Темата за „турското робство“ остава неделим елемент от българската народопсихология. Както една млада дама, която наскоро доказа чрез дипломната си работа, около 40% от запитаните в нейната анкета продължават да използва термина „турско робство“, като по отношение на възраст, най-висок дял на използващите термина е сред категорията 15-21 години – т.е. учащите се. Фактът че 45 години след като българските научни среди окончателно отхвърлят термина „робство“ той все още продължава да се преподава и да се употребява обществено, говори за сериозната невъзможност на българската образователна система от Прехода да наложи адекватно основните постулати, заложени в учебните програми по история и цивилизации.

Проблемът за робство срещу владичество е всъщност фундаментален от гледна точка разбирането на българската история. Използвайки понятието „робство“ ние всъщност принизяваме и унижаваме своите предци, подценявайки тяхното място и роля в османската социо-политическа система. Терминът „владичество“ съвсем точно отразява положението на българите като втора категория данъкоплатци, изложени на социален и политически произвол от една чужда държава с нейната чужда религия. При все това, предците ни съвсем не са били безправни субекти в тази система, нито са употребявани като „вещи“ от османците. Както свидетелства богатото материално наследство от периода XV-XVIII век, българите са играели активна и изключително важна роля за съществуването на османската империя. Далеч от безправни вещи, нашите предци са успели да превърнат земите ни в най-богатата част на империята. Български търговци постепенно се включват в икономическия живота на Османската държава, наши занаятчии са сред най-уважаваните майстори, а духовниците ни гордо противопоставят българската църковна история на тази на гърци, сърби и румънци. От къде, тогава, идва тази робска малоценност, която ни преследва и днес? Виновни са нашите възрожденски писатели и поети.

Цялата статия ТУК

Съгласно дефиницията на тълковния речник, инфлуенсър е човек, който влияе или променя поведението на останалите.[1] Добавка към тази дефиниция е, че инфлуенсърите са хора, чийто действия са свързани с генерирането на интерес и монетаризирането на този интерес в полза на определен продукт.[2] Свикнали сме да разсъждаваме за инфлуенсърите като хора, тясно обвързани със социалните мрежи, чиято популярност се гради върху използването на различни форми на модерните технологии за своеобразна дифузия на популярния образ под формата на видеа, картини, снимки, текстове, емотикони, подвижни образи и т.н.[3] Подобни хора обикновено имат десетки хиляди, а понякога и милиони последователи и определят модата, мисленето и вкусовете им посредством собствения си опит и пример. Как обаче се вписва тази дефиниция с историята на България и кой всъщност е първия инфлуенсър в родното ни минало?

За да дадем изчерпателен отговор на този въпрос, първо трябва да очертаем критериите, в които следва да се впише въпросната личност. Какво ще разбираме под инфлуенсър и как ще оразмерим мащабите на съвремието с измеренията на миналото? На първо време си струва да отговорим на въпроса „Съществували ли са социални мрежи преди съвремието ни?“ Отговорът на този въпрос е тясно обвързан с развитието на хуманитарните науки през последните 30 години. Теорията на мрежовите взаимовръзки е основополагаща за изследване на културната и политическа история на Европа и Света през призмата на новите теории на глобализацията и стремежа към деколонизиране на историята.[4] В този контекст, през последните години се появиха различни изследвания, които разглеждат общественото развитие като мрежово взаимодействие на индивиди, групи и общества, нации, държави и връзките, които свързват тези различни нива на социална интеракция.[5] Възприемайки тези нови теории, е съвсем лесно да се посочи, че социалните мрежи не са така тясно обвързани с технологиите, както е днес, но въпреки това са съществували, макар и с доста по-нисък интензитет и обхват от хора. Средствата за комуникиране на мислите, чувствата и интересите между индивидите в тези мрежи са били много по-ограничени, но са съществували, макар и на значително по-бавни обороти.[6] Формите на пряко познанство са оформяли гръбнака на доиндустриалната мрежова комуникация. Казано на съвременен език, „списъкът с приятели“ се е изчерпвал преди всичко с хората, с които човек е общувал пряко и е поддържал някаква форма на пряка комуникационна връзка – семейна, роднинска, икономическа, политическа или културна. Наличието на социални мрежи в пред-индустриалната епоха е ясно доказателство, че в тях са съществували всички базови елементи, присъщи и на съвременните социални мрежи, в това число и инфлуенсърите…

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

АКО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ, МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ СТАТИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОДУКТ ТУК

---

[1] https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/influencer

[2] https://www.merriam-webster.com/dictionary/influencer

[3] https://www.collinsdictionary.com/dictionary/english/influencer

[4] Деколонизирането на историята представлява процес на преобръщане на перспективата в историческите изследвания от изследването на големите империи, към изучаването на техните съставни части и подчинени народи.

[5] Виж например Benzell, S., Cook, K., A Network of Thrones: Kinship and Conflict in Europe 1495-1918 – https://ide.mit.edu/wp-content/uploads/2018/05/Network-of-Thrones-Benzell-and-Cooke-5-19-2018.pdf ; Davison, K. (2019) Early modern social networks: antecedents, opportunities, and challenges. American Historical Review, 124 (2). pp. 456-482. ISSN 0002-8762 https://doi.org/10.1093/ahr/rhz253 ; https://jhnr.net/ – Journal of Historical Network Research – журнал, посветен изцяло на проучването на различните типове социални връзки в историята.

[6] Виж например Hyde J, Rospocher M, Raymond J, Ryan Y, Salmi H, Schäfer-Griebel A. Communicating the News in Early Modern Europe. Cambridge University Press; 2023.