Постъпва на служба в Кралския флот на 13 години, а на 19 вече претърпява първото си корабокрушение – от 350 души екипаж, край бурните брегове на нос Добра Надежда оцеляват само той и още 41 души, след като щормът блъска кораба им в скали и рифове в продължение на няколко часа.
Две години по-късно, вече с чин лейтенант, Несбит превзема, начело на едва 30 души, датски линеен кораб по време на прочутата битка при Копенхаген (1801г.). През 1803 г., след като преди това е отстранен от служба заради дръзко поведение към висшестоящ офицер, Несбит се завръща като доброволец и заминава за Хаити. Там участва в блокадата на две френски крепости. При опит за пробиване на британската блокада, един френски кораб се разбива в скали край брега. Уилоуби достига до кораба, поема командването му, спасява 900-членния екипаж и дори успява да подкара кораба и да го върне обратно към острова.
Година по-късно, Несбит командва предна артилерийска позиция по време на обсадата на холандския форт Пискадеро на о. Кюрасао. За да насърчи хората си, притиснати от вражеските батареи, Несбит слага маса и стол пред своята позиция и обядва там всеки ден по време на бомбардировките. Не е улучен нито веднъж, а единственият път, в който друг офицер сяда на мястото му, човекът бива пометен от гюле, което унищожава и масата. Освен начело на батареите, Уилоуби се прочува и по време на щурма на Пискадера, който води лично. В края на кампанията на Кюрасао и изтеглянето на британския контингент, Несбит получава честта да е последният войник, качил се на палубите.
През 1810 г., Несбит участва в битката при Големия пристан на о. Мавриций. Корабът му Нереида е повреден и пленен, а самият Уилоуби е тежко ранен. Французите го отнасят в лазарета, където британския офицер е лекуван легло до легло с командира на френската ескадра – адмирал Ги Виктор Дюпри.
След като се възстановява, Уилоуби се завръща в Англия. Там, лекарска колегия прави инспекция (нещо като ТЕЛК – б.а.) на понесените рани и с оглед загубеното ляво око и другите му рани – „равни по стойност на загуба на крайник“, му отпуска пенсия в размер 300 лири, коригирана през 1815 г. на 500 лири.
Несбит обаче не седи мирно и заминава за Русия. Там се записва в руската армия по време на похода на Великата армия на Наполеон. Сражава се в редиците с чин полковник и е раняван многократно в боеве с французите. По време на битката при Лайпциг, едната му ръка е раздробена от гюле. За проявената храброст в последствие е награден с пожизнена пенсия от император Александър I.
През 1818 г., Уилоуби се връща на служба в британския флот, а през 1825 г. е посветен в рицарство от крал Джордж IV. Любопитното е, че той е посвещаван в рицарство два пъти, тъй като през 1832г., крал Уилям IV, с когото са близки приятели, повторно извършва церемонията.
Умира през 1849 г. В годишния регистър на загиналите офицери е записано: „Той бе раняван от гюле 11 пъти, 3 пъти от шрапнели, има порезни рани на всеки свой крайник, нанасяни със саби и томахавки, лицето му бе обезобразено при експлозия на барутен погреб, загуби и окото си, част от врата и челюстта, а при Лайпциг гюле раздроби едната му ръка. “ С оглед на многобройните си наранявания, често е наричан „Неразрушимия“.