Конфликтът между българите и Източната римска империя е вероятно най-продължителното противопоставяне на две общества в историята на Европа. Първите сблъсъци между двете страни започват още докато българите не са образували своя държава в края на V и началото на VI век. С известни прекъсвания, борбите между българи и ромеи продължават чак до 1366 г., когато с помощта на савойския флот Византия успява да си върне крепостите в Бургаския залив, които Светослав Тертер им отнема след битката при Скафида през 1304 г. След това конфликтът между двете държави е прекъснат от разразилата се османска експанзия, която, в крайна сметка, слага край и на двете балкански империи. През този дълъг двубой, продължил сумарно около 850 години, българите на няколко пъти застрашават опасно самото присъствие на Източната римска империя на Балканите. Въпреки това, Византия винаги оцелява и успява до голяма степен да си възвърне отнетите територии, излизайки винаги едни гърди напред в схватката. Защо и как империята на василевсите успява да спре и прекърши българския устрем е въпрос, който е често болезнен за крехката национална гордост на българите, но чийто отговор си струва да разберем и осмислим.

За да дадем изчерпателен отговор на така поставения въпрос, следва да сравним България и Източната римска империя по няколко основни показателя, на база на които да преценим кои са силните и слабите им страни и да оценим коя от тях има преимущество в различните сфери. В рамките на няколко последователни текста ще разгледаме главните характеристики, по които сравняваме двете сили.

Първият от поредица текстове, посветен на човешкият ресурс на България и Източната римска империя, може да прочетете ТУК

Втората част на статията може да прочетете ТУК

Третата част на статията може да прочетете ТУК

Четвъртата, финална част на статията може да прочетете ТУК