Митът за Чърчил и картофената нива в София.

Според митът, Чърчил, по време на заседание на Парламента на 28 септември, 1944 г., заявява че София ще бъде превърната в картофена нива ако България не вземе правилната страна във войната.

Ето какво всъщност се казва в речта за България:

Условията за примирие с България все още не са подписани. Съветската интервенция в този военен театър беше внезапна и ефективна. Тяхното (на СССР-б.пр.) внезапно обявяване на война на България беше достатъчно, за да я принуди да обърне своите подли армии срещу германските нашественици. Британия и САЩ отдавна са във война с България и сега се присъединяват към Съветския съюз в изготвянето на подходящи условия за постигане на примирие. През последните 35 години българският народ беше натикан от своите лидери в три катастрофални, безнадеждни и грешни войни, и що се отнася до последната война, ние не можем да забравим всички актове на жестокост и подлост, за които българите са отговорни що се отнася до Югославия и Гърция. Самите те (българите – б.пр.) не пострадаха изобщо. Едни от най-лошите военни престъпления принадлежат на българите. Деянията на техните войници, които потискаха, по заповед на Хитлер, населението на своите притиснати, малки съседи Гърция и Югославия е срамна страница, за която ще трябва да се даде пълно разкаяние. Те може би искат да ги третираме като съвоюваща страна. Що се отнася до Великобритания, българите ще трябва да извървят дълъг и несигурен път преди да им признаем някакъв специален статут, с оглед на несправедливостите, причинени от тях на нашите съюзници от Гърция и Югославия. Междувременно, нека напреднат и унищожават всякаква германска армия, която срещнат на вражеска територия, но ние не ги искаме в пределите на земите на нашите съюзници. Това е единственият път, по който те могат да постигнат своите интереси. Колкото по-храбро те се нахвърлят върху германците, толкова по-вероятно е да заслужат с добро вниманието на нациите-победителки, с оглед на предишните им злодеяния.

Източник

Митът за Чърчил и Картофената нива, част II.

Според друга версия на мита, Чърчил заплашва, че ще превърне София в картофена нива още през февруари, 1941 г., когато се опитва да убеди България да не влиза в Тристранния пакт.

Ето какво всъщност се казва в речта от 9-ти февруари, 1941 г.:

Една от най-големите ни трудности е да убедим неутралните страни в нашата победа. Изумително е, че те са така заслепени и не виждат бъдещето така ясно, както ние. Помня по време на последната война, през юли 1915 г., ние започнахме да смятаме, че България е поела в погрешната посока, за това г-н Лоид Джордж, г-н Бонар Лоу (по това време водач на Консервативната партия – б.пр.),сър Ф. Е. Смит ( по това време Главен адвокат на Англия и Уелс – б. пр.) и аз, поканихме българският посланик (Панчо Хаджимишев – б. пр.) на вечеря за да му обясним как цар Фердинанд ще се направи за посмешище пред целия свят ако избере губещата страна. Нямаше смисъл. Горкият човек или не го разбираше, или не можа да убеди правителството си, по начин, по който то да го разбере.

Така България, против волята на своя селски народ, против всичките си интереси, тръгна да гони опашката на Кайзера и беше трагично разпарчетосана и наказана, когато победата беше спечелена. Вярвам, че България няма да допусне втори път същата грешка. Ако това се случи, българските селяни и народ, за които във Великобритания и САЩ се мисли с добри чувства, за трети пореден път в рамките на тридесет години ще бъдат вкарани във война – ненужна и катастрофална.

Източник

Митът за Чърчил и „обяви ни война народ, който си честити банята“

Според митът, Уинстън Чърчил бил коментирал така декларацията по обявяване на война на Великобритания от страна на България на 12 декември, 1941 г. в реч пред парламента (Твърдението впрочем се среща за всякакви години и дати между 1941 и 1943 г. – б.а.)

Реалността: Последната реч на Чърчил пред Парламента е от 11 декември 1941г., т.е. преди България да обяви война на Великобритания. Следващата му реч през декември е пред Конгреса на САЩ на 26-ти, в която, естествено, на България не е обърнато никакво внимание. Отново страната ни не се споменава и в първата реч на Чърчил пред Парламента на 20 януари, 1942 г. С други думи, няма официално изявление на британския премиер, в който подобна забележка да е отправена по адрес на българите в контекста на обявяването на война от наша страна на Великобритания.