Съвременния държавен модел се ражда в края на XVIII век като следствие от две революции – бунтът на американските колонии срещу тяхната метрополия и бунтът на френския народ срещу техния крал. В десетия епизод на „Да поговорим за История“ ще сравним двете революционни движения – техните предпоставки, лидери и развой, за да разберем кои са онези краткосрочни и дългосрочни техни последици, които предопределят света, в който живеем. Системата на управление на САЩ и Франция се превръща в модел за подражание на Европа, а в последствие и на целия свят.

Скушайте подкаста в YouTube, Spotify и Apple Podcast

Българското общество трябва спешно да осъзнае, че нашият народ, нашата държава, нашият икономически съюз (#ЕС) и нашата военна организация (#НАТО), се намират в състояние на война. Тази война започна на 24 февруари 2022 г. от #Русия

Бомбите може (все още) да не падат в домовете ви, вражески войници може да не маршируват (все още) по улиците ви, но това не означава, че войната не е сред нас.

Всеки ден стотици, ако не и хиляди вражески умове, живеещи сред нас, запретват ръкави, за да пълнят социалните ни мрежи с фалшиво съдържание. Тяхната работа се стимулира от легиони ботове, които подхранват тези публикации с харесвания и споделяния, за да увеличат досега им. Милиард и половина долара се харчат от русия всяка година за пропаганда и немалка част от тези пари попадат у нас. Информацията варира от тотално фалшиви новини, до внимателно моделирани истини, чийто нюанси на тълкуването могат да предизвикат вредно и опасно съмнение в иначе сигурни и важни за нас факти, институции и позиции.

Същевременно десетки, ако не и стотици журналисти, политици, интелектуалци, инфлуенсъри пропагандират света на „постистината“, опитвайки се да ви убедят, че истина не съществува, че всичко е „въпрос на всички гледни точки“ и че вие трябва постоянно да се съмнявате във всичко, с което се сблъсквате, без да се доверявате на колективните институции, с които е свързана Европа или на общия ни пазар или на правото и възможността ни на свободен обмен на идеи, стоки и средства. Същите тези хора обикновено са сред най-облагодетелстваните от Европа, тъй като, благодарение на щедрите стипендии, които заработват от Русия, имат възможност да пътуват къде ли не, да се снимат къде ли не, да почиват на места, за които вие само мечтаете и да пращат децата си в университети от „Бръшлянената лига“ или топ 20 на ЕС, но никога не почиват в Русия и никога децата им не учат там. Защо ли?

Митът за това, че границите ни не са нарушени, също не издържа проверката на фактите – границите на нашето колективно пространство се нарушават ежедневно. Всеки вражески самолет, нахлул в Естония е нарушил и нашия суверенитет, всеки дрон, блокирал летище в Латвия, е нарушение и на нашето въздушно пространство. Всеки разузнавателен дрон над Полша и Румъния е заплаха и за нашата сигурност. Когато сме в ЕС и НАТО нашите граници не свършват на Кулата или Гюргево, а продължават до Нарва, Рига и Талин. Рейкявик и Хелзинки.

България е официално обявена за вражеска държава от Русия. Същата Русия, която е затиснала с крак енергийния ни гръклян, същата Русия, на която червените подлоги от пост-тоталитарния режим позволиха да монополизира доставките на горива, за да сме неин васал. Същата Русия, която тренира паравоенни отряди в Странджа, за които нашите служби гузно мълчат, понеже самите ни служби са проядени от вражески молци. Същата Русия, която държи имот до най-големия източник на питейна вода в България и може буквално да отрови столицата ни. Същата Русия, която притежава недвижимо имущество на стратегически места по цялото ни Черноморие. Същата Русия, чиято държавна мафия финансира най-големите финансови и политически играчи в България. Същата Русия, чийто идеолози всеки ден изливат тонове помия по адрес на България и се заканват каква ще бъде съдбата ни, ако един ден се озовем в техни ръце.

България е във Война. Европа е във Война, НАТО е във Война. Другите народи вече го осъзнават и правят нещо по въпроса. Нашите руски лакеи в момента се състезават кой най-силно да оближе вражеския… и да се подмаже на Путин. Печален е вицът, който описва всичко това – Путин отиващ при лекаря си, пита защо не може да ходи по голяма нужда вече няколко години, а докторът отвръща „Защото българите са ви изтрили г**а от близане“.

Пред всеки един народ има два пътя – прогрес или разруха. От 14 години се занимавам да пиша публично и от 14 години ние все така вървим в една и съща посока – към ада. Нито веднъж не направихме завой. Нито един лидер или политик не успя да ни подкара в правилната посока – ще кажат, че не са могли, аз ще кажа, че не са го искали истински. Народ от предали се, обхванати от апатия ескаписти, се управлява от демагози-клептократи, които говорят на хората всичко, което хората искат да чуят, но същевременно никога няма да предприемат нито едно решение, което да е в полза на държавата. Това е така, защото ползата на народа и държавата е вредна за нашите политици и най-вече за чуждопоклонниците и лакеите на Кремъл, които осъзнават, че Московското посолство им осигурява единствената стабилна жизнена нишка насред един обезверен народ, който ги мрази и презира.

България е във война! Когато това се е случвало преди, дедите ни са се стичали на фронта за да я защитят. Днес фронтът е тук – в социалните мрежи, в медиите, в икономиката, в изискването към политиците да работят в услуга на народа, който ги е избрал. Трябва да спечелим войната на тази виртуална фронтова линия, защото следващата стъпка е фронтовата линия да се превърне в истинска и чуждите войски да се покажат по улиците ви , и чуждите самолети да летят над нашето небе, а там, на КПП-то с хляб и сол да ги чакат всички останали, за които истинската родина не е България, а Русия.

Истината винаги триумфира, защото обективната истина съществува и тя е всемогъща – горко на слепите очи, които не я виждат и на импотентните умове, които не я схващат. Въпросът е, един ден, след не чак толкова много време, когато истината за днешния ден лъсне и положението на фигурите на днешната дъска стане видно, къде ще се е намирала вашата фигура, когато бъде осветена от прожектора на историята? Кои ще са решенията и действията, които вие ще сте предприели, за да защити децата, семействата и родината си? Аз съм направил своя избор и при всички негативи, които ми носи, се сещам за едно нещо, което никога няма да ми донесе изборът ми и това е срамът. А вие, драги сънародници, как виждате своите избори?

Асиметрични операции, асиметрична война, асиметрични атаки — ключови думи, които привличат вниманието на читателите по целия свят. Тази фразеология трайно зае водещо място в речника на политици, коментатори и анализатори. Световни медии извеждат тиражирани заглавия, снимат клипове в социалните мрежи, водят се дебати и се вдига голям шум. Има обаче един огромен проблем — асиметричната война не съществува…

Целият текст четете ТУК

Войната която виждаме все повече напомня на сблъсък от играта Red Alert 2, където комунистическата фракция разчиташе на масата и ниската цена, докато Запада се осланяше на високо технологични, но изключително скъпи оръжия. Към момента няма никакви индикации че високото качество побеждава високото количество. Ако Запада иска Украйна да победи и Русия да бъде сломена, единственият изход е да се ангажира много по-сериозно и отдадено с военните действия.

Цялата статия ТУК

Решението на Тръмп да удари Иран изпрати важно послание до целия свят – САЩ все още са шампионът в свръхтежка категория. Фактът че нито Русия, нито Китай посмяха да оспорят американската намеса или да действат директно срещу САЩ показва, че нито в Москва, нито в Пекин нямат желание или готовност за директна конфронтация с американците. Вместо това, както и през последните години, двете авторитарни съюзници ще продължат да подкопават американските съглашения с атаки в тил и по фланговете, ронейки парче по парче от ръбовете на американския глобален модел. Успехи не липсват, при това както в Африка, така и в Европа. Съдбата на Иран може да послужи за бъдещ пример както „за“ запазването на американската хегемония, така и „против“ нея…

Цялата статия през линка

Когато разглеждаме случващото се в Иран и възможната намеса на САЩ и Великобритания, не бива да забравяме, че този конфликт, макар и наследник на трупащото се напрежение между Тел Авив и Техеран, си остава част и от по-широката картина на конфронтацията между САЩ и Китай. Да се мисли за Израело-иранската война като прокси конфликт е доста затормозяващо, предвид аурата за могъщество, която и двете страни поддържат в Близкия Изток, но за съжаление на Нетаняху и Хаменей, дори държави като техните се оказват фигури в ръцете на големите играчи.

През последните десет години Китай бавно и търпеливо гради своето влияние в Иран. Поредица от инфраструктурни проекти се съчетаха с придобиване на различни военни технологии и преориентирането на значителна част от добива на ирански нефт и газ към китайския пазар. От 2010 до сега износът на нефт към Пекин се е увеличил 4 пъти. Природния газ достига увеличение с два пъти от 2010 до 2022. Близо шест пъти се е увеличил броят на иранските студенти, учещи в Китай – от 1400 през 2017 на 7 780.

Иран е важен възел за разгръщането на китайската енергийна и търговска мрежа в Азия и установяването на морски и сухопътни коридори към Европа. Пристанището Бандар Абас, което контролира подстъпите към Персийския залив през Ормузкия пролив, се разглежда от Китай като ключов сегмент от техния “перлен наниз” – мрежа от дълбоководни портове, която опасва индийския океан от Малайзия до бреговете на Кения и служи за трансфер на китайски стоки и бизнес интереси в цялата акватория.

Съвсем логично, определяйки Китай като свой основен враг, Доналд Тръмп и правителството му търсят начин за подкопаване на китайските икономически и стратегически интереси по всеки достъпен начин. Сблъсъкът между Израел и Иран дава този отличен повод. САЩ насърчиха Тел Авив да ликвидира иранските васали в Газа и Ливан, за да блокират досега на Иран със Средиземно море. Същевременно, действията на Израел, пряко или не, бяха координирани с офанзивата на сирийската опозиция срещу режима на Асад, което ликвидира още един ирански бастион в Леванта. Ирак явно застана на страната на САЩ срещу Иран, разрешавайки въздушното му пространство да се ползва от Израел за удари срещу Техеран. С това опитът за създаване на Шиитски коридор към Средиземноморието се провали напълно, един препъникамък и за китайските интереси в региона. Сега САЩ решиха да вдигнат мизата и заплашват с директна елиминация на иранския режим. Това е сериозен удар и за Съглашението на авторитаризма, доказвайки че липсата на единен договор между Русия, Китай, Северна Корея и Иран, ще позволи на изградените от САЩ ясно дефинирани съюзи, да рушат авторитарния лагер парче по парче.

Рухване на иранския режим ще е нов тежък удар за Русия. Иран изнасяше балистични ракети и дронове “Шахед”, които позволиха на Москва да води агресивна кампания срещу Зеленски. Вчерашната поредна, дивашка атака срещу жилищни комплекси в Киев може да се тълкува и като отчаян ход на Путин, който добре знае, че скоро може да не е способен да разчита на изобилие от дронове и балистични ракети, с които да тероризира украинците. Въпреки бомбастичните заплахи за крах на Украйна, шумно промоцираната от руските тролове лятна офанзива на Русия продължава да пълзи с досегашната скорост на охльов, оставяйки след себе си мазната диря на руската окупационна политика. Падането на Иран неминуемо ще забави още повече това темпо на настъпление.

През изминалите пет години, авторитаризмите бяха във възход и много политици по света побързаха да им се подмазват, в това число и повечето български управленци. През последните осем месеца обаче, Западът отвърна на удара с агресивни действия и решителни мерки в отбраната. Рухването на иранското домино няма да събори цялата конструкция, но то ясно доказва пределите на авторитарните възможности. Същевременно, рушейки съюзите между диктаторите, САЩ и съюзниците им по региони имат шанса да отслабят още елементи на Авторитарната Антанта. Логичната следваща цел при евентуален успех в Иран, ще бъде преобръщане на фронта в Украйна.

Ако анализът ви е бил полезен, може да ме подкрепите в Пейтриън – patreon.com/AleksandarStoyanov

Издигнат над всички останали от висотата на своето стреме, конникът винаги е играл ролята на социален елит сред останалите родове войски в пред-индустриалната епоха. Разбира се, за това помага много и факта, че значителна част от конниците са били аристократи и най-малкото свободни хора с достатъчно ресурси, че да си позволят употребата на ездитно животно и съответната екипировка. През Средните векове, кавалерията съставлява цвета на европейските войски, а нейните представители са облечени освен в стомана и в редица привилегии, които им осигуряват по-добър и по-охолен живот, отколкото на над 90% от тогавашните хора.

Някъде в средата на XIV век обаче тази тенденция за господство на конника в обществото, политиката и на бойното поле, започва да приключва. Причините за това са няколко. От гледна точка на природата, появата на бактерията йешиния пестис води до измирането на поне 1/3 от населението на Европа, в това число и множество аристократи, което лишава кавалерията от числен състав и води до промени в бойните практики и традиции. Същевременно чумата служи като катализатор на голяма социална революция, която води до рухването на феодалния ред в Западна Европа  и провокира държавите да започнат спешна политика на централизация и концентриране на военния потенциал директно в ръцете на властта, а не в замъците на аристокрацията. Същевременно, заедно с Черната смърт от Китай идва и първото „Черно злато“ в историята – барута. Появата на оръдия и огнестрелни оръжия, съчетано с постепенното увеличаване на пехотата за сметка на конницата, породено от вече споменатите социални промени, води до непрекъснатото намаляване на значението на кавалерията, за сметка на огнестрелните войски.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

Когато стане дума за война, първата асоциация на хората са кървави сражения, експлозии, разруха и прояви на безпримерен героизъм. Войната е едновременно най-славното и страховито занимание на човешкия вид – отричана като абсолютно зло, но прилагана като абсолютна необходимост. Когато говорим за войната, ние сме свикнали да я възприемаме като строго организиран от държавата процес, в който цивилното население е обект на външно влияние и играе по-скоро пасивна роля в развоя на военните действия. В действителност обаче, през дългата история на човешките конфликти, цивилното население се оказва също толкова важен елемент от организацията и фактическото осъществяване на походи и кампании, колкото са и действащите армии.

Още от началото на писаната история, войната е начинание, което мобилизира и обединява цялото общество. Идеята е добре обобщена от Иван Вазов в стихотворението му „Левски“ – И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ зимаше участье в това предприятье;/ богатий с парите, сиромахът с трудът,/ момите с иглата, учений с умът…[1] Причината войните да изпъкват сред останалите е, че рискуват своя живот и са онези, които „си цапат ръцете“ с най-тежката част от военното дело. Това съвсем не значи че са единствените, чийто труд е от значение. Факт е обаче, че с течение на времето, войните обграждат своята каста с митове, легенди и аура на величие, което започва да ги отличава от цивилните.

За това спомагат и постоянно нарастващите привилегии, които трупа войнското съсловие, докато накрая бойците не се превръщат в аристократи – хора със синя кръв, издигнати над обикновените простосмъртни. Приблизително от V в. пр. Хр. насетне, поне що се отнася до европейската цивилизация, войните започват да хвърлят дебела сянка над останалите слоеве на обществото когато става дума за водене на войни. Скрити в тази сянка, усилията на хиляди цивилни да нахранят, облекат, екипират, снаряжат, превозят, лекуват и обгрижват войниците, остават в забравените дебри на човешката история.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

---

[1] Иван Вазов, Левски – взето от https://chitanka.info/text/3849-levski

През последната седмица стана ясно, че Русия прехвърля цяла дивизия севернокорейски войски на своя територия, с цел да ги разположи в Курска област, където окончателно да бъде ликвидиран украинския „клин“, оформен преди около 3 месеца след изненадваща атака на ВСУ.

Прехвърлянето на корейци на фронта показва няколко важни неща. Първо – Русия очевидно започва да изчерпва своя военен капацитет що се отнася до осигуряване на наемници и доброволци от собственото си население. Москва вече понесе сериозни загуби – поне 600 000 убити и ранени (вероятно 1:5) и се сблъсква с пасивната съпротива на населението да се включи в редиците на широко прокламираната като патриотичен дълг „специална военна операция“. Напрежението в някои от републиките на РФ, както и сериозния ръст в обещаните премии за нови войници – по над 55 000$ на човек, показват, че правителството има сериозни затруднения с мотивирането на населението. Същевременно, спадовете в доверието към правителството, които „Левада“ отчитат в своите допитвания, е ясен сигнал, че Путин няма да посмее да включи масово наборници във фронтовите части. Въпреки това има сигнали за постоянно вербуване на срочнослужещи, които дори без подписан договор да бъдат пращани на фронта срещу обещание за изплащане на суми и покриване на други семейни дългове.

Вторият сигнал е, че Москва разширява своята система за ангажиране на контрактори и наемници, които да изпълняват задачите, които традиционно се изпълняват от редовните въоръжени сили на дадена държава. Не бива да се лъжем, че корейските войски в Русия са нещо друго освен наемници. практиката за отдаване на собствена войска като наемна за чужда държава може да се проследи до XVII век в Германия. Саксонския електорат, Хесен и Хановер са били държави, прочути с това че отпускат контингенти по 12-17 000 души в служба на Великите сили, които са готови да жертват чужда кръв за своята кауза. Практиката се запазва до ден днешен и това, което Русия прави не е нито необичайно, нито сензационно. Впрочем Зеленски предложи същото преди около седмица, заявявайки, че Украйна може да започне да изнася опитни войници за мисии на НАТО в случай че бъде приета в Алианса и войната с Русия приключи успешно. КНДР, която страда от хронична липса на ресурси и пари, с готовност може да отдаде своя човешки ресурс срещу траншове от Москва. С оглед драматичните увеличения на военния бюджет за следващите години и ръста на БВП на база военна индустрия и износ на ресурси за Китай и Индия, Русия може, на този етап, по-лесно да си позволи да жертва чужди синове, отколкото своите собствени, тъй като парите са на по-лесно разположение за Путин, отколкото готовността на поданиците му.

Третият сигнал е, че планът на ВСУ да откъсне значителни руски сили от Донецк за закърпване на ситуацията в Курск се провали. В момента руските войски нанасят постоянни, макар и малки по мащаб, поражения на украинците, които отстъпват и в Курск, и в Донецк. Прехвърлянето на корейски войски допълва вече обичайната практика за използване на чуждестранни „волентири“ започната с чеченци, сирийци и наемници от Африка. Нищо чудно някой ден да видим и други приятели на Русия да провождат свои контингенти така, както и Хитлер разчита на чужденци за войната със СССР. Редно е тук да отчетем, че Украйна също се възползва максимално от притока на чуждестранни доброволци, което отразява собствените й проблеми с мобилизацията на местното население. При всяко положение, Русия намери начин да закърпи фронта в Курск без да обявява допълнителна мобилизация на срочнослужещи и без да отслабва значително натиска си в Донецк. Още веднъж се доказва една болезнено позната истина, която Запада, уви, не е усвоил – колкото по-дълго воюват държави от калибъра на САЩ, Китай и Русия, толкова по-силни стават те спрямо своите противници, тъй като индустрията им постоянно ускорява своите обороти, земите им остават като цяло незасегнати, а враговете им мъчно могат да им противопоставят необходимите ресурси за толкова продължително време.

На фона на тези събития, Г7 отпуска заем от 50 000 000 000$ на Украйна, но това сляпо наливане на пари не може да компенсира липсата на категорични политически решения спрямо войната, както и на все по-трудното мобилизиране на обществена подкрепа в държавите, притиснати между Запада и Изтока – Украйна, Молдова, Грузия, Армения. Вижда се напоследък, че руската пропаганда дава богат урожай не само в тези държави, но и в страни-членки на ЕС – Унгария, България, Словакия. Изборите в Грузия и България тази неделя и случващото се в Молдова, би следвало да пращат ясни сигнали към Запада, че Европа и САЩ трябва сериозно да преразгледат реториката и подхода си към пост-съветското пространство.

Конфликтът между българите и Източната римска империя е вероятно най-продължителното противопоставяне на две общества в историята на Европа. Първите сблъсъци между двете страни започват още докато българите не са образували своя държава в края на V и началото на VI век. С известни прекъсвания, борбите между българи и ромеи продължават чак до 1366 г., когато с помощта на савойския флот Византия успява да си върне крепостите в Бургаския залив, които Светослав Тертер им отнема след битката при Скафида през 1304 г. След това конфликтът между двете държави е прекъснат от разразилата се османска експанзия, която, в крайна сметка, слага край и на двете балкански империи. През този дълъг двубой, продължил сумарно около 850 години, българите на няколко пъти застрашават опасно самото присъствие на Източната римска империя на Балканите. Въпреки това, Византия винаги оцелява и успява до голяма степен да си възвърне отнетите територии, излизайки винаги едни гърди напред в схватката. Защо и как империята на василевсите успява да спре и прекърши българския устрем е въпрос, който е често болезнен за крехката национална гордост на българите, но чийто отговор си струва да разберем и осмислим.

За да дадем изчерпателен отговор на така поставения въпрос, следва да сравним България и Източната римска империя по няколко основни показателя, на база на които да преценим кои са силните и слабите им страни и да оценим коя от тях има преимущество в различните сфери. В рамките на няколко последователни текста ще разгледаме главните характеристики, по които сравняваме двете сили.

Първият от поредица текстове, посветен на човешкият ресурс на България и Източната римска империя, може да прочетете ТУК

Втората част на статията може да прочетете ТУК

Третата част на статията може да прочетете ТУК

Четвъртата, финална част на статията може да прочетете ТУК