• Балканските войни
    • Балканите
    • Балканските национални аспирации към 1911г.
    • Итало-османската война (1911-1912г.)
    • Игра на Дипломати (1908-1912г.)
    • Армиите в навечерието на войната
    • Действие Първо – Източният Театър
    • Действие Второ – Западният театър
    • Действие Трето – Пролетта на 1913-та
    • Първи Антракт – Примирието от 03,XII.1912г. и конференцията в Лондон
    • Втори Антракт – Лондонският мир
    • Действие Четвърто – Междусъюзничската война
    • Букурещкият мир
  • Биографии
    • Албрехт Валенщайн
    • Александър Суворов
    • Алесандро Фарнесе, Херцог на Парма и Пиаченца
    • Амброзио Спинола Дориа , маркиз де лос Балбасес
    • Анри дьо Тюрен
    • Афонсу де Албукерки
    • Бай Ци
    • Бертран дьо Геклен
    • Василий Чуйков
    • Вилем Орански
    • Гонсало Фернандес де Кордоба, Великият Капитан
    • Густав II Адолф
    • Гьорг фон Фрундсберг
    • Джон Чърчил, 1ви Херцог на Марлбъро
    • Йохан Церклаес граф фон Тили
    • Карл XII
    • Клод Луи Ектор де Вилар
    • Лала Шахин паша
    • Леополд I, принц на Анхалт-Десау
    • Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер
    • Михаил Кутузов
    • Морис Де Закс
    • Мориц ван Насау, Принц на Оранж
    • Принц Ойген
    • Принцът на Конде
    • Роже де Лауриа
    • Себастиан Льо Претър дьо Вобан
    • Симон Боливар
    • Томас Феърфакс
    • Фридирх II Велики
    • Хенри V
    • Херцог Алба
    • Хуан Франсиско де Бетте, маркиз де Леде
    • Ян Жижка
    • Ян Собиески
    • Янош Хуняди
  • Великата Северна Война (1700-1721 г.)
    • Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700г.
    • РУСИЯ
    • ШВЕЦИЯ
    • ЖЕЧПОСПОЛИТА И САКСОНИЯ
    • ДАНИЯ
    • Йохан Паткул и раждането на „Северният съюз“
    • Началото – 1700-1704 г.
    • Войната в Полша (1704-1706г.)
    • Шведската кампания в Русия 1708-1709г.
    • Една дълга агония 1709 – 1721г.
    • Заключение
  • Великите Армии
    • Раждането на Червената Армия
    • Руската армия 1805-1815
    • Шведската армия (1618-1700)
  • Великите Битки
    • Битката при Каталаунските полета
    • Битката при Киноскефале
  • Войната и Фентъзито
    • Великите Пълководци в Света на Малазан
    • Пълководци на Третия Век – Колелото на Времето
  • Елитните подразделения
    • Аргираспиди
    • Еничарите
    • НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ
    • Папска гвардия
    • Преторианска Гвардия
    • Тивански Свещен Отряд
  • За Войните
    • Берберските Войни
    • Гръцко-Турската Война 1919-1922г.
    • Кратка история на конфликтите в Близкия Изток
  • Тридесегодишната война
    • Европа в навечерието на Войната
    • Военното дело в Европа в началото на  XVIIв. 
    • Испанската армия
    • Армията на Австрийските Хабсбурги
    • Шведската армия
    • Френската армия
    • Холандската система 
    • Войната
    • Бохемският бунт и палатинската фаза – 1618-1624г.
    • Датската война и триумфът на Хабсбургите 1624-1630г.
    • Френската война – 1634-1648г.
    • Шведската война – 1630-1634г.
    • Вестфалският мир
    • Заключение

Да поговорим за История

~ личен блог на д-р Александър Стоянов

Да поговорим за История

Архиви за етикет: Палестина

Китай, САЩ и Израелo-Иранската война

18 сряда юни 2025

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Израел, Индийски океан, Иран, Китай, Ливан, Палестина, Русия, САЩ, Сирия, война

Когато разглеждаме случващото се в Иран и възможната намеса на САЩ и Великобритания, не бива да забравяме, че този конфликт, макар и наследник на трупащото се напрежение между Тел Авив и Техеран, си остава част и от по-широката картина на конфронтацията между САЩ и Китай. Да се мисли за Израело-иранската война като прокси конфликт е доста затормозяващо, предвид аурата за могъщество, която и двете страни поддържат в Близкия Изток, но за съжаление на Нетаняху и Хаменей, дори държави като техните се оказват фигури в ръцете на големите играчи.

През последните десет години Китай бавно и търпеливо гради своето влияние в Иран. Поредица от инфраструктурни проекти се съчетаха с придобиване на различни военни технологии и преориентирането на значителна част от добива на ирански нефт и газ към китайския пазар. От 2010 до сега износът на нефт към Пекин се е увеличил 4 пъти. Природния газ достига увеличение с два пъти от 2010 до 2022. Близо шест пъти се е увеличил броят на иранските студенти, учещи в Китай – от 1400 през 2017 на 7 780.

Иран е важен възел за разгръщането на китайската енергийна и търговска мрежа в Азия и установяването на морски и сухопътни коридори към Европа. Пристанището Бандар Абас, което контролира подстъпите към Персийския залив през Ормузкия пролив, се разглежда от Китай като ключов сегмент от техния “перлен наниз” – мрежа от дълбоководни портове, която опасва индийския океан от Малайзия до бреговете на Кения и служи за трансфер на китайски стоки и бизнес интереси в цялата акватория.

Съвсем логично, определяйки Китай като свой основен враг, Доналд Тръмп и правителството му търсят начин за подкопаване на китайските икономически и стратегически интереси по всеки достъпен начин. Сблъсъкът между Израел и Иран дава този отличен повод. САЩ насърчиха Тел Авив да ликвидира иранските васали в Газа и Ливан, за да блокират досега на Иран със Средиземно море. Същевременно, действията на Израел, пряко или не, бяха координирани с офанзивата на сирийската опозиция срещу режима на Асад, което ликвидира още един ирански бастион в Леванта. Ирак явно застана на страната на САЩ срещу Иран, разрешавайки въздушното му пространство да се ползва от Израел за удари срещу Техеран. С това опитът за създаване на Шиитски коридор към Средиземноморието се провали напълно, един препъникамък и за китайските интереси в региона. Сега САЩ решиха да вдигнат мизата и заплашват с директна елиминация на иранския режим. Това е сериозен удар и за Съглашението на авторитаризма, доказвайки че липсата на единен договор между Русия, Китай, Северна Корея и Иран, ще позволи на изградените от САЩ ясно дефинирани съюзи, да рушат авторитарния лагер парче по парче.

Рухване на иранския режим ще е нов тежък удар за Русия. Иран изнасяше балистични ракети и дронове “Шахед”, които позволиха на Москва да води агресивна кампания срещу Зеленски. Вчерашната поредна, дивашка атака срещу жилищни комплекси в Киев може да се тълкува и като отчаян ход на Путин, който добре знае, че скоро може да не е способен да разчита на изобилие от дронове и балистични ракети, с които да тероризира украинците. Въпреки бомбастичните заплахи за крах на Украйна, шумно промоцираната от руските тролове лятна офанзива на Русия продължава да пълзи с досегашната скорост на охльов, оставяйки след себе си мазната диря на руската окупационна политика. Падането на Иран неминуемо ще забави още повече това темпо на настъпление.

През изминалите пет години, авторитаризмите бяха във възход и много политици по света побързаха да им се подмазват, в това число и повечето български управленци. През последните осем месеца обаче, Западът отвърна на удара с агресивни действия и решителни мерки в отбраната. Рухването на иранското домино няма да събори цялата конструкция, но то ясно доказва пределите на авторитарните възможности. Същевременно, рушейки съюзите между диктаторите, САЩ и съюзниците им по региони имат шанса да отслабят още елементи на Авторитарната Антанта. Логичната следваща цел при евентуален успех в Иран, ще бъде преобръщане на фронта в Украйна.

Ако анализът ви е бил полезен, може да ме подкрепите в Пейтриън – patreon.com/AleksandarStoyanov

Списание „Военна История“, брой XVIII

12 сряда апр. 2017

Posted by Alexander Stoyanov in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

Алжир, Алкивиад, Атина, Ахелой, Втора Световна война, Израел, Османска Империя, Палестина, Първа Световна война, Сиракуза, Hacksaw Ridge

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
CALAMEO.ORG
ACADEMIA.EDU
ZAMUNDA.NET
ZELKA.ORG
ARENABG.COM

Архив

  • февруари 2026
  • януари 2026
  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • април 2020
  • март 2020
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • март 2018
  • април 2017
  • октомври 2016
  • април 2016
  • ноември 2015
  • юли 2015
  • февруари 2015
  • ноември 2014
  • юли 2014
  • януари 2014
  • ноември 2013
  • септември 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • ноември 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • февруари 2012
  • октомври 2011
  • септември 2007

Въведете своя email адрес за да следвате този блог и да получавате известия за нови статии на своя by email.

Присъединете се към 376 други абонати

Александър Стоянов – Фейсбук

Александър Стоянов – Фейсбук

Мета

  • Създайте акаунт
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com
февруари 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  
« ян.    
Tweets by Al_Stoyanov

Блог в WordPress.com.

  • Абонирай се Абониран
    • Да поговорим за История
    • Присъединете се към 93 други абонати
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Да поговорим за История
    • Абонирай се Абониран
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • Преглед на сайта в Читател
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...