Когато стане дума за война, първата асоциация на хората са кървави сражения, експлозии, разруха и прояви на безпримерен героизъм. Войната е едновременно най-славното и страховито занимание на човешкия вид – отричана като абсолютно зло, но прилагана като абсолютна необходимост. Когато говорим за войната, ние сме свикнали да я възприемаме като строго организиран от държавата процес, в който цивилното население е обект на външно влияние и играе по-скоро пасивна роля в развоя на военните действия. В действителност обаче, през дългата история на човешките конфликти, цивилното население се оказва също толкова важен елемент от организацията и фактическото осъществяване на походи и кампании, колкото са и действащите армии.

Още от началото на писаната история, войната е начинание, което мобилизира и обединява цялото общество. Идеята е добре обобщена от Иван Вазов в стихотворението му „Левски“ – И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ зимаше участье в това предприятье;/ богатий с парите, сиромахът с трудът,/ момите с иглата, учений с умът…[1] Причината войните да изпъкват сред останалите е, че рискуват своя живот и са онези, които „си цапат ръцете“ с най-тежката част от военното дело. Това съвсем не значи че са единствените, чийто труд е от значение. Факт е обаче, че с течение на времето, войните обграждат своята каста с митове, легенди и аура на величие, което започва да ги отличава от цивилните.

За това спомагат и постоянно нарастващите привилегии, които трупа войнското съсловие, докато накрая бойците не се превръщат в аристократи – хора със синя кръв, издигнати над обикновените простосмъртни. Приблизително от V в. пр. Хр. насетне, поне що се отнася до европейската цивилизация, войните започват да хвърлят дебела сянка над останалите слоеве на обществото когато става дума за водене на войни. Скрити в тази сянка, усилията на хиляди цивилни да нахранят, облекат, екипират, снаряжат, превозят, лекуват и обгрижват войниците, остават в забравените дебри на човешката история.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

[1] Иван Вазов, Левски – взето от https://chitanka.info/text/3849-levski