Според един руски анекдот няма нищо по-непредсказуемо от руската история. След четвърт век на власт Владимир Путин и неговите сподвижници решиха да покажат, че не само историята на Русия, но и самата идея за действителност в страната е непредсказуема. Следвайки един от ключовите елементи на авторитаризма – стремежа към ликвидиране на обективната истина, режимът в Кремъл със зъби и нокти се бори да създаде своя версия на реалността – своего рода Альоша в Огледалния свят…

Цялата статия четете ТУК

Хвърляйки поглед назад в историята, бъдещото развитие на България лесно може да се оприличи на вековния траен социален ред, наложен в Европа през Средните Векове. Макар в него да протичат определени процеси на динамика, фундаменталните устои на феодализма остават повече или по-малко непроменени между X и XV век. Дали българите ще трябва да чакат 500 години за качествена промяна в обществено-политически план? Надявам се че не. За съжаление, обаче, по нищо не личи сегашната ситуация в страната да се промени до края на текущия XXI век. Ако искате да си представите България след 75 години, при това с надеждата до тогава да не е имало пандемии, паднали метеорите и световни войни, то вие ще видите една България, много сходна на сегашната. В нея управлението ще е пуснало дълбоки корени на база на феодалния модел. Олигархични фракции ще се борят за власт, формирайки рехави съюзи. Същия този феодален елит ще брани зорко своята кула от потенциални, политически новодомци. Обществените противоречия и западащо ниво на образование ще се употребят за по-лесен контрол на масите. В тази насока ще помогне и употребата на Изкуствения интелект. Икономиката ще остане придатък на държавата, а бизнес класата ще е тясно обвързана с политическата и престъпната. Населението ще намалява постоянно, десетилетие след десетилетие, било то с по-бързи или по-бавни темпове. Във външнополитически план България ще остане ахилесова пета на Атлантическия Запад, а нейните управленци ще се въртят като ветропоказатели, в зависимост от финансовите течения, идващи от разни посоки. С други думи, днешният българин много лесно ще може да се ориентира в обстановката, ако случайно се озове в бъдещето. Разликите ще са най-вече технически, но все така семантични. В сърцевината си, всичко ще е абсолютно същото.

Цялата статия ТУК

Тридесет години след края на Студената война историята, противно на тогавашните прогнози на Франсис Фукуяма, все още не е завършила. Нещо повече, тя започва да прави обратен завой. Когато през 1991 г. СССР се разпада и заплахата от ядрена война е избегната, човечеството се настройва за бъдещата епоха на постоянен възход и просперитет. Днес, 33 години по-късно, планетата е обхваната от войни, кризи, икономическо буксуване и пореден сблъсък на цивилизациите. Вместо прогнозирания еднополюсен модел, доминиран от победителя в Студената война – САЩ, днешният свят представлява многополюсна система от противоречия, надежди и страхове. В тази система, либералната демокрация, която обещаваше траен и постоянен просперитет, сякаш се проваля. Вместо да се потърси решение за нейните болежки и недостатъци, все по-голяма част от човечеството се обръща към един позагубил чара си социо-политически феномен – национализмът. За да разберем каква е причината тази идеология да е така привлекателна за днешните хора и до къде може да ни доведе нейното следване, редно е да се запитаме най-напред от къде е тръгнала тази концепция и кои са причините за първоначалния й възход от края на XIX и началото на XX век….

Цялата статия може да прочетете ТУК