ЕВРОПА ВЪВ ВОЙНА 1618-1659г.

Вместо Увод

          Едно от най-трудните неща, с които един историк може да се захване е да обобщава поредица от исторически събития. Синтезирането на огромен по обем информация в ограничен брой страници изисква прецизното изстискване на най-важните събития, личности и теории и тяхното внимателно комплектуване в един текст. Когато това се прави в рамките на монография, задачата е неминуемо по-лесна, тъй като формата дава възможност за по-пространно разглеждане на различните елементи от историческите процеси. Когато, обаче, имаш пред себе си статия с всичките й ограничения, нещата са доста по-сложни.

          Далеч съм от мисълта, че настоящият текст може да бъде някакъв авторитет в областта на историческата наука и по-специално на военната история. Както обсъдихме с колегите от форума на Българска Наука, военната история има твърде много лица и интерпретации, за да може едно кратко повествование да изпълни всички цели, които автора му си е поставил. Поради тази причина, настоящата статия представлява обобщение на основните теми, за които си говорихме (или за които ни се искаше да си поговорим) по време на два от семинарите ни през месец ноември. Тези семинари се опитаха да дадат най-обща представа за военно-политическата обстановка в Европа през един от най-конфликтните периоди в нейната история – четиридесет и едната години между 1618 и 1659г. Самият брой на конфликтите – над двадесет, превръща обобщаването им в трудно постижима задача. Ето защо, ние се концентрирахме не толкова върху конкретните конфликти, а по-скоро върху основните тенденции, главните военно-политически мотиви и гео-политическите предпоставки, които седят зад тази колосална поредица от междудържавни конфронтации. За по-лесно и прецизно структуриране на текста, статията е разделена на подчасти, всяка от които максимално кратко и ясно ще се опита да предаде есенцията на дебатите. Предварително се извинявам за по-общият характер на текста, но от друга страна се надявам по-опростената информация да допадне на читателите, които имат по-ограничени познания върху разглеждания период. Има още →