Издигнат над всички останали от висотата на своето стреме, конникът винаги е играл ролята на социален елит сред останалите родове войски в пред-индустриалната епоха. Разбира се, за това помага много и факта, че значителна част от конниците са били аристократи и най-малкото свободни хора с достатъчно ресурси, че да си позволят употребата на ездитно животно и съответната екипировка. През Средните векове, кавалерията съставлява цвета на европейските войски, а нейните представители са облечени освен в стомана и в редица привилегии, които им осигуряват по-добър и по-охолен живот, отколкото на над 90% от тогавашните хора.

Някъде в средата на XIV век обаче тази тенденция за господство на конника в обществото, политиката и на бойното поле, започва да приключва. Причините за това са няколко. От гледна точка на природата, появата на бактерията йешиния пестис води до измирането на поне 1/3 от населението на Европа, в това число и множество аристократи, което лишава кавалерията от числен състав и води до промени в бойните практики и традиции. Същевременно чумата служи като катализатор на голяма социална революция, която води до рухването на феодалния ред в Западна Европа  и провокира държавите да започнат спешна политика на централизация и концентриране на военния потенциал директно в ръцете на властта, а не в замъците на аристокрацията. Същевременно, заедно с Черната смърт от Китай идва и първото „Черно злато“ в историята – барута. Появата на оръдия и огнестрелни оръжия, съчетано с постепенното увеличаване на пехотата за сметка на конницата, породено от вече споменатите социални промени, води до непрекъснатото намаляване на значението на кавалерията, за сметка на огнестрелните войски.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК