Според популярния биологичен постулат 70% от телата ни се състоят от вода. Животворната течност е и причината на планетата ни през последните 3 000 000 000 години да има живот, за разлика от всички останали светове, обикалящи около звездата, която наричаме Слънце. Водата е обект на безброй легенди и митове. Тя е задължителен, основен елемент във всички магически тайнства, философии, езотерични култове, традиционни вярвания и световни религии. Тя пречиства. Тя унищожава. Тя връща мъртвите към живота. Христос я използва за да напои бедните с вино, за да очисти от грехове учениците си, за да приобщи новите си последователи и най-сетне за да ходи по водата, подчинявайки стихията, за да докаже на недоверчивите следовници че той е Пътя.

Каквото и да кажем за водата, няма опасност да преувеличим значението й за съществуването на човечеството. Съвсем логично опознаването, разбирането и контролът над елемента на живота и разрушението се превръща в първостепенна част от идеята за властването сред хората. Достатъчно е да кажем, че титлата на монголският обединител Чингиз хан, водач на народ безкрайно далечен от моретата, означава „Повелителят на океана“ Тази върховна титла е дадена на Темуджин през 1206 г. по време на голямото племенно събрание (хоралдай), но това съвсем не е началото на употребата на водата като средство за легитимиране на властта. За да потърсим корените на тази идея, ще трябва да се върнем много по-назад в историята.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК