рушат авторитарния лагер парче по парче.

Рухване на иранския режим ще е нов тежък удар за Русия. Иран изнасяше балистични ракети и дронове “Шахед”, които позволиха на Москва да води агресивна кампания срещу Зеленски. Вчерашната поредна, дивашка атака срещу жилищни комплекси в Киев може да се тълкува и като отчаян ход на Путин, който добре знае, че скоро може да не е способен да разчита на изобилие от дронове и балистични ракети, с които да тероризира украинците. Въпреки бомбастичните заплахи за крах на Украйна, шумно промоцираната от руските тролове лятна офанзива на Русия продължава да пълзи с досегашната скорост на охльов, оставяйки след себе си мазната диря на руската окупационна политика. Падането на Иран неминуемо ще забави още повече това темпо на настъпление.

През изминалите пет години, авторитаризмите бяха във възход и много политици по света побързаха да им се подмазват, в това число и повечето български управленци. През последните осем месеца обаче, Западът отвърна на удара с агресивни действия и решителни мерки в отбраната. Рухването на иранското домино няма да събори цялата конструкция, но то ясно доказва пределите на авторитарните възможности. Същевременно, рушейки съюзите между диктаторите, САЩ и съюзниците им по региони имат шанса да отслабят още елементи на Авторитарната Антанта. Логичната следваща цел при евентуален успех в Иран, ще бъде преобръщане на фронта в Украйна.

Ако анализът ви е бил полезен, може да ме подкрепите в Пейтриън – patreon.com/AleksandarStoyanov

Кратка история на българо-съветската дружба

12 четвъртък юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар


– Създаване на СССР (1917-1922)

– СССР финансира опит за гражданска война в България (1923)

– СССР финансира най-кървавия атентат в българската история (1925)

– СССР финансира комунистическия тероризъм в България 1925-1944 г.

– СССР предлага да анексира България по подобие на Литва, Латвия и Естония – 1940 г.

– СССР предлага да даде Бургаска област на Турция, за да включи Анкара във война с Германия. (1941)

– СССР обявява едностранно война на България, окупира я и спомага за провеждане на комунистически държавен преврат. (1944)

– СССР източва ресурси и средства от България на стойност 140 милиарда тогавашни лева. (1944-1946)

– СССР де факто управлява България чрез своите “съветници”, прикачени към всички водещи административни и партийни структури у нас. (1944-1989)

– СССР забранява на България да участва в програмата за следвоенно възстановяване на Европа, организирана от САЩ. Страните в тази програма се завръщат към предвоенните си икономически нива за няколко години. (1947-48)

– СССР отказва да признае България за съвоюваща страна и въпреки участието на страната ни в борбата с Германия, тя е третирана като победена, вражеска държава. (1947)

– СССР превръща България в икономически васал чрез участието й в СИВ. (1949-1989)

Архив

  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • април 2020
  • март 2020
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • март 2018
  • април 2017
  • октомври 2016
  • април 2016
  • ноември 2015
  • юли 2015
  • февруари 2015
  • ноември 2014
  • юли 2014
  • януари 2014
  • ноември 2013
  • септември 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • ноември 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • февруари 2012
  • октомври 2011
  • септември 2007

Въведете своя email адрес за да следвате този блог и да получавате известия за нови статии на своя by email.

Присъединете се към 372 други абонати

Александър Стоянов – Фейсбук

Александър Стоянов – Фейсбук

Мета

  • Създайте акаунт
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com
юни 2025
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« май   юли »
Tweets by Al_Stoyanov

Блог в WordPress.com.

  • Абонирай се Абониран
    • Да поговорим за История
    • Присъединете се към 89 други абонати
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Да поговорим за История
    • Абонирай се Абониран
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • Преглед на сайта в Читател
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца