Всичко това означава, че когато се прави анализ на модела „Тръмп“, изследователи и наблюдатели следва да се абстрахират от повърхностни препратки към политически феномени от периода 1920-1950 г. и трябва да търсят корените на налагащия се модел в САЩ доста по-назад във времето. Това ще спести множество недоразумения и погрешни предвиждания и трактовки по отношение на онова, което се случва в момента, както и на онова, което предстои да стане през идните четири години. За да обобщим – Доналд Тръмп се явява лице на една нова вълна в американската политика, която има много стари, пред-индустриални корени. Тази вълна е породена и ускорявана от чувството за непълноценност на американците и тяхното разочарование от несправедливото, по тяхно мнение, третиране на Щатите от останалия свят. Същевременно, изгубени във вихъра на глобализацията, мнозина американци се връщат инстинктивно към по-стари и добре утвърдени социо-политически модели. Парадоксалното е, че самата САЩ е създадена именно като опозиция и отрицание на патримониализма на Стария режим В този контекст, случващото се в САЩ е своего рода революционно – държавата, създадена да унищожава кралете и деспотите, е на път да потърси отговора на своите множество проблеми в издигането на собствен деспот. Този деспот няма да дойде сам. Както всеки патримониален модел, позицията на вожда зависи от клиентската мрежа, която го поддържа начело. Тази социо-политическа симбиоза ще работи до тогава, до когато достатъчна част от американското общество вярва, че получава в замяна на своя глас и подкрепа всички онези блага и възможности, които според тях вчерашният свят им отнема.

Цялата статия е достъпна ТУК

Западът започна да бие отбой по отношение на украинската кауза. Държавните лидери все така говорят за непоклатимата си решителност да доведат нещата до край. Обществените нагласи обаче, отразени в разнообразни статии и коментари, рисуват съвсем различна картина от това, което Байдън, Стармър, Шолц и Макрон се опитват да продават на широката аудитория. Европа, пишат журналистите, е уморена от войната в Украйна и липсата на ясна перспектива за успех. Вкопчени в предстоящата президентска надпревара, американците също извръщат глава в друга посока. Случващото се в Ливан, което някои анализатори определят като начален етап на Третата ливанска война допълнително отвлича фокуса от бойните полета в Украйна – динамиката на събитията в Близкия Изток е далеч по-сериозна, докато фронтовете в Украйна сякаш тъпчат на едно място. Същевременно, на хоризонта се задава нова икономическа криза, за която по-предвидливите хора в бизнеса вече вземат предпазни мерки. В нашата малка родина, емоциите около разпада на ДПС и предстоящите поредни, предсрочни избори отдавна изтикаха украинския въпрос на дъното на новинарския поток. На фона на всички тези значими процеси, няма как да не си зададем въпроса – „Струва ли си Украйна?“