Русия и Иран подписаха споразумение за осигуряване на взаимопомощ в областта на отбраната със срок от 20 години. Спогодбата ще добави нови щрихи към постоянния обмен на военна технология от последните години. Иран ще търси вариант за по-бързо възстановяване на своите военни активи чрез придобиване на руско оръжие. С оглед недостига на техника от страна на Москва в отделни сектори, това може да се окаже по-скоро споразумение на хартия. Въпреки това, Русия започна нов етап от развитието на своя ВПК, особено по отношение производството на балистични ракети и дронове. Неясен остава и обема китайска технология, която захранва и Иран, и Русия.

Оформянето на Авторитарен блок между Русия, Китай, Иран и Северна Корея през последните години, беше определено от американски наблюдатели като създаване на “Съглашение на противниците”, отнасяйки дипломатическите процеси днес към периода на създаване на Антантата в края на XIX и началото на ХХ век. Подобно на Антантата, Авторитарното Съглашение не представлява единен съюз с ясно определени общи ангажименти, а по-скоро е сложна мрежа от взаимосвързани, индивидуални спогодби, които не са лишени от вътрешни противоречия. Консолидирането на това съглашение е естествен, дългосрочен процес, който се ускори от войната в Украйна, гражданската война в Сирия и подновения сблъсък между Израел и иранската Ос на съпротивата.

Докато взаимоотношенията вътре в авторитарния лагер напомнят Антантата, външнополитическите им действия приближават коалицията на диктатурите към подхода на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия). Изхождайки от по-слаба стартова позиция, Тройният съюз, превърнал се след това в Централните сили след отпадането на Италия и присъединяването на Османската империя и България, се стреми да деконструира съществуващия глобален политически модел и да отслаби опонентите си чрез подкопаване на техните съюзи и икономически проекти. Дипломатическите игри на Австро-Унгария в края на XIX век съвпадат с машинациите на руската външна политика днес. Разбиването на Балканския съюз през 1913 г. е сходно с опитите на Русия да подкопае ЕС чрез своите териториални претенции и използването на “пети колони” от националисти и демагози. Същевременно, превъоръжаването на Китай буди ясни препратки към превъоръжаването на Германия след 1890 г. и стремежът към изместване на първата морска сила – тогава Великобритания, а днес – САЩ.

Всичко това показва, че съвремието ни не е просто повторение на историята, чийто характер от гледна точка на физиката не е цикличен, а по-скоро представлява поредица от вълни с близка, но все пак различна честота. В този смисъл, между отделните точки на отделните исторически вълни следва да се търсят сходства, които да ни помогнат да предскажем поведението на обществата на едно макро историческо ниво. При все това, всяка нова вълна запазва своите специфични характеристики, които ни задължават да не използваме фиксирани модели и шаблони, а да търсим една перманентно еволюираща система от геополитически уравнения, чийто стойности са сходни, но не и еднакви.

Изхождайки от това, опитът за предвиждане на възможен световен конфликт чрез абсолютизиране на историческата парадигма на периода 1914-1944 г. би било погрешно и опасно. Съглашението на авторитаризмите безспорно носи много от белезите на тоталитарните режими след 1920 г., но също така и на империите от Бел епок. Това са два свързани, но и противоречащи си модела, които, виждаме, днешните вождове се опитват да споят в едно. Тази монархо-тоталитарна амалгама не може да бъде разбрана и обяснена, без да се разберат спецификите на съвременния свят, които са продукт на развитието на ХХ век, но категорично се отличават от социо-политическия контекст на предходното столетие.

Опасността 2030-те да приличат на 1930-те е напълно реална, както е видимо от другото название, което експерти дават на авторитарния лагер – “Оста на разрухата”, обръщайки се към Тристранния пакт като модел за разглеждане на настоящите процеси. Напълно реално е, обаче, историята да не изчака удобните 100 години и светът още през 2027 г. да заприлича на света от 1937 г. Повечето оценки на експерти в НАТО предполагат начало на по-глобален конфликт с Русия и/или Китай още през 2027 или 2029 г. Подобен развой ще е равнозначен на случващото се през август 1914 или септември 1939г., но вероятно разлики ще има. Третата световна война в никой случай не е нужно да изглежда като предишните две. Израел и Иран ни показват нагледен пример за неофициално обявена война, една “специална военна операция” с конкретни цели, сред които старите идеи за тотално ликвидиране на врага и анексирането му съвсем да не са на дневен ред. Както се вижда в Украйна и Газа такъв тип война съвсем не означава по-малко жертви, а по-скоро по-различен оперативен подход при реализирането на военните действия. В този ред на мисли, струва си да се обърне внимание на тезата, че Третата световна война вече започна на 24 февруари 2022 г.

Ако анализът ви е бил полезен и искате да прочетете още подобни текстове, може да ме последвате и подкрепите в Пейтриън – patreon.com/AleksandarStoyanov

В края на XIX и началото на XX век, Европа преминава през процес на бурно социално и политическо развитие, който се ускорява от избухването на Първата световна война. Огромните жертви, икономическия колапс и социалните брожения, породени от войната, само засилват вече започналите разделения в политическото мислене на социалистическите и консервативните кръгове. Нищетата, гнева и разочарованието пораждат радикализация на политическите движения и довеждат на бял свят един нов модел на държавно и обществено устройство – тоталитаризма. По своята същност, този модел се явява върховно изражение на стремежа към централизиране на властта в ръцете на дадена общност, обезличаване на индивида за сметка на обществото, издигане на държавата в култ и превръщането на политическата идеология в заместител на традиционните, религиозни догми.
Всеки един от тоталитарните режими е породен от специфичните социо-политически реалности на държавата, в която възниква. Това предопределя и разликите в прилагането на тоталитарния модел, както и в начина, по който партията-държава се отнася към стопанския живот на съответното общество. Що се отнася до налагането на абсолютен контрол върху информацията, културата и свободата на словото, както и по отношение смазването на всяка опозиция, между тоталитарните режими трудно се откриват съществени разлики.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ ТУК