В началото на XV век Европа навлиза в нов период от своята история, който историците на културата наричат Ренесанс, а специалистите по политическа история определят като „Ново време“ или „Ранномодерна епоха“. Това е епоха на динамика и драматизъм, която кардинално променя светогледа на хората, политическата и социална структура на обществата, както и икономическите и културни взаимоотношения не само в Стария свят, но и в останалите части на земното кълбо. Всички тези драматични промени са тясно обвързани с два големи процеса, които се развиват успоредно, макар и посоката им на действие да е коренно противоположна.

Великите географски открития, представляват поредица от експедиции, които европейците предприемат, за да изследват и картографират останалата част от света. Целите на тези експедиции са на първо място икономически – откриване на нови, неизползвани източници на ресурси и ценни стоки, а като следствие от това и възможност за установяване на директно, европейско присъствие в новооткритите земи. Борбата за богатство се превръща в основен двигател на този икономически и политически процес. Предпоставките за неготово започване са най-разнообразни – като се започне от научните достижения в корабоплаването през Средните векове и се стигне до стремежа на европейците да търсят щастието си отвъд тесните рамки на своя континент, потънал във войни, чумни епидемии и религиозни конфликти. С развитието на откритията, европейците разширяват непрекъснато своя хоризонт, тласкайки все по-назад и по-назад границите на непознатото.

Докато жителите на Западна Европа отправят поглед отвъд наглед безбрежния Атлантически океан, в Югоизточна Европа местното население е изправено пред нова заплаха. Османската империя започва своята експанзия отвъд Проливите, поглъщайки нови и нови територии както на Балканите, така и в Близкия Изток и Северна Африка. Тази експанзия е безпрецедентна за региона. Последният път когато една империя е поставяла под контрола си тези разнородни територии, е било през VIII век, когато Умаядския халифат вихрено завладява Леванта, Египет и Северна Африка, а арабските армии редовно нахлуват в Мала Азия и заплашват директно Константинопол – столицата на могъщата Източна римска империя, наричана и Византия. През XV век обаче османците успяват там, където арабите са се провалили – Константинопол е подчинен, а войските на Полумесеца неуморно напредват все по-навътре и по-навътре в Европа…

Цялата статия може да прочетете ТУК