– 1767 г. – Османската империя премахва Охридската архиепископия и интегрира изцяло Македония (географска област) в диоцеза на Цариградската патриаршия.

– 1820-те – Първи протести на местното българско население срещу Цариградската патриаршия

– 1830 г. – Сърбия и Гърция се появяват като самостоятелни държави (официално) и заявяват първите си претенции към Македония

– 1839 г. – Османската империя гарантира на хартия правата на християните чрез Гюлханският хат-и шариф. Започва първи етап на църковното самоопределение сред българите в цялото землище

– 1856 г. – Османската империя издава Хат-и хумаюна с който отново гарантира, на хартия, правата на християните. Начало на по-усилена пропаганда от страна на протестантски и католически мисионери, идващи от Великобритания, САЩ, Франция и Австрия.

– 1860-61 г. – опит за създаване на българско униатско движение в Македония, начело с Йосиф Соколски и Драган Цанков. Русия блокира опита, Соколски е отвлечен, а движението запада.

– 1861 г. – Братя Миладинови издават сборника „Български народни песни“ събрани в географската област Македония.

– 1867 г. – под руско влияние, Добродетелната дружина се опитва да прокара идеята за федерация между сърби и българи – Югославия.

– 1870 г. – Създадена е Българската екзархия

– 1874-75 г. – Българската екзархия е разширена с плебисцит, включвайки всички територии на съвременна Северна Македония, които доброволно се обявяват за част от българската църква.

– 1876 г. – Македония не е включена в подготовката на Априлското въстание, но в нея действат активни български чети, борещи се с османските власти.

– 1876-77 г. – На Цариградската конференция по проект на Великобритания и Русия, Македония е включена в Западния Български вилает.

– 3.3.1878 г. – Македония е включена в пределите на Санстефанска България

– 13.07.1878 г. – Берлинския договор връща Македония на Османската империя, чл. 23 предвижда реформи по модела на о. Крит, но те така и не са въведени.

– август-септември 1878 г. – Създаване на комитетите „Единство“ за присъединяване на Македония към Княжество България

– 5.10.1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание.

– 1885 г. – Македония не е включена в плановете за Съединение на България поради опасение, че такова разрастване ще провали присъединяването на Източна Румелия

– 1886 г. – Сърбия създава дружеството Св. Сава за привличане на македонското население към сръбската идентичност. Създава се и „Дружество на сърбо-македонците“, което създава свои отдели, включително и в София.

– 1887-1899 г. – България води политика на сближаване с Османската империя в опит да гарантира запазване на Екзархията в Македония и Източна Тракия

– 1893 г. – Създава се ВМОРО

– 1895 г. – Създава се ВМОК

– 15.07.1895 г. – Стефан Стамболов е убит от македонстващите

– 1894-1911 г. – Русия съдейства на Сърбия за назначаване на нейни епископи в македонските епархии.

– 1902 г. – Горноджумайско въстание, организирано от ВМОК. Избити са над 3000 души, унищожени са десетки села.

– 1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание, организирано от ВМОРО. Над 7000 убити, над 130 села унищожени, над 60 000 остават без дом.

– 1904 г. – Мюрцщегска спогодба – Австро-Унгария и Русия се договарят Македония да бъде запазена в пределите на Османската империя. Изпратен е многонационален мироопазващ корпус на Великите сили, но предвидените реформи не са осъществени.

– 1904 г. – С посредничеството на Русия, Сърбия настоява България да приеме разделяне на Македония на две зони.

– 1904-1908 г. – Масово действие на сръбски чети в Македония.

– 1904 г. – Начало на организираната гръцка четническа политика в Македония – т. нар. андартско движение.

– 1908 г. – Младотурска революция – Османската империя започва политика за ислямизация и промяна на идентичността на християните в Македония.

– 1911-1912 г. – Правителството на Иван Евст. Гешов приема руските условия и се съгласява да раздели Македония на Спорна и Безспорна зона със сърбите. България се задължава да изпрати 100 000 войници в Македония в случай на война с Османската империя. С Гърция не е установена териториална клауза, което оставя въпроса за обща граница в Македония нерешен.

– 1912-1913 – . Над 11 000 доброволци от Македония, организирани с помощта на ВМОРО, се включват в българската армия – в сръбската и гръцката няма такива отряди. Македония е окупирана от сръбски и гръцки войски. Започват издевателства срещу местното българско население.

– 28 юли 1913 г. – с Букурещкия договор 80% от македонските земи са предадени на Сърбия и Гърция, започват гонения срещу българското население. ВМОРО организира съпротива срещу новите власти.

– 1915 г. – България се присъединява към Централните сили в опит да си върне изгубените земи в Македония; Българските войски нахлуват в Сърбия и окупират Македония

– 1916 г. – Българските войски нахлуват в гръцките земи и окупират част от Гръцка Македония.

– 1917 г. – Офанзива на Антантата изтласква българските войски от Битоля.

– септември 1918 г. – Антантата пробива Македонския (Солунски фронт), България капитулира със Солунското примирие.

– 27.11.1919 г. – Ньойски договор – Струмишка област е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци. Начало на нова вълна сръбски репресии и огромна бежанска вълна от Македония към България – 500 000-1 000 000 души.

– 1919-1939 г. – неуспешни опити за подобряване положението на българите в Македония чрез преговори между София и Белград. Активен процес на обезбългаряване и ликвидиране на българската идентичност. Преселване на сърби в Македония за промяна на етническия състав на областта.

– 1941 г. – България окупира Македония след началото на германската инвазия. Българските власти започват борба срещу югославските партизани. Предприети са стъпки за възстановяване на българската идентичност.

– 1943 г. – Българските власти създават Скопския университет.

– 1944-45 г. – По настояване на Съюзниците, България връща Македония на Югославия. Нова вълна на анти-български погроми от югославките комунисти срещу местното българско население.

– 1944-1958 г. – политика на македонизация на българското население от страна на БКП. Следвайки решенията на СССР и Коминтерна, БКП начело с Георги Димитров започва работа по създаване на самостоятелна македонска нация в услуга на югославската пропаганда. Комунистите съдействат за създаване на македонски език.

– 1946 г. – БКП изпраща тленните останки на Гоце Делчев в Македония като жест за утвърждаване на македонската идентичност.

Деветнадесетото столетие вероятно най-важния период от историята на българския народ. Това е времето на изграждане на българския език, просвета, култура, църква и политическа идентичност. За да се стигне до Освобождението и изграждането на Нова България, българите извървяват дълъг и трънлив път, пряко свързан както със собственото ни развитие, така и с действията на съседните народи и империи.

В поредица от няколко статии разглеждам взаимовръзката между икономика, политика и военно дело, които довеждат до оформянето на българското Възраждане и начертават пътя към Свободата:

Първа част – Българският XIX век

Втора част – Османската империя в епохата на Танзимата

Трета част – Борбата за освобождение на балканските народи

Четвърта част – Политиката на Великите сили към българите

В началото на XV век Европа навлиза в нов период от своята история, който историците на културата наричат Ренесанс, а специалистите по политическа история определят като „Ново време“ или „Ранномодерна епоха“. Това е епоха на динамика и драматизъм, която кардинално променя светогледа на хората, политическата и социална структура на обществата, както и икономическите и културни взаимоотношения не само в Стария свят, но и в останалите части на земното кълбо. Всички тези драматични промени са тясно обвързани с два големи процеса, които се развиват успоредно, макар и посоката им на действие да е коренно противоположна.

Великите географски открития, представляват поредица от експедиции, които европейците предприемат, за да изследват и картографират останалата част от света. Целите на тези експедиции са на първо място икономически – откриване на нови, неизползвани източници на ресурси и ценни стоки, а като следствие от това и възможност за установяване на директно, европейско присъствие в новооткритите земи. Борбата за богатство се превръща в основен двигател на този икономически и политически процес. Предпоставките за неготово започване са най-разнообразни – като се започне от научните достижения в корабоплаването през Средните векове и се стигне до стремежа на европейците да търсят щастието си отвъд тесните рамки на своя континент, потънал във войни, чумни епидемии и религиозни конфликти. С развитието на откритията, европейците разширяват непрекъснато своя хоризонт, тласкайки все по-назад и по-назад границите на непознатото.

Докато жителите на Западна Европа отправят поглед отвъд наглед безбрежния Атлантически океан, в Югоизточна Европа местното население е изправено пред нова заплаха. Османската империя започва своята експанзия отвъд Проливите, поглъщайки нови и нови територии както на Балканите, така и в Близкия Изток и Северна Африка. Тази експанзия е безпрецедентна за региона. Последният път когато една империя е поставяла под контрола си тези разнородни територии, е било през VIII век, когато Умаядския халифат вихрено завладява Леванта, Египет и Северна Африка, а арабските армии редовно нахлуват в Мала Азия и заплашват директно Константинопол – столицата на могъщата Източна римска империя, наричана и Византия. През XV век обаче османците успяват там, където арабите са се провалили – Константинопол е подчинен, а войските на Полумесеца неуморно напредват все по-навътре и по-навътре в Европа…

Цялата статия може да прочетете ТУК