• Балканските войни
    • Балканите
    • Балканските национални аспирации към 1911г.
    • Итало-османската война (1911-1912г.)
    • Игра на Дипломати (1908-1912г.)
    • Армиите в навечерието на войната
    • Действие Първо – Източният Театър
    • Действие Второ – Западният театър
    • Действие Трето – Пролетта на 1913-та
    • Първи Антракт – Примирието от 03,XII.1912г. и конференцията в Лондон
    • Втори Антракт – Лондонският мир
    • Действие Четвърто – Междусъюзничската война
    • Букурещкият мир
  • Биографии
    • Албрехт Валенщайн
    • Александър Суворов
    • Алесандро Фарнесе, Херцог на Парма и Пиаченца
    • Амброзио Спинола Дориа , маркиз де лос Балбасес
    • Анри дьо Тюрен
    • Афонсу де Албукерки
    • Бай Ци
    • Бертран дьо Геклен
    • Василий Чуйков
    • Вилем Орански
    • Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан
    • Густав II Адолф
    • Гьорг фон Фрундсберг
    • Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро
    • Йохан Церклаес граф фон Тили
    • Карл XII
    • Клод Луи Ектор де Вилар
    • Лала Шахин паша
    • Леополд I, принц на Анхалт-Десау
    • Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер
    • Михаил Кутузов
    • Морис Де Закс
    • Мориц ван Насау, Принц на Оранж
    • Принц Ойген
    • Принцът на Конде
    • Роже де Лауриа
    • Себастиан Льо Претър дьо Вобан
    • Симон Боливар
    • Томас Феърфакс
    • Фридирх II Велики
    • Хенри V
    • Херцог Алба
    • Хуан Франсиско де Бетте, маркиз де Леде
    • Ян Жижка
    • Ян Собиески
    • Янош Хуняди
  • Великата Северна Война (1700-1721 г.)
    • Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700г.
    • РУСИЯ
    • ШВЕЦИЯ
    • ЖЕЧПОСПОЛИТА И САКСОНИЯ
    • ДАНИЯ
    • Йохан Паткул и раждането на „Северният съюз“
    • Началото – 1700-1704 г.
    • Войната в Полша (1704-1706г.)
    • Шведската кампания в Русия 1708-1709г.
    • Една дълга агония 1709 – 1721г.
    • Заключение
  • Великите Армии
    • Раждането на Червената Армия
    • Руската армия 1805-1815
    • Шведската армия (1618-1700)
  • Великите Битки
    • Битката при Каталаунските полета
    • Битката при Киноскефале
  • Войната и Фентъзито
    • Великите Пълководци в Света на Малазан
    • Пълководци на Третия Век – Колелото на Времето
  • Елитните подразделения
    • Аргираспиди
    • Еничарите
    • НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ
    • Папска гвардия
    • Преторианска Гвардия
    • Тивански Свещен Отряд
  • За Войните
    • Берберските Войни
    • Гръцко-Турската Война 1919-1922г.
    • Кратка история на конфликтите в Близкия Изток
  • Тридесегодишната война
    • Европа в навечерието на Войната
    • Военното дело в Европа в началото на  XVIIв. 
    • Испанската армия
    • Армията на Австрийските Хабсбурги
    • Шведската армия
    • Френската армия
    • Холандската система 
    • Войната
    • Бохемският бунт и палатинската фаза – 1618-1624г.
    • Датската война и триумфът на Хабсбургите 1624-1630г.
    • Френската война – 1634-1648г.
    • Шведската война – 1630-1634г.
    • Вестфалският мир
    • Заключение

Да поговорим за История

~ личен блог на д-р Александър Стоянов

Да поговорим за История

Архиви за месец: октомври 2024

Цивилните контрактори и развитието на военното дело

31 четвъртък окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Античност, Ренесанс, Средновековие, война, държава, контрактори, наемници


Когато стане дума за война, първата асоциация на хората са кървави сражения, експлозии, разруха и прояви на безпримерен героизъм. Войната е едновременно най-славното и страховито занимание на човешкия вид – отричана като абсолютно зло, но прилагана като абсолютна необходимост. Когато говорим за войната, ние сме свикнали да я възприемаме като строго организиран от държавата процес, в който цивилното население е обект на външно влияние и играе по-скоро пасивна роля в развоя на военните действия. В действителност обаче, през дългата история на човешките конфликти, цивилното население се оказва също толкова важен елемент от организацията и фактическото осъществяване на походи и кампании, колкото са и действащите армии.

Още от началото на писаната история, войната е начинание, което мобилизира и обединява цялото общество. Идеята е добре обобщена от Иван Вазов в стихотворението му „Левски“ – И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ зимаше участье в това предприятье;/ богатий с парите, сиромахът с трудът,/ момите с иглата, учений с умът…[1] Причината войните да изпъкват сред останалите е, че рискуват своя живот и са онези, които „си цапат ръцете“ с най-тежката част от военното дело. Това съвсем не значи че са единствените, чийто труд е от значение. Факт е обаче, че с течение на времето, войните обграждат своята каста с митове, легенди и аура на величие, което започва да ги отличава от цивилните.

За това спомагат и постоянно нарастващите привилегии, които трупа войнското съсловие, докато накрая бойците не се превръщат в аристократи – хора със синя кръв, издигнати над обикновените простосмъртни. Приблизително от V в. пр. Хр. насетне, поне що се отнася до европейската цивилизация, войните започват да хвърлят дебела сянка над останалите слоеве на обществото когато става дума за водене на войни. Скрити в тази сянка, усилията на хиляди цивилни да нахранят, облекат, екипират, снаряжат, превозят, лекуват и обгрижват войниците, остават в забравените дебри на човешката история.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК


[1] Иван Вазов, Левски – взето от https://chitanka.info/text/3849-levski

Първият български инфлуенсър

28 понеделник окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Коментарите са изключени за Първият български инфлуенсър

Етикети

Възраждане, История Славянобългарска, Паисий, Паисий Хилендарски, Социални мрежи, Хилендарски, инфлуенсър


Съгласно дефиницията на тълковния речник, инфлуенсър е човек, който влияе или променя поведението на останалите.[1] Добавка към тази дефиниция е, че инфлуенсърите са хора, чийто действия са свързани с генерирането на интерес и монетаризирането на този интерес в полза на определен продукт.[2] Свикнали сме да разсъждаваме за инфлуенсърите като хора, тясно обвързани със социалните мрежи, чиято популярност се гради върху използването на различни форми на модерните технологии за своеобразна дифузия на популярния образ под формата на видеа, картини, снимки, текстове, емотикони, подвижни образи и т.н.[3] Подобни хора обикновено имат десетки хиляди, а понякога и милиони последователи и определят модата, мисленето и вкусовете им посредством собствения си опит и пример. Как обаче се вписва тази дефиниция с историята на България и кой всъщност е първия инфлуенсър в родното ни минало?

За да дадем изчерпателен отговор на този въпрос, първо трябва да очертаем критериите, в които следва да се впише въпросната личност. Какво ще разбираме под инфлуенсър и как ще оразмерим мащабите на съвремието с измеренията на миналото? На първо време си струва да отговорим на въпроса „Съществували ли са социални мрежи преди съвремието ни?“ Отговорът на този въпрос е тясно обвързан с развитието на хуманитарните науки през последните 30 години. Теорията на мрежовите взаимовръзки е основополагаща за изследване на културната и политическа история на Европа и Света през призмата на новите теории на глобализацията и стремежа към деколонизиране на историята.[4] В този контекст, през последните години се появиха различни изследвания, които разглеждат общественото развитие като мрежово взаимодействие на индивиди, групи и общества, нации, държави и връзките, които свързват тези различни нива на социална интеракция.[5] Възприемайки тези нови теории, е съвсем лесно да се посочи, че социалните мрежи не са така тясно обвързани с технологиите, както е днес, но въпреки това са съществували, макар и с доста по-нисък интензитет и обхват от хора. Средствата за комуникиране на мислите, чувствата и интересите между индивидите в тези мрежи са били много по-ограничени, но са съществували, макар и на значително по-бавни обороти.[6] Формите на пряко познанство са оформяли гръбнака на доиндустриалната мрежова комуникация. Казано на съвременен език, „списъкът с приятели“ се е изчерпвал преди всичко с хората, с които човек е общувал пряко и е поддържал някаква форма на пряка комуникационна връзка – семейна, роднинска, икономическа, политическа или културна. Наличието на социални мрежи в пред-индустриалната епоха е ясно доказателство, че в тях са съществували всички базови елементи, присъщи и на съвременните социални мрежи, в това число и инфлуенсърите…

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

АКО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ, МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ СТАТИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОДУКТ ТУК


[1] https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/influencer

[2] https://www.merriam-webster.com/dictionary/influencer

[3] https://www.collinsdictionary.com/dictionary/english/influencer

[4] Деколонизирането на историята представлява процес на преобръщане на перспективата в историческите изследвания от изследването на големите империи, към изучаването на техните съставни части и подчинени народи.

[5] Виж например Benzell, S., Cook, K., A Network of Thrones: Kinship and Conflict in Europe 1495-1918 – https://ide.mit.edu/wp-content/uploads/2018/05/Network-of-Thrones-Benzell-and-Cooke-5-19-2018.pdf ; Davison, K. (2019) Early modern social networks: antecedents, opportunities, and challenges. American Historical Review, 124 (2). pp. 456-482. ISSN 0002-8762 https://doi.org/10.1093/ahr/rhz253 ; https://jhnr.net/ – Journal of Historical Network Research – журнал, посветен изцяло на проучването на различните типове социални връзки в историята.

[6] Виж например Hyde J, Rospocher M, Raymond J, Ryan Y, Salmi H, Schäfer-Griebel A. Communicating the News in Early Modern Europe. Cambridge University Press; 2023.

За развоя на събитията в Украйна

26 събота окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Грузия, ЕС, НАТО, Русия, САЩ, Северна Корея, Украйна, война, наемници


През последната седмица стана ясно, че Русия прехвърля цяла дивизия севернокорейски войски на своя територия, с цел да ги разположи в Курска област, където окончателно да бъде ликвидиран украинския „клин“, оформен преди около 3 месеца след изненадваща атака на ВСУ.

Прехвърлянето на корейци на фронта показва няколко важни неща. Първо – Русия очевидно започва да изчерпва своя военен капацитет що се отнася до осигуряване на наемници и доброволци от собственото си население. Москва вече понесе сериозни загуби – поне 600 000 убити и ранени (вероятно 1:5) и се сблъсква с пасивната съпротива на населението да се включи в редиците на широко прокламираната като патриотичен дълг „специална военна операция“. Напрежението в някои от републиките на РФ, както и сериозния ръст в обещаните премии за нови войници – по над 55 000$ на човек, показват, че правителството има сериозни затруднения с мотивирането на населението. Същевременно, спадовете в доверието към правителството, които „Левада“ отчитат в своите допитвания, е ясен сигнал, че Путин няма да посмее да включи масово наборници във фронтовите части. Въпреки това има сигнали за постоянно вербуване на срочнослужещи, които дори без подписан договор да бъдат пращани на фронта срещу обещание за изплащане на суми и покриване на други семейни дългове.

Вторият сигнал е, че Москва разширява своята система за ангажиране на контрактори и наемници, които да изпълняват задачите, които традиционно се изпълняват от редовните въоръжени сили на дадена държава. Не бива да се лъжем, че корейските войски в Русия са нещо друго освен наемници. практиката за отдаване на собствена войска като наемна за чужда държава може да се проследи до XVII век в Германия. Саксонския електорат, Хесен и Хановер са били държави, прочути с това че отпускат контингенти по 12-17 000 души в служба на Великите сили, които са готови да жертват чужда кръв за своята кауза. Практиката се запазва до ден днешен и това, което Русия прави не е нито необичайно, нито сензационно. Впрочем Зеленски предложи същото преди около седмица, заявявайки, че Украйна може да започне да изнася опитни войници за мисии на НАТО в случай че бъде приета в Алианса и войната с Русия приключи успешно. КНДР, която страда от хронична липса на ресурси и пари, с готовност може да отдаде своя човешки ресурс срещу траншове от Москва. С оглед драматичните увеличения на военния бюджет за следващите години и ръста на БВП на база военна индустрия и износ на ресурси за Китай и Индия, Русия може, на този етап, по-лесно да си позволи да жертва чужди синове, отколкото своите собствени, тъй като парите са на по-лесно разположение за Путин, отколкото готовността на поданиците му.

Третият сигнал е, че планът на ВСУ да откъсне значителни руски сили от Донецк за закърпване на ситуацията в Курск се провали. В момента руските войски нанасят постоянни, макар и малки по мащаб, поражения на украинците, които отстъпват и в Курск, и в Донецк. Прехвърлянето на корейски войски допълва вече обичайната практика за използване на чуждестранни „волентири“ започната с чеченци, сирийци и наемници от Африка. Нищо чудно някой ден да видим и други приятели на Русия да провождат свои контингенти така, както и Хитлер разчита на чужденци за войната със СССР. Редно е тук да отчетем, че Украйна също се възползва максимално от притока на чуждестранни доброволци, което отразява собствените й проблеми с мобилизацията на местното население. При всяко положение, Русия намери начин да закърпи фронта в Курск без да обявява допълнителна мобилизация на срочнослужещи и без да отслабва значително натиска си в Донецк. Още веднъж се доказва една болезнено позната истина, която Запада, уви, не е усвоил – колкото по-дълго воюват държави от калибъра на САЩ, Китай и Русия, толкова по-силни стават те спрямо своите противници, тъй като индустрията им постоянно ускорява своите обороти, земите им остават като цяло незасегнати, а враговете им мъчно могат да им противопоставят необходимите ресурси за толкова продължително време.

На фона на тези събития, Г7 отпуска заем от 50 000 000 000$ на Украйна, но това сляпо наливане на пари не може да компенсира липсата на категорични политически решения спрямо войната, както и на все по-трудното мобилизиране на обществена подкрепа в държавите, притиснати между Запада и Изтока – Украйна, Молдова, Грузия, Армения. Вижда се напоследък, че руската пропаганда дава богат урожай не само в тези държави, но и в страни-членки на ЕС – Унгария, България, Словакия. Изборите в Грузия и България тази неделя и случващото се в Молдова, би следвало да пращат ясни сигнали към Запада, че Европа и САЩ трябва сериозно да преразгледат реториката и подхода си към пост-съветското пространство.

Няколко бележки върху Клокотнишката кампания

21 понеделник окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Епир, Иван Асен, Йоан Асен, Клокотница, Теодор Комнин, битка


През март 1230 г. войските на Йоан Асен II (1218-1241) постигат един от най-значителните успехи в цялата военна история на България. След като са атакувани от силите на Теодор Комнин в района на крепостта Клокотница, българските войски успяват да разгромят противника, да го обкръжат и да наложат на епирците безусловна капитулация. В  резултат от победата, България удвоява своите територии и само в рамките на няколко месеца се издига като водеща сила на Балканите.

Славата на тази бляскава победа се дължи не на последно място и на схващането, че България е била нападната изненадващо от Епирската държава, а малочислената й армия е трябвало да реагира в последния момент, сражавайки се при неравно съотношение на силите. Според разпространената по учебници, филми и медии версия, Йоан Асен II набучил на копието си мирния договор, който бил подписал с епирците, за да повдигне морала на своите войски. След победата, в знак на човещина и великодушие, българският владетел помилвал пленената епирска войска и задържал в плен само аристократите и първенците.

Всичко това звучи чудесно, подредено и опаковано подходящо в цветовете на националната митология. Има обаче един голям проблем – събитията вероятно не са се разиграли точно по начина, по който сме свикнали да ни бъдат представяни. Без съмнение основната част от традиционната история е вярна – епирците атакуват българите, Йоан Асен ги побеждава, пленява ги и освобождава повечето, след което завладява Тракия и Македония. Проблемът всъщност е в частта, в която българите са неочаквана жертва на чуждата агресия. Един по-внимателен поглед върху начина, по който се водят войните през Средновековието подсказва, че такъв внезапен ход на Теодор Комнин трябва да е провокиран от действията на Йоан Асен преди битката. Какви може да са били тези ходове и как България е провокирала епирците е основната тема, с която ще се занимае настоящата статия.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ Е ДОСТЪПНА ПРЕЗ ПЕЙТРИЪН ТУК

Защо трябва да учим история в училище?

03 четвъртък окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ 1 коментар

Етикети

5 стотинки, Александър Стоянов, История, анализ, гражданско общество, подкаст, учене, училище


В първия (реално 160-ти) епизод от 6-ти сезон на подкаста 5 стотинки, се събрахме с юнаците за да поговорим за това каква е ползата от изучаването на история в училище. Чуйте и вижте:

Ако ви харесва казаното, може да подкрепите „оратора“ в Пейтриън

Защо България не успява да победи Византия през Средновековието?

01 вторник окт. 2024

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

България, Византия, Източна римска империя, Средни векове, Средновековие, война, популация


Конфликтът между българите и Източната римска империя е вероятно най-продължителното противопоставяне на две общества в историята на Европа. Първите сблъсъци между двете страни започват още докато българите не са образували своя държава в края на V и началото на VI век. С известни прекъсвания, борбите между българи и ромеи продължават чак до 1366 г., когато с помощта на савойския флот Византия успява да си върне крепостите в Бургаския залив, които Светослав Тертер им отнема след битката при Скафида през 1304 г. След това конфликтът между двете държави е прекъснат от разразилата се османска експанзия, която, в крайна сметка, слага край и на двете балкански империи. През този дълъг двубой, продължил сумарно около 850 години, българите на няколко пъти застрашават опасно самото присъствие на Източната римска империя на Балканите. Въпреки това, Византия винаги оцелява и успява до голяма степен да си възвърне отнетите територии, излизайки винаги едни гърди напред в схватката. Защо и как империята на василевсите успява да спре и прекърши българския устрем е въпрос, който е често болезнен за крехката национална гордост на българите, но чийто отговор си струва да разберем и осмислим.

За да дадем изчерпателен отговор на така поставения въпрос, следва да сравним България и Източната римска империя по няколко основни показателя, на база на които да преценим кои са силните и слабите им страни и да оценим коя от тях има преимущество в различните сфери. В рамките на няколко последователни текста ще разгледаме главните характеристики, по които сравняваме двете сили.

Първият от поредица текстове, посветен на човешкият ресурс на България и Източната римска империя, може да прочетете ТУК

Втората част на статията може да прочетете ТУК

Третата част на статията може да прочетете ТУК

Четвъртата, финална част на статията може да прочетете ТУК

Архив

  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • април 2020
  • март 2020
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • март 2018
  • април 2017
  • октомври 2016
  • април 2016
  • ноември 2015
  • юли 2015
  • февруари 2015
  • ноември 2014
  • юли 2014
  • януари 2014
  • ноември 2013
  • септември 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • ноември 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • февруари 2012
  • октомври 2011
  • септември 2007

Въведете своя email адрес за да следвате този блог и да получавате известия за нови статии на своя by email.

Присъединете се към 372 други абонати

Александър Стоянов – Фейсбук

Александър Стоянов – Фейсбук

Мета

  • Създайте акаунт
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com
октомври 2024
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
« сеп.   ное. »
Tweets by Al_Stoyanov

Блог в WordPress.com.

  • Абонирай се Абониран
    • Да поговорим за История
    • Присъединете се към 89 други абонати
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Да поговорим за История
    • Абонирай се Абониран
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • Преглед на сайта в Читател
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца