Темата за „турското робство“ остава неделим елемент от българската народопсихология. Както една млада дама, която наскоро доказа чрез дипломната си работа, около 40% от запитаните в нейната анкета продължават да използва термина „турско робство“, като по отношение на възраст, най-висок дял на използващите термина е сред категорията 15-21 години – т.е. учащите се. Фактът че 45 години след като българските научни среди окончателно отхвърлят термина „робство“ той все още продължава да се преподава и да се употребява обществено, говори за сериозната невъзможност на българската образователна система от Прехода да наложи адекватно основните постулати, заложени в учебните програми по история и цивилизации.

Проблемът за робство срещу владичество е всъщност фундаментален от гледна точка разбирането на българската история. Използвайки понятието „робство“ ние всъщност принизяваме и унижаваме своите предци, подценявайки тяхното място и роля в османската социо-политическа система. Терминът „владичество“ съвсем точно отразява положението на българите като втора категория данъкоплатци, изложени на социален и политически произвол от една чужда държава с нейната чужда религия. При все това, предците ни съвсем не са били безправни субекти в тази система, нито са употребявани като „вещи“ от османците. Както свидетелства богатото материално наследство от периода XV-XVIII век, българите са играели активна и изключително важна роля за съществуването на османската империя. Далеч от безправни вещи, нашите предци са успели да превърнат земите ни в най-богатата част на империята. Български търговци постепенно се включват в икономическия живота на Османската държава, наши занаятчии са сред най-уважаваните майстори, а духовниците ни гордо противопоставят българската църковна история на тази на гърци, сърби и румънци. От къде, тогава, идва тази робска малоценност, която ни преследва и днес? Виновни са нашите възрожденски писатели и поети.

Цялата статия ТУК