• Балканските войни
    • Балканите
    • Балканските национални аспирации към 1911г.
    • Итало-османската война (1911-1912г.)
    • Игра на Дипломати (1908-1912г.)
    • Армиите в навечерието на войната
    • Действие Първо – Източният Театър
    • Действие Второ – Западният театър
    • Действие Трето – Пролетта на 1913-та
    • Първи Антракт – Примирието от 03,XII.1912г. и конференцията в Лондон
    • Втори Антракт – Лондонският мир
    • Действие Четвърто – Междусъюзничската война
    • Букурещкият мир
  • Биографии
    • Албрехт Валенщайн
    • Александър Суворов
    • Алесандро Фарнесе, Херцог на Парма и Пиаченца
    • Амброзио Спинола Дориа , маркиз де лос Балбасес
    • Анри дьо Тюрен
    • Афонсу де Албукерки
    • Бай Ци
    • Бертран дьо Геклен
    • Василий Чуйков
    • Вилем Орански
    • Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан
    • Густав II Адолф
    • Гьорг фон Фрундсберг
    • Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро
    • Йохан Церклаес граф фон Тили
    • Карл XII
    • Клод Луи Ектор де Вилар
    • Лала Шахин паша
    • Леополд I, принц на Анхалт-Десау
    • Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер
    • Михаил Кутузов
    • Морис Де Закс
    • Мориц ван Насау, Принц на Оранж
    • Принц Ойген
    • Принцът на Конде
    • Роже де Лауриа
    • Себастиан Льо Претър дьо Вобан
    • Симон Боливар
    • Томас Феърфакс
    • Фридирх II Велики
    • Хенри V
    • Херцог Алба
    • Хуан Франсиско де Бетте, маркиз де Леде
    • Ян Жижка
    • Ян Собиески
    • Янош Хуняди
  • Великата Северна Война (1700-1721 г.)
    • Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700г.
    • РУСИЯ
    • ШВЕЦИЯ
    • ЖЕЧПОСПОЛИТА И САКСОНИЯ
    • ДАНИЯ
    • Йохан Паткул и раждането на „Северният съюз“
    • Началото – 1700-1704 г.
    • Войната в Полша (1704-1706г.)
    • Шведската кампания в Русия 1708-1709г.
    • Една дълга агония 1709 – 1721г.
    • Заключение
  • Великите Армии
    • Раждането на Червената Армия
    • Руската армия 1805-1815
    • Шведската армия (1618-1700)
  • Великите Битки
    • Битката при Каталаунските полета
    • Битката при Киноскефале
  • Войната и Фентъзито
    • Великите Пълководци в Света на Малазан
    • Пълководци на Третия Век – Колелото на Времето
  • Елитните подразделения
    • Аргираспиди
    • Еничарите
    • НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ
    • Папска гвардия
    • Преторианска Гвардия
    • Тивански Свещен Отряд
  • За Войните
    • Берберските Войни
    • Гръцко-Турската Война 1919-1922г.
    • Кратка история на конфликтите в Близкия Изток
  • Тридесегодишната война
    • Европа в навечерието на Войната
    • Военното дело в Европа в началото на  XVIIв. 
    • Испанската армия
    • Армията на Австрийските Хабсбурги
    • Шведската армия
    • Френската армия
    • Холандската система 
    • Войната
    • Бохемският бунт и палатинската фаза – 1618-1624г.
    • Датската война и триумфът на Хабсбургите 1624-1630г.
    • Френската война – 1634-1648г.
    • Шведската война – 1630-1634г.
    • Вестфалският мир
    • Заключение

Да поговорим за История

~ личен блог на д-р Александър Стоянов

Да поговорим за История

Архиви за месец: май 2025

„А съвестите тук са тихи…“

23 петък май 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Русия, образование, проекти, училище


Гледам списъка с български училища, които си взаимодействат с руските „културни“ институции (разбирай пропаганда и разузнаване) у нас и се питам „Добре, защо?“ Какво всъщност може да предложи руската страна, което толкова да обогати културата на децата повече, отколкото вече се обогатява от изучаването на руската класика в часовете по литература, досега с руските класически композитори по музика и с руските художници по изобразително. Не ме разбирайте погрешно – аз 100% съм за изучаване на класическата руска култура от периода 1720-1920 г. наред с Просвещението, Романтизма и Модернизма в Европа като цяло. Но това вече си го имаме в учебните програми. Та какво повече?

