В края на XIX и началото на XX век, Европа преминава през процес на бурно социално и политическо развитие, който се ускорява от избухването на Първата световна война. Огромните жертви, икономическия колапс и социалните брожения, породени от войната, само засилват вече започналите разделения в политическото мислене на социалистическите и консервативните кръгове. Нищетата, гнева и разочарованието пораждат радикализация на политическите движения и довеждат на бял свят един нов модел на държавно и обществено устройство – тоталитаризма. По своята същност, този модел се явява върховно изражение на стремежа към централизиране на властта в ръцете на дадена общност, обезличаване на индивида за сметка на обществото, издигане на държавата в култ и превръщането на политическата идеология в заместител на традиционните, религиозни догми.
Всеки един от тоталитарните режими е породен от специфичните социо-политически реалности на държавата, в която възниква. Това предопределя и разликите в прилагането на тоталитарния модел, както и в начина, по който партията-държава се отнася към стопанския живот на съответното общество. Що се отнася до налагането на абсолютен контрол върху информацията, културата и свободата на словото, както и по отношение смазването на всяка опозиция, между тоталитарните режими трудно се откриват съществени разлики.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ ТУК

Тридесет години след края на Студената война историята, противно на тогавашните прогнози на Франсис Фукуяма, все още не е завършила. Нещо повече, тя започва да прави обратен завой. Когато през 1991 г. СССР се разпада и заплахата от ядрена война е избегната, човечеството се настройва за бъдещата епоха на постоянен възход и просперитет. Днес, 33 години по-късно, планетата е обхваната от войни, кризи, икономическо буксуване и пореден сблъсък на цивилизациите. Вместо прогнозирания еднополюсен модел, доминиран от победителя в Студената война – САЩ, днешният свят представлява многополюсна система от противоречия, надежди и страхове. В тази система, либералната демокрация, която обещаваше траен и постоянен просперитет, сякаш се проваля. Вместо да се потърси решение за нейните болежки и недостатъци, все по-голяма част от човечеството се обръща към един позагубил чара си социо-политически феномен – национализмът. За да разберем каква е причината тази идеология да е така привлекателна за днешните хора и до къде може да ни доведе нейното следване, редно е да се запитаме най-напред от къде е тръгнала тази концепция и кои са причините за първоначалния й възход от края на XIX и началото на XX век….

Цялата статия може да прочетете ТУК