Около 14:00 българско време, социалните мрежи у нас се взривиха от споделянето на една единствена новина – Европейският съюз потвърждава приемането на България в Еврозоната. След 35 години Преходът свършва, отбеляза сутринта доц. Михаил Груев в ефира на Нова ТВ. Формално погледнато, това е така. На 1-ви януари 2026 г., България завършва пълния цикъл на присъединяване към Европейското семейство – единна валута, единни закони, единни граници, единен пазар.

Приемането на еврото, обаче, няма да донесе край на прехода в умовете и сърцата на българите. 45 години тоталитарен гнет и още 30 години клептокрация няма да напуснат съзнанието на хората за един ден, нито магически ще се излекува наранената психика и манталитет на един народ, който от 35 години къде успешно, къде не, се опитва да бъде демократичен за първи път в цялата си хилядолетна история.

Еврото не е панацея. То няма да премахне корупцията в България. Няма да доведе до промяна в манталитета на политиците ни. Няма да измени облика на сградите. Няма да напълни дупките по пътищата. Няма да донесе справедливост в съдебните зали. Няма да модернизира армията ни. Няма да подобри туризма ни. Няма да изтрие болната русофилия и сбъркан ‘соцносталгизъм’ от умовете и сърцата на масите.

Причината за това е, че нито едно от тези неща не зависят от еврото. Те зависят от българите. Същите тези българи, които след 35 години борба, често въпреки, а не заради своите политици, успяха да се преборят за една по-богата и по-модерна България. За съжаление тази България можеше да е много по-богата и много по-модерна, ако децата и внуците на ЦК и ДС не бяха виснали като воденичен камък на врата на нацията – един тумор изпиващ живота, волята и въображението на вече три поколения българи, родени след края на комунизма.
Приемането на еврото бележи край на трансформацията на българската държава от изостанал заден двор на Съветската империя, в парче от шарения пъзел на европейското благоденствие. Това че парчето е избледняло и някак окаяно на фона на останалите не е вина на Европа, а е вина на българите.

До момента в който не приемем, че вече никой не ни е виновен и че всичко зависи само и единствено от нас, българите ще останем роби на своето мрачно минало – на трите национални катастрофи, на тоталитарния гнет, на несбъднатия национален идеал. Времето за народна депресия свърши. Вече нищо не стои между нас и модерната държавност освен тиквите, които оставихме да поникнат като бурени из двора ни и свинете, които нагло грухтят, разкъсали оградата на кочината, в която следва да бъдат натикани. Време е да почистим собствения си двор. Време е да подкастрим градината, да опитомим животните и да префасонираме фасадата, украсена с твърде много руски паметници, за да подхожда на една свободна, европейска държава.