И тогава ми просветна. Обогатяването не е за учениците. То е за ръководствата и учителите. Защото ако има нещо, с което в съзнанието на българския пресметлив ум руската страна превъзхожда европейската, то това е липсата на отчетност. Руснаците всъщност не питат кой прибира парите и как точно се осчетоводяват. Даже съм сигурен че ако може да няма писмени следи, за тях ще е още по-добре. Важно е да се разкаже пропагандата, да се очерни запада и да се похвали „братския народ“.

Също така не се пита и кои кадри ще участват, стига да кажат правилните думи. Няма проверки на CV-то, няма досегашни постижения, няма неудобни въпроси за шуробаджанашки връзки вътре в системата или между ведомствата. Доведете братята, сестрите и шуренайките си, другари, не ни интересува, стига да кажете правилните неща по сценарий.

А казването на заучени сценарии е в кръвта на много от тези хора, раснали и пораснали през 1970-те. Научени да не мислят, да не питат, да не критикуват, но вещо и надлежно да повтарят и потретват партийната линия и руската опорка. За съжаление образованието остава все така достояние на зрелия социализъм. За разлика от МВР и Градския транспорт, младите учители не взимат по „4 палки заплата“. Техните преподавателски умения се оценяват с държавни изпити по макаренковски, което автоматично убива желанието на мнозина прогресивни да влизат в системата. И така, ние си оставаме, както пее Браян Адамс, в лятото на 69-та, поне що се касае до образованието.

Та тези кадри са свикнали да усвояват бюджети по партийна и руска линия. За тях това е много по-естествено, отколкото, например, да видят, че руската култура не е дала нищо на света през последните 100 години, освен посредством дисиденти, избягали далеч от родината си. Не виждат, че руската музика не е дала нищо на слушателите, освен рингтона на „Бригада“ и „Чорная пантера в чорна Панамера“. За сметка на това безотчетните рубли текат в безотчетни джобове. А децата, децата, както казва Цезар в „История на света“, да…

Какво може да ни подскаже историята за съвременната политика на Китай

14 сряда май 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар


Днешен Китай е естествено продължение на близо четири хилядолетия постоянна политическа еволюция. Съгласно тази традиция, всяка следваща династия трябва да напише историята на предишната, хвалейки постиженията й и изтъквайки недостатъците й. Това е добра традиция, която показва как всеки следващ етап на китайската история извлича приемственост и поуки от предишните. В този процес лесно можем да забележим редица прилики между елементите, съставляващи основата, около която всяка династия гради своите политики. Концепциите за цивилизационно пространство, общ език, споделена култура, имперски мироглед и стремеж към оформяне на политическия ареал, са трайни елементи от дългосрочното китайско развитие. Можем д аги наречем дори една естествен доктрина, вплетена в самото ДНК на тази забележителна цивилизация. Погрешно е да разглеждаме Комунистически Китай като нещо отделно от досегашната история. Китайската народна република е всъщност поредната династия в дългата история на тази земя. Макар и титлата да не се предава по наследство, а да се печели чрез интриги, преговори и машинации, този процес съвсем не е така различен от осигуряването на „Небесния мандат“ в предходните династии, изпълнени с кървави междуособици, борба на дворцови фракции и надпревара на военни и икономически лобита. Когато разсъждаваме за бъдещето на китайската политика, абсолютно задължително е да погледнем нейното минало.

Цялата статия ТУК

Денят на Загубата

09 петък май 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

9 май, БКП, България, Ден на Победата, Загуба, СССР, комунизъм


На 9-ти май по традиция, чуждопоклонниците у нас веят руски знамена (а понякога и съветски), окичват се с цветовете на колорадския бръмбар и скандират в подкрепа на една мъртва империя, чийто наследници днес се опитват да събудят старата мумия, но декорирана в нови, националистически дрехи.

Истината за 9ти май обаче е една – това не е „Денят на Победата“ за България, а Денят на Загубата. На 9ти май, с победата на СССР над Германия се слага окончателна точка на българския национален идеал за обединение, слага се точка на културното, политическото, стопанското и военното развитие на Третото българско царство и над страната ни се спуска грозната, червена завеса на комунистическото позорище.

На 9ти май България губи. Тази загуба е започнала точно 9 месеца по-рано. Ако използваме биологичната алюзия, 9-ти май е датата на раждане на Третата национална катастрофа, зачената жестоко и насила от Червената армия и Отечествения фронт на 9-ти септември, 1944 г. Днес за жертвите на насилие е дадено правото на аборт, но за България през 1944/45 г. такова право няма. Тлъстото, червендалесто, ревящо и вечно гладно за човешки жертвоприношения отроче на комунизма ще бъде родено от грижовната съветска акушерка пред безучастните погледи на нейните партньори. След това същото това червено отроче ще расте, ще пълнее поглъщайки съдбините на десетки, ако не и стотици хиляди българи, ще достигне първо пълнолетие, когато ще се оформи неговата правешка физиономия, след което ще изкара годините на своя „зрял социализъм“, за да залинее след инфаркта на 10-ти ноември, но и да се прероди за нов живот в лицето на своите отрочета. И така вече 80 години.

За съжаление, средната продължителност на живота на комунизма се оказва по-голяма от средната продължителност на живота на българина. Шансът да сте се родили заедно с комунизма и да го надживеете, е, за съжаление, нищожен. За още по-голямо съжаление нищожен се явява шансът да го надживеят и онези, които са се родили в „зрелите“ му години, но вината за това, до голяма степен, си е и тяхна.

На 9-ти май 1945 г. България губи. Въпреки саможертвата на своите войски, пратени за курбан от новата Червена власт в Югославия, въпреки че 30 000 са убити и ранени в боеве за освобождение на чужди и враждебни към нас народи и земи, България не получава мечтания статут на съвоюваща държава. Той й е отказан на Парижката мирна конференция. Когато се подписват окончателните договори с Победителките на 10 февруари 1947 г., България е сред победените.

Тази загуба ни излиза скъпо – освен 30 000 убити и ранени, България става обект на година и половина съветска окупация, която ни коства тогавашните 140 000 000 000 лева. Същевременно, страната ни е осъдена да заплати 70 000 000$ (днешни около 1 300 000 000$) на Югославия и Гърция заради окупирането на техни територии между 1941 и 1944 г. Територии, населени тогава с българи, които по право би следвало да принадлежат на България. В тези суми не влиза броя на избитите от Народния съд, нито на избитите без съд и присъда от съветските слуги – един американски журналист ги оценява през 1946 г. на 30 000 души. Не влиза държавният ни резерв, изнесен към Москва, нито пенсионният ни фонд, нито всички други ресурси, които СССР ще точи от България през следващите 45 години. Не влизат над 300 000 жертви на комунистическия режим след 1945 г. Не влиза съсипания национален дух, провалената наука, обезличената армия, смазания психически и морално народ, осакатената култура.

България не печели нищо на 9ти май. България губи. Губи себе си, губи своето тогавашно настояще, а съдейки по това кой ни управлява сега, явно е загубила, още тогава, и своето бъдеще.

Архив

  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • април 2020
  • март 2020
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • март 2018
  • април 2017
  • октомври 2016
  • април 2016
  • ноември 2015
  • юли 2015
  • февруари 2015
  • ноември 2014
  • юли 2014
  • януари 2014
  • ноември 2013
  • септември 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • ноември 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • февруари 2012
  • октомври 2011
  • септември 2007

Въведете своя email адрес за да следвате този блог и да получавате известия за нови статии на своя by email.

Присъединете се към 372 други абонати

Александър Стоянов – Фейсбук

Александър Стоянов – Фейсбук

Мета

  • Създайте акаунт
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com
май 2025
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« мар.   юни »
Tweets by Al_Stoyanov

Блог в WordPress.com.

  • Абонирай се Абониран
    • Да поговорим за История
    • Присъединете се към 89 други абонати
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Да поговорим за История
    • Абонирай се Абониран
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • Преглед на сайта в Читател
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца