На пръв поглед този въпрос би трябвало да ви звучи нелепо. Как така защо!? След 5 години като учител и близо 15 като активен разпространител на история сред обществото, смея да твърдя, че въпросът всъщност е съвсем резонен. Ако зададете на произволен ученик въпроса „Каква е ползата от ученето на историята?“, най-доброто на което може да се надявате, е да ви каже „За да не повтаряме грешките от миналото“. За съжаление този клиширан отговор не върши работа, а причината за това е, че Историята не е наука за грешките на хората в миналото. Тя е наука за правилните решения, рационалните избори и последиците от тяхното отсъствие. Самата идея да убеждаваме младите поколения че трябва да учат история през концепцията за „негативното минало, което не бива да повтаряме“ е дълбоко несъстоятелна. Новите поколения не обичат и не възприемат негативните примери, а позитивните. И така, защо трябва да учим история в училище – версия XXI век:

1. Помага ни да анализираме данни от множество източници – най ценното умение, което историята възпитава у хората, които се занимават с нея, е аналитиката. Историята е дълбоко рационална наука, която, макар да борави с множество неизвестни, винаги се стреми към отговор, който представлява „цяло число“. Идеята за хуманитаристиката като нещо фриволно, хаотично и дори декадентско няма място в съвременния свят. Историята е наука, която борави оптимално прецизно с факти и теории – също както и физиката. Отново подобно на физиката историята борави с анализ на разнообразен набор от данни в търсене на най-верният възможен отговор или най-правдоподобната хипотеза. Преследването на тези цели изисква сортиране, подреждане и утилизиране на данни – умение, безкрайно ценно във всяко поприще на съвременния свят.

2. Дава ни пример за това какво трябва да правим, за да успяваме и какво да не правим, за да не се проваляме – Идеята за учене от грешките е вършела работа до преди 30-тина години, но нещата и хората вече са други. Опазването от грешките има смисъл само ако за всяка проучена грешка, може да се даде пример за правила стъпка. В този смисъл историята не е наука за „доброто“ и „злото“, а за „успешното“ и „неуспешното“ в човешкото развитие. Добро и зло е въпрос на перспектива – ето пресен пример – за руснаците нашествието им в Украйна е добро, а за украинците – зло. В крайна сметка историята ще съди победителите (успешните) и победените (неуспешните), а не добрите и лошите. Обратно на темата за успехите – новите поколения се впечатляват най-вече от позитивните примери и историите за успеха. Когато им преподаваме история не бива да забравяме за това. Идеята не е миналото да се представя като някакво злокобно табу – „деца не правете така, защото иначе Хитлер ще ви вземе в концлагер“. Историята трябва да се предава в позитивна насока – „унищожаването на евреите по време на Холокоста е една от най-ужасните грешки, допускани от човечеството. Тя обаче е преодоляна и развенчана, а от усилията за нейното поправяне, светът в който живеем днес е много по-добър и справедлив.“ Същевременно трябва да се даде и ясното послание, че човечеството върви напред – всякакви нотки на носталгия към миналото следва да се балансират с рационална оценка на негативите и ясно да се посочва с какво съвременния свят превъзхожда онзи от вчера и как опитът на миналия ден ни носи бъдеще, в което не бива да тъгуваме за отминалото.

3. Осигурява ни широка обща култура – Историческата наука дава огромна възможност за изграждане на социална и политическа обща култура, която е фундаментална за оформянето на бъдещия гражданин. Часовете по история трябва да са място, в което учениците да изграждат своите виждания за света – своите политически и икономически перспективи – „ляво“ и „дясно“, „либерално“ и „консервативно“. Благодарение на натрупаното познание за това как са се появили модерните политически и обществени идеи, и кои са корените им, учениците би следвало да си изградят ясна идея за това кои норми и идеи им пасват най-добре като психологическа и социална нагласа. Същевременно познаването на корените на социо-политическите феномени, дава възможност за много по-голяма критичност към динамиката на съвременните обществени процеси. Човек който познава историята на тоталитаризма трудно може да се подведе по плоските идеологии на модерните авторитарни режими и демагогски политически формации. Същевременно познаването на идеите на консерватизма, либерализма и социализма дава възможност на учениците да изградят ясна представа до колко политиците и политическите сили реално отговарят на заявените от тях политически профили и до колко идеите им са просто фасада, прикриваща реалните им стремления и амбиции.

4. Развива нашето въображение – Историята е една от науките, които най-силно и динамично оформят човешкото въображение. Бидейки наука, която не се учи, а се преживява, Историята провокира учениците да разсъждават, да изразяват хипотези и най-вече да си представят събитията, добивайки по-ясна и адекватна перспектива за миналото. Единственият сигурен начин да оценим правилно процесите в миналото, е като влезем в обувките на хората, живели тогава и се абстрахираме от онова, което знаем че се е случило в последствие. Няма как да разберете, например, защо Наполеоновата империя се закрепва там, където Републиката се проваля или защо Хитлер уверен напада Полша през 1939 г., без да може да погледнете на миналото от перспективата на съвременници на историческите процеси. Във връзка с тази нужда от преживяване на миналото, Историята има нужда от всички възможни игри, филми, романи, симулации и каквото още ви хрумне, за да бъде адекватно преподаване на учениците. Динамичната интерактивна среда, в която живеем изисква от нас, преподавателите, да впрегнем всички достъпни за нас иновации, за да разпалим въображението и умовете на своите ученици отвъд онова, което само до преди 30 години се смяташе за лимит на историческото познание.

5. Запазва любовта и стремежа към писменото слово – Въпреки че живеем в епоха на Четвърта индустриална революция, Историята продължава да бъде преди всичко аналогова наука заради естеството на своите извори и източници. В това, вярвам, няма нищо лошо. Винаги консервативна, Историята ще остане и за напред мост между книгите и поколенията. Изкуственият интелект предлага огромни възможности за подобряване и разширяване на учебния процес. Въпреки това, Чатботовете не могат да заменят четенето на книги, ровенето в архиви и използването на материални източници на познание, поне не и на този етап. Това дава възможност на историческата наука да съхрани традициите на познанието, трупани от човечеството вече над 10 000 години и същевременно да осигури плавната трансформация на това хилядолетно наследство в епохата на дигиталното бъдеще.

* * *

Като една от най-старите науки, позната на човечеството, Историята има дълг към хората да ги напътства, обогатява и превежда през трънливия път от настоящето към бъдещето. Новите реалности и новите поколения изискват от историците адаптиране и еволюция в методологията на преподаване. Макар историята да запазва всички свои фундаментални качества, те трябва да бъдат трансформирани и модифицирани що се отнася до начина, по който биват представяни на новите генерации. В епоха на изкуствен интелект и виртуални реалности, учителите по история все по-често ще се чувстват като Сизиф в опита си да добутат познанието до главите на своите ученици. Въпреки това тази трудоемка задача не е невъзможна. Ключът към разрешаването на мистерията се намира в правилното разбиране на ценностите и приоритетите на новите поколения. Важно е да осъзнаем, че генерациите Z и Алфа са деца, които се сблъскват с трудности и проблеми, с които нито едно поколение не се е сблъсквало преди това. Те ще трябва да търсят верни отговори на редица трудни и дори невъзможни въпроси. В тази борба Историята следва да служи като компас, давайки пример с успешния опит на миналите поколения и способността на човечеството да се справя и преодолява дори най-страшните кризи. Успешно и неуспешно са категориите, с които историческата наука следва да борави днес, а не толкова с „добро“ и „зло“ – понятия, които в краткотрайните ни животи разменят местата си твърде често и фриволно. Същевременно, пътят напред минава и през интегрирането на високите технологии в образованието и позволението учениците не просто да учат, а да преживяват историята чрез всички разнообразни методи за реконструиране на миналото.