Етикети
Гледам списъка с български училища, които си взаимодействат с руските „културни“ институции (разбирай пропаганда и разузнаване) у нас и се питам „Добре, защо?“ Какво всъщност може да предложи руската страна, което толкова да обогати културата на децата повече, отколкото вече се обогатява от изучаването на руската класика в часовете по литература, досега с руските класически композитори по музика и с руските художници по изобразително. Не ме разбирайте погрешно – аз 100% съм за изучаване на класическата руска култура от периода 1720-1920 г. наред с Просвещението, Романтизма и Модернизма в Европа като цяло. Но това вече си го имаме в учебните програми. Та какво повече?
И тогава ми просветна. Обогатяването не е за учениците. То е за ръководствата и учителите. Защото ако има нещо, с което в съзнанието на българския пресметлив ум руската страна превъзхожда европейската, то това е липсата на отчетност. Руснаците всъщност не питат кой прибира парите и как точно се осчетоводяват. Даже съм сигурен че ако може да няма писмени следи, за тях ще е още по-добре. Важно е да се разкаже пропагандата, да се очерни запада и да се похвали „братския народ“.
Също така не се пита и кои кадри ще участват, стига да кажат правилните думи. Няма проверки на CV-то, няма досегашни постижения, няма неудобни въпроси за шуробаджанашки връзки вътре в системата или между ведомствата. Доведете братята, сестрите и шуренайките си, другари, не ни интересува, стига да кажете правилните неща по сценарий.
А казването на заучени сценарии е в кръвта на много от тези хора, раснали и пораснали през 1970-те. Научени да не мислят, да не питат, да не критикуват, но вещо и надлежно да повтарят и потретват партийната линия и руската опорка. За съжаление образованието остава все така достояние на зрелия социализъм. За разлика от МВР и Градския транспорт, младите учители не взимат по „4 палки заплата“. Техните преподавателски умения се оценяват с държавни изпити по макаренковски, което автоматично убива желанието на мнозина прогресивни да влизат в системата. И така, ние си оставаме, както пее Браян Адамс, в лятото на 69-та, поне що се касае до образованието.
Та тези кадри са свикнали да усвояват бюджети по партийна и руска линия. За тях това е много по-естествено, отколкото, например, да видят, че руската култура не е дала нищо на света през последните 100 години, освен посредством дисиденти, избягали далеч от родината си. Не виждат, че руската музика не е дала нищо на слушателите, освен рингтона на „Бригада“ и „Чорная пантера в чорна Панамера“. За сметка на това безотчетните рубли текат в безотчетни джобове. А децата, децата, както казва Цезар в „История на света“, да…