„България на три морета“ е фраза, която отдавна се е превърнала в клише що се отнася до изразяването на национална гордост и носталгия по отминалото величие. Мечтата за грамадната балканска империя, която се простирала от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Егейско море отдавна владее въображението на поколения българи. На страна от патриотичният патос обаче, е важно да си даваме ясна сметка за това каква роля всъщност са играели моретата за средновековна България, защо е бил важен излаза на тях и за какво всъщност се е използвал този излаз от нашите стари царе.

Няма съмнение, че през Средните Векове, България се издига като една от най-големите по площ държави в Европа. Част от тази периодична експанзия е и добиването на излаз на съседните морета – Черно, Егейско и Адриатическо. Въпросът е колко дълго всъщност продължава ефективният контрол на българите над съответните крайбрежни зони? Същевременно, редно е да дефинираме и какво означава да имаш излаз на море през Средновековието – какви са ползите и предизвикателствата.

Отговорите на тези въпроси може да прочетете в статията „Средновековна България и нейните три морета„.