В края на VIII и началото на IX век, България преминава през период на важно социални, политически и културни трансформации, който я превръща от полу-уседнала степна конфедерация в стабилен политически фактор в Югоизточна Европа. Тази реформа се осъществява при управлението на владетелите Крум и Омуртаг в периода 800-830 г. и поставя началото на българската културно-политическа идентичност през Средните векове.

Реформата съвсем не е самоцелна или вдъхновена от момента приумица на владетелите, а е отговор на тежка криза, която заплашва самото съществуване на българската държава по поречието на р. Дунав. Промените, които Крум и Омуртаг извършват са колкото продукт на собственото им, иновативно мислене, толкова и на заемки и влияния от съседни държави. Същевременно, те се явяват естествено продължение на опитите на българските владетели преди тях да се справят с предизвикателствата на епохата.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК