Хвърляйки поглед назад в историята, бъдещото развитие на България лесно може да се оприличи на вековния траен социален ред, наложен в Европа през Средните Векове. Макар в него да протичат определени процеси на динамика, фундаменталните устои на феодализма остават повече или по-малко непроменени между X и XV век. Дали българите ще трябва да чакат 500 години за качествена промяна в обществено-политически план? Надявам се че не. За съжаление, обаче, по нищо не личи сегашната ситуация в страната да се промени до края на текущия XXI век. Ако искате да си представите България след 75 години, при това с надеждата до тогава да не е имало пандемии, паднали метеорите и световни войни, то вие ще видите една България, много сходна на сегашната. В нея управлението ще е пуснало дълбоки корени на база на феодалния модел. Олигархични фракции ще се борят за власт, формирайки рехави съюзи. Същия този феодален елит ще брани зорко своята кула от потенциални, политически новодомци. Обществените противоречия и западащо ниво на образование ще се употребят за по-лесен контрол на масите. В тази насока ще помогне и употребата на Изкуствения интелект. Икономиката ще остане придатък на държавата, а бизнес класата ще е тясно обвързана с политическата и престъпната. Населението ще намалява постоянно, десетилетие след десетилетие, било то с по-бързи или по-бавни темпове. Във външнополитически план България ще остане ахилесова пета на Атлантическия Запад, а нейните управленци ще се въртят като ветропоказатели, в зависимост от финансовите течения, идващи от разни посоки. С други думи, днешният българин много лесно ще може да се ориентира в обстановката, ако случайно се озове в бъдещето. Разликите ще са най-вече технически, но все така семантични. В сърцевината си, всичко ще е абсолютно същото.

Цялата статия ТУК

На фона на стартовата им позиция, придобитото с труд, пот, лишения и мъка в крайна сметка си е струвало, поне за тях. Всички трудности, неуредици и несправедливости на системата сякаш са останали отвъд дебелата мембрана, с която тези хора са увили своето съществуване. Залисани в 8-10-часови работни дни, в това число и съботите, „военното поколение“ (родените 1935-1955 г. – б.а., виж целия текст) не е имало много време да разсъждава върху нередностите на комунизма. Отгледани от ден едно в комунистическата учебна пропаганда, това поколение израства с любов и вяра в Партията. За тях не е имало спомени от Царство България, нито алтернатива на другаря Димитров. Зверствата са останали далеч в градовете, а сътресенията около махането на Югов са избледнели на фона на новосъздаващи се семейства и борба за квартири в селцата около големите градове и заводите. От гледна точка на „Военната генерация“, 1970-те са донесли обещания социалистически просперитет. Всъщност Перестройката и Преходът за тях маркират падението на държавата, която това поколение е градило със своя постоянен, къртовски труд. Няма как да им обясним, че съсипването на съграденото от тях започва от бай Тошо, а не от Филип Димитров. За тях злодеите не са ДС, а СДС.

Това поколение си отиде. Остава спомена за тях. Хората, които вярваха, че градят бъдещето и че правят добро, с всеки удар на чука, с всяка преместена щайга, натоварен самосвал или извозена вагонетка с руда.

Цялата статия може да прочетете ТУК

Посочените в статията реформи, макар и да звучат добре на хартия, е много по-вероятно да се окажат не панацея, а отрова за българското образование. Резултатът от всичко това ще е един единствен – тотален колапс на образованието в България, обезличаване на училищата, загробване на поколение ученици чрез неадекватно преподаване и свръх консервативна реакция към модерните тенденции в информационните технологии, а също така и стимул на учениците да се преориентират от държавни към частни училища и от български към чуждестранни университети. С така зададената линия, след 10 години образованието у нас ще е на нивото на средно развита африканска държава…ако имаме късмет.

Цялата статия може да прочетете ТУК

Около 14:00 българско време, социалните мрежи у нас се взривиха от споделянето на една единствена новина – Европейският съюз потвърждава приемането на България в Еврозоната. След 35 години Преходът свършва, отбеляза сутринта доц. Михаил Груев в ефира на Нова ТВ. Формално погледнато, това е така. На 1-ви януари 2026 г., България завършва пълния цикъл на присъединяване към Европейското семейство – единна валута, единни закони, единни граници, единен пазар.

Приемането на еврото, обаче, няма да донесе край на прехода в умовете и сърцата на българите. 45 години тоталитарен гнет и още 30 години клептокрация няма да напуснат съзнанието на хората за един ден, нито магически ще се излекува наранената психика и манталитет на един народ, който от 35 години къде успешно, къде не, се опитва да бъде демократичен за първи път в цялата си хилядолетна история.

Еврото не е панацея. То няма да премахне корупцията в България. Няма да доведе до промяна в манталитета на политиците ни. Няма да измени облика на сградите. Няма да напълни дупките по пътищата. Няма да донесе справедливост в съдебните зали. Няма да модернизира армията ни. Няма да подобри туризма ни. Няма да изтрие болната русофилия и сбъркан ‘соцносталгизъм’ от умовете и сърцата на масите.

Причината за това е, че нито едно от тези неща не зависят от еврото. Те зависят от българите. Същите тези българи, които след 35 години борба, често въпреки, а не заради своите политици, успяха да се преборят за една по-богата и по-модерна България. За съжаление тази България можеше да е много по-богата и много по-модерна, ако децата и внуците на ЦК и ДС не бяха виснали като воденичен камък на врата на нацията – един тумор изпиващ живота, волята и въображението на вече три поколения българи, родени след края на комунизма.
Приемането на еврото бележи край на трансформацията на българската държава от изостанал заден двор на Съветската империя, в парче от шарения пъзел на европейското благоденствие. Това че парчето е избледняло и някак окаяно на фона на останалите не е вина на Европа, а е вина на българите.

До момента в който не приемем, че вече никой не ни е виновен и че всичко зависи само и единствено от нас, българите ще останем роби на своето мрачно минало – на трите национални катастрофи, на тоталитарния гнет, на несбъднатия национален идеал. Времето за народна депресия свърши. Вече нищо не стои между нас и модерната държавност освен тиквите, които оставихме да поникнат като бурени из двора ни и свинете, които нагло грухтят, разкъсали оградата на кочината, в която следва да бъдат натикани. Време е да почистим собствения си двор. Време е да подкастрим градината, да опитомим животните и да префасонираме фасадата, украсена с твърде много руски паметници, за да подхожда на една свободна, европейска държава.

Войната която виждаме все повече напомня на сблъсък от играта Red Alert 2, където комунистическата фракция разчиташе на масата и ниската цена, докато Запада се осланяше на високо технологични, но изключително скъпи оръжия. Към момента няма никакви индикации че високото качество побеждава високото количество. Ако Запада иска Украйна да победи и Русия да бъде сломена, единственият изход е да се ангажира много по-сериозно и отдадено с военните действия.

Цялата статия ТУК