Издигнат над всички останали от висотата на своето стреме, конникът винаги е играл ролята на социален елит сред останалите родове войски в пред-индустриалната епоха. Разбира се, за това помага много и факта, че значителна част от конниците са били аристократи и най-малкото свободни хора с достатъчно ресурси, че да си позволят употребата на ездитно животно и съответната екипировка. През Средните векове, кавалерията съставлява цвета на европейските войски, а нейните представители са облечени освен в стомана и в редица привилегии, които им осигуряват по-добър и по-охолен живот, отколкото на над 90% от тогавашните хора.

Някъде в средата на XIV век обаче тази тенденция за господство на конника в обществото, политиката и на бойното поле, започва да приключва. Причините за това са няколко. От гледна точка на природата, появата на бактерията йешиния пестис води до измирането на поне 1/3 от населението на Европа, в това число и множество аристократи, което лишава кавалерията от числен състав и води до промени в бойните практики и традиции. Същевременно чумата служи като катализатор на голяма социална революция, която води до рухването на феодалния ред в Западна Европа  и провокира държавите да започнат спешна политика на централизация и концентриране на военния потенциал директно в ръцете на властта, а не в замъците на аристокрацията. Същевременно, заедно с Черната смърт от Китай идва и първото „Черно злато“ в историята – барута. Появата на оръдия и огнестрелни оръжия, съчетано с постепенното увеличаване на пехотата за сметка на конницата, породено от вече споменатите социални промени, води до непрекъснатото намаляване на значението на кавалерията, за сметка на огнестрелните войски.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

В края на VIII и началото на IX век, България преминава през период на важно социални, политически и културни трансформации, който я превръща от полу-уседнала степна конфедерация в стабилен политически фактор в Югоизточна Европа. Тази реформа се осъществява при управлението на владетелите Крум и Омуртаг в периода 800-830 г. и поставя началото на българската културно-политическа идентичност през Средните векове.

Реформата съвсем не е самоцелна или вдъхновена от момента приумица на владетелите, а е отговор на тежка криза, която заплашва самото съществуване на българската държава по поречието на р. Дунав. Промените, които Крум и Омуртаг извършват са колкото продукт на собственото им, иновативно мислене, толкова и на заемки и влияния от съседни държави. Същевременно, те се явяват естествено продължение на опитите на българските владетели преди тях да се справят с предизвикателствата на епохата.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

През 1939 г. светът е хвърлен в най-кървавият конфликт в своята история – Втората световна война. Бойните действия скоро обхващат цяла Европа, а след това и Северна Африка и Далечния Изток. Отвъд Океана, САЩ наблюдава с тревога как Германия и Япония разгромяват Великобритания и Франция под мълчаливия взор на СССР. Макар политиците във Вашингтон да се опитват да избегнат директната намеса във войната, за президента Рузвелт е повече от ясно, че след като 20 години по-рано са принудени да нарушат своята „златна изолация“, Щатите ще трябва отново да се включат в борбата за прекрояване на световния ред. Атаката на японците срещу Пърл Харбър и последвалите операции във Филипините са изненадващи, но не и неочаквани. В началото на декември 1941 г., САЩ влизат официално в конфликта, след като месеци наред преди това вече са снабдявали Великобритания и СССР с военни доставки.

Оказва се обаче, че политиците във Вашингтон не са единствените, които очакват неизбежната война. Веднага след официалното включване на САЩ в конфликта, една корпорация излиза на преден план с дръзко предложение, което смайва със своя мащаб, рисковете, които компанията е склонна да поеме и търсенето, което нейния продукт несъмнено ще предизвика по фронтовете, където се сражават американски войници. Името на компанията е „Кока Кола“.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК