Българското общество трябва спешно да осъзнае, че нашият народ, нашата държава, нашият икономически съюз (#ЕС) и нашата военна организация (#НАТО), се намират в състояние на война. Тази война започна на 24 февруари 2022 г. от #Русия

Бомбите може (все още) да не падат в домовете ви, вражески войници може да не маршируват (все още) по улиците ви, но това не означава, че войната не е сред нас.

Всеки ден стотици, ако не и хиляди вражески умове, живеещи сред нас, запретват ръкави, за да пълнят социалните ни мрежи с фалшиво съдържание. Тяхната работа се стимулира от легиони ботове, които подхранват тези публикации с харесвания и споделяния, за да увеличат досега им. Милиард и половина долара се харчат от русия всяка година за пропаганда и немалка част от тези пари попадат у нас. Информацията варира от тотално фалшиви новини, до внимателно моделирани истини, чийто нюанси на тълкуването могат да предизвикат вредно и опасно съмнение в иначе сигурни и важни за нас факти, институции и позиции.

Същевременно десетки, ако не и стотици журналисти, политици, интелектуалци, инфлуенсъри пропагандират света на „постистината“, опитвайки се да ви убедят, че истина не съществува, че всичко е „въпрос на всички гледни точки“ и че вие трябва постоянно да се съмнявате във всичко, с което се сблъсквате, без да се доверявате на колективните институции, с които е свързана Европа или на общия ни пазар или на правото и възможността ни на свободен обмен на идеи, стоки и средства. Същите тези хора обикновено са сред най-облагодетелстваните от Европа, тъй като, благодарение на щедрите стипендии, които заработват от Русия, имат възможност да пътуват къде ли не, да се снимат къде ли не, да почиват на места, за които вие само мечтаете и да пращат децата си в университети от „Бръшлянената лига“ или топ 20 на ЕС, но никога не почиват в Русия и никога децата им не учат там. Защо ли?

Митът за това, че границите ни не са нарушени, също не издържа проверката на фактите – границите на нашето колективно пространство се нарушават ежедневно. Всеки вражески самолет, нахлул в Естония е нарушил и нашия суверенитет, всеки дрон, блокирал летище в Латвия, е нарушение и на нашето въздушно пространство. Всеки разузнавателен дрон над Полша и Румъния е заплаха и за нашата сигурност. Когато сме в ЕС и НАТО нашите граници не свършват на Кулата или Гюргево, а продължават до Нарва, Рига и Талин. Рейкявик и Хелзинки.

България е официално обявена за вражеска държава от Русия. Същата Русия, която е затиснала с крак енергийния ни гръклян, същата Русия, на която червените подлоги от пост-тоталитарния режим позволиха да монополизира доставките на горива, за да сме неин васал. Същата Русия, която тренира паравоенни отряди в Странджа, за които нашите служби гузно мълчат, понеже самите ни служби са проядени от вражески молци. Същата Русия, която държи имот до най-големия източник на питейна вода в България и може буквално да отрови столицата ни. Същата Русия, която притежава недвижимо имущество на стратегически места по цялото ни Черноморие. Същата Русия, чиято държавна мафия финансира най-големите финансови и политически играчи в България. Същата Русия, чийто идеолози всеки ден изливат тонове помия по адрес на България и се заканват каква ще бъде съдбата ни, ако един ден се озовем в техни ръце.

България е във Война. Европа е във Война, НАТО е във Война. Другите народи вече го осъзнават и правят нещо по въпроса. Нашите руски лакеи в момента се състезават кой най-силно да оближе вражеския… и да се подмаже на Путин. Печален е вицът, който описва всичко това – Путин отиващ при лекаря си, пита защо не може да ходи по голяма нужда вече няколко години, а докторът отвръща „Защото българите са ви изтрили г**а от близане“.

Пред всеки един народ има два пътя – прогрес или разруха. От 14 години се занимавам да пиша публично и от 14 години ние все така вървим в една и съща посока – към ада. Нито веднъж не направихме завой. Нито един лидер или политик не успя да ни подкара в правилната посока – ще кажат, че не са могли, аз ще кажа, че не са го искали истински. Народ от предали се, обхванати от апатия ескаписти, се управлява от демагози-клептократи, които говорят на хората всичко, което хората искат да чуят, но същевременно никога няма да предприемат нито едно решение, което да е в полза на държавата. Това е така, защото ползата на народа и държавата е вредна за нашите политици и най-вече за чуждопоклонниците и лакеите на Кремъл, които осъзнават, че Московското посолство им осигурява единствената стабилна жизнена нишка насред един обезверен народ, който ги мрази и презира.

България е във война! Когато това се е случвало преди, дедите ни са се стичали на фронта за да я защитят. Днес фронтът е тук – в социалните мрежи, в медиите, в икономиката, в изискването към политиците да работят в услуга на народа, който ги е избрал. Трябва да спечелим войната на тази виртуална фронтова линия, защото следващата стъпка е фронтовата линия да се превърне в истинска и чуждите войски да се покажат по улиците ви , и чуждите самолети да летят над нашето небе, а там, на КПП-то с хляб и сол да ги чакат всички останали, за които истинската родина не е България, а Русия.

Истината винаги триумфира, защото обективната истина съществува и тя е всемогъща – горко на слепите очи, които не я виждат и на импотентните умове, които не я схващат. Въпросът е, един ден, след не чак толкова много време, когато истината за днешния ден лъсне и положението на фигурите на днешната дъска стане видно, къде ще се е намирала вашата фигура, когато бъде осветена от прожектора на историята? Кои ще са решенията и действията, които вие ще сте предприели, за да защити децата, семействата и родината си? Аз съм направил своя избор и при всички негативи, които ми носи, се сещам за едно нещо, което никога няма да ми донесе изборът ми и това е срамът. А вие, драги сънародници, как виждате своите избори?

Около 14:00 българско време, социалните мрежи у нас се взривиха от споделянето на една единствена новина – Европейският съюз потвърждава приемането на България в Еврозоната. След 35 години Преходът свършва, отбеляза сутринта доц. Михаил Груев в ефира на Нова ТВ. Формално погледнато, това е така. На 1-ви януари 2026 г., България завършва пълния цикъл на присъединяване към Европейското семейство – единна валута, единни закони, единни граници, единен пазар.

Приемането на еврото, обаче, няма да донесе край на прехода в умовете и сърцата на българите. 45 години тоталитарен гнет и още 30 години клептокрация няма да напуснат съзнанието на хората за един ден, нито магически ще се излекува наранената психика и манталитет на един народ, който от 35 години къде успешно, къде не, се опитва да бъде демократичен за първи път в цялата си хилядолетна история.

Еврото не е панацея. То няма да премахне корупцията в България. Няма да доведе до промяна в манталитета на политиците ни. Няма да измени облика на сградите. Няма да напълни дупките по пътищата. Няма да донесе справедливост в съдебните зали. Няма да модернизира армията ни. Няма да подобри туризма ни. Няма да изтрие болната русофилия и сбъркан ‘соцносталгизъм’ от умовете и сърцата на масите.

Причината за това е, че нито едно от тези неща не зависят от еврото. Те зависят от българите. Същите тези българи, които след 35 години борба, често въпреки, а не заради своите политици, успяха да се преборят за една по-богата и по-модерна България. За съжаление тази България можеше да е много по-богата и много по-модерна, ако децата и внуците на ЦК и ДС не бяха виснали като воденичен камък на врата на нацията – един тумор изпиващ живота, волята и въображението на вече три поколения българи, родени след края на комунизма.
Приемането на еврото бележи край на трансформацията на българската държава от изостанал заден двор на Съветската империя, в парче от шарения пъзел на европейското благоденствие. Това че парчето е избледняло и някак окаяно на фона на останалите не е вина на Европа, а е вина на българите.

До момента в който не приемем, че вече никой не ни е виновен и че всичко зависи само и единствено от нас, българите ще останем роби на своето мрачно минало – на трите национални катастрофи, на тоталитарния гнет, на несбъднатия национален идеал. Времето за народна депресия свърши. Вече нищо не стои между нас и модерната държавност освен тиквите, които оставихме да поникнат като бурени из двора ни и свинете, които нагло грухтят, разкъсали оградата на кочината, в която следва да бъдат натикани. Време е да почистим собствения си двор. Време е да подкастрим градината, да опитомим животните и да префасонираме фасадата, украсена с твърде много руски паметници, за да подхожда на една свободна, европейска държава.

Войната която виждаме все повече напомня на сблъсък от играта Red Alert 2, където комунистическата фракция разчиташе на масата и ниската цена, докато Запада се осланяше на високо технологични, но изключително скъпи оръжия. Към момента няма никакви индикации че високото качество побеждава високото количество. Ако Запада иска Украйна да победи и Русия да бъде сломена, единственият изход е да се ангажира много по-сериозно и отдадено с военните действия.

Цялата статия ТУК

През последната седмица стана ясно, че Русия прехвърля цяла дивизия севернокорейски войски на своя територия, с цел да ги разположи в Курска област, където окончателно да бъде ликвидиран украинския „клин“, оформен преди около 3 месеца след изненадваща атака на ВСУ.

Прехвърлянето на корейци на фронта показва няколко важни неща. Първо – Русия очевидно започва да изчерпва своя военен капацитет що се отнася до осигуряване на наемници и доброволци от собственото си население. Москва вече понесе сериозни загуби – поне 600 000 убити и ранени (вероятно 1:5) и се сблъсква с пасивната съпротива на населението да се включи в редиците на широко прокламираната като патриотичен дълг „специална военна операция“. Напрежението в някои от републиките на РФ, както и сериозния ръст в обещаните премии за нови войници – по над 55 000$ на човек, показват, че правителството има сериозни затруднения с мотивирането на населението. Същевременно, спадовете в доверието към правителството, които „Левада“ отчитат в своите допитвания, е ясен сигнал, че Путин няма да посмее да включи масово наборници във фронтовите части. Въпреки това има сигнали за постоянно вербуване на срочнослужещи, които дори без подписан договор да бъдат пращани на фронта срещу обещание за изплащане на суми и покриване на други семейни дългове.

Вторият сигнал е, че Москва разширява своята система за ангажиране на контрактори и наемници, които да изпълняват задачите, които традиционно се изпълняват от редовните въоръжени сили на дадена държава. Не бива да се лъжем, че корейските войски в Русия са нещо друго освен наемници. практиката за отдаване на собствена войска като наемна за чужда държава може да се проследи до XVII век в Германия. Саксонския електорат, Хесен и Хановер са били държави, прочути с това че отпускат контингенти по 12-17 000 души в служба на Великите сили, които са готови да жертват чужда кръв за своята кауза. Практиката се запазва до ден днешен и това, което Русия прави не е нито необичайно, нито сензационно. Впрочем Зеленски предложи същото преди около седмица, заявявайки, че Украйна може да започне да изнася опитни войници за мисии на НАТО в случай че бъде приета в Алианса и войната с Русия приключи успешно. КНДР, която страда от хронична липса на ресурси и пари, с готовност може да отдаде своя човешки ресурс срещу траншове от Москва. С оглед драматичните увеличения на военния бюджет за следващите години и ръста на БВП на база военна индустрия и износ на ресурси за Китай и Индия, Русия може, на този етап, по-лесно да си позволи да жертва чужди синове, отколкото своите собствени, тъй като парите са на по-лесно разположение за Путин, отколкото готовността на поданиците му.

Третият сигнал е, че планът на ВСУ да откъсне значителни руски сили от Донецк за закърпване на ситуацията в Курск се провали. В момента руските войски нанасят постоянни, макар и малки по мащаб, поражения на украинците, които отстъпват и в Курск, и в Донецк. Прехвърлянето на корейски войски допълва вече обичайната практика за използване на чуждестранни „волентири“ започната с чеченци, сирийци и наемници от Африка. Нищо чудно някой ден да видим и други приятели на Русия да провождат свои контингенти така, както и Хитлер разчита на чужденци за войната със СССР. Редно е тук да отчетем, че Украйна също се възползва максимално от притока на чуждестранни доброволци, което отразява собствените й проблеми с мобилизацията на местното население. При всяко положение, Русия намери начин да закърпи фронта в Курск без да обявява допълнителна мобилизация на срочнослужещи и без да отслабва значително натиска си в Донецк. Още веднъж се доказва една болезнено позната истина, която Запада, уви, не е усвоил – колкото по-дълго воюват държави от калибъра на САЩ, Китай и Русия, толкова по-силни стават те спрямо своите противници, тъй като индустрията им постоянно ускорява своите обороти, земите им остават като цяло незасегнати, а враговете им мъчно могат да им противопоставят необходимите ресурси за толкова продължително време.

На фона на тези събития, Г7 отпуска заем от 50 000 000 000$ на Украйна, но това сляпо наливане на пари не може да компенсира липсата на категорични политически решения спрямо войната, както и на все по-трудното мобилизиране на обществена подкрепа в държавите, притиснати между Запада и Изтока – Украйна, Молдова, Грузия, Армения. Вижда се напоследък, че руската пропаганда дава богат урожай не само в тези държави, но и в страни-членки на ЕС – Унгария, България, Словакия. Изборите в Грузия и България тази неделя и случващото се в Молдова, би следвало да пращат ясни сигнали към Запада, че Европа и САЩ трябва сериозно да преразгледат реториката и подхода си към пост-съветското пространство.

Западът започна да бие отбой по отношение на украинската кауза. Държавните лидери все така говорят за непоклатимата си решителност да доведат нещата до край. Обществените нагласи обаче, отразени в разнообразни статии и коментари, рисуват съвсем различна картина от това, което Байдън, Стармър, Шолц и Макрон се опитват да продават на широката аудитория. Европа, пишат журналистите, е уморена от войната в Украйна и липсата на ясна перспектива за успех. Вкопчени в предстоящата президентска надпревара, американците също извръщат глава в друга посока. Случващото се в Ливан, което някои анализатори определят като начален етап на Третата ливанска война допълнително отвлича фокуса от бойните полета в Украйна – динамиката на събитията в Близкия Изток е далеч по-сериозна, докато фронтовете в Украйна сякаш тъпчат на едно място. Същевременно, на хоризонта се задава нова икономическа криза, за която по-предвидливите хора в бизнеса вече вземат предпазни мерки. В нашата малка родина, емоциите около разпада на ДПС и предстоящите поредни, предсрочни избори отдавна изтикаха украинския въпрос на дъното на новинарския поток. На фона на всички тези значими процеси, няма как да не си зададем въпроса – „Струва ли си Украйна?“

Има още →