Един от на легендарните отпори в историята – френският пъководец Пиер Тераил, сеньор на Баяр защитава сам моста на р. Гариляно (1503г.) срещу 200 испански войници и конници, прикривайки отстъплението на победените френски части. Още по-забележителното е, че Пиер оцелява в сражението и успешно се изтегля заедно с армията. Това, оказва се, не е единствения подвиг на френския ренесансов супермен.

Роден е в шато Баяр, в Дофине през 1473 г. Родът му е относително дребен за стандартите на френската аристокрация, но със старо потекло. Всички глави на рода Баяр от началото на XIII век насетне се сражават и загиват в битка в името на френската корона. Същото се случва и с бащата на Пиер. Още момче, Баяр е зачислен като паж при херцог Карло Савойски, където служи до смъртта на херцога през 1490г. В последствие става паж на Луи Люксембургски, сеньор на Лини. Млад, благоприличен и едновременно с това с изключителна физика, Баяр набързо става любимец в двора на сеньора, печелейки и редица турнири. Първата му кампания е през 1494 г., когато е на 21. Това, което французите, потеглящи към Неапол не знаели, е че походът щял да се превърне в Първата италианска война (1494-98г.) и да постави анчалото на конфликт между Франция и Испания, който щял да продължи до 1559г. През 1495 г., Баяр печели рицарските си шпори на бойното поле при Форново, след като атакува противников отряд и пленява знамето им. Преди да получи шпорите обаче, все още във вихъра на битката, Баяр се втурва да преследва разбития от него отряд и сам влиза през портите на Милано, гонейки италианците по петите. Естествено, младежът е заловен и изправен пред херцог Людовико Сфорца. След кратък разговор, херцогът заповядва Баярд да бъде пуснат на свобода, без да се изисква откуп за него – жест, който е рядък прецедент в тогавашната епоха. В началото на XVI век, след кратка пауза в италианските войни, Франция отново изпраща армиите си на югоизток. При едно от първите сражения през 1502 г., Баяр е сериозно ранен в битка, но продължава да участва в похода.

На следващата година, едва възстановил се от раната, Баяр участва в легендарната битка при Гариляно за която стана дума по-горе. Втората италианска война завършва година по-късно и Баяр си взема нужната почивка, но само до 1508 г., когато Луи XII отново решава да нахлуе в Италия. Генуа, която до тогава е васал на Франция, решава да се отметне от клетвите си. Луи повежда войските си в поход и поставя Баяр начело на легендарните тежки конници – жандармите. В тази си позиция, Пиер лично застава на върха на клина, който атакува разположената на укрепен хълм генуезка позиция. Изкачвайки хълма под дъжд от стрели, Баяр, следван от останалите конници, се врязва във вражеската стена от копия и я помита, печелейки в рамките на минути цялото сраженеи. В последствие при триумфалното влизане в Генуа му е отредено мястото веднага след краля. Година по-късно, на свои разноски организира подразделение от конници и пехотинци. Лично се занимава с обучението и дисциплината на пехотата и в битката при Анядело (1509г.), пехотинците на Баяр отстъпват по качество само на швейцарците. Същата година за кратко е поставен начело на френския гарнизон във Ферара, където бързо привлича вниманието на една от най-импозантните дами на епохата – Лукреция Борджия. Година по-късно, по време на друг поход в Италия, Баяр се връща за кратка визита при нея, придружаван от другия легендарен френски ренесансов рицар – Гастон дьо Фоа. През 1511 г., Франция прекратява съюза си с Папството и войските на папата започват да се сражават с частите на Баяр около Ферара. В поредица от боеве, Пиер отново доказва бойното си майсторство, като в един случай за малко да успее да плени самия папа Юлий II, който обичал лично да води войските си. Заради този случай, папата го отлъчва от църквата.

Това по никакъв начин не му пречи да води рицарския контингент по време на обсадата на Бреша (1512 г.) Баяр е на върха на клина, който атакува градските стени. Няколко последователни щурма са отбити, но Пиер отново организира мъжете около себе си и винаги пръв влиза в съприкосновение с врага. Получава тежка рана в бедрото, но не прекъсва битката, разбива бранителите и пръв влиза в крепостта. Още същата година се сражава в битката при Равена, където ръководи атакана френската конница, разбила испанската кавалерия. В самия край на битката, Гастон Фоа, начело на едва 15 души, атакува отстъпваща с брой испанска пехотна част, но е убит. Същата част преминава покрай завръщащият се от преследването Баяр минути по-късно. Пиер, който нямал достатъчно хора около себе си, решава да не ги атакува. Ако знаеше, че същите те са убили най-добрият му приятел, вероятно щеше да ги нападне сам. Смъртта на Фоа е много тежък удар за Баяр и той прекарва следващите седмици в траур. На следващата година, Баяр командва кавалерийско подразделение в Битката на шпорите. Частта му е обкръжена от по-многочислените сили на Хенри VIII и император Максимилиан. Въпреки това, в типично свой стил, Баяр слиза от коня си, приближава се до един английски рицар, седнал да си почине недалеч от френската позиция и го пленява, след което се предава на същия човек. Баяр е отведен при английския крал, който е толкова впечатлен от своя опонент, че заповядва да го освободят без да плаща откуп, само срещу думата на Пиер, че в следващите седмици няма да участва в сражения. Баяр, разбира се, удържа на думата си.

През 1515 г., при възкачването на Франсоа I на трона, Пиер Баяр е издигнат в ранг лейтенант-генерал на Дофине. Новият му пост веднага е изпитан в битката при Мариняно, в която френско-венецианските войски се сражават срещу херцога на Милано, подкрепен от легендарната швейцарска пехота. Швейцарците вече са разбивали не една или две рицарски атаки, но никога до сега не са нападани от Баяр. Той повежда жандармите в галоп, вклинява се в легендарните карета на планинците и ги разбива, защитавайки в хода на битката живота на крал Франсоа, който се бие в челните редици. След победата, Пиер Баяр посвещава Франсоа в рицарство на самото бойно поле.
През 1521 г., между Франсоа и император Карл V избухва поредната италианска война. Баяр е поставен начело на контингент от 1000 бойци, които трябва да пазят градчето Мециер, разположено южно от Орлеан. Градът няма особени защитни съръжения, тъй като е в централна Франция. Задачата на Баяр е да задържи 35 000-на имперска армия достатъчно дълго, че Франсоа да събере своите войски в Париж. Баяр задържа града в продължение на шест седмична тежка обсада, която приключва с изтеглянето на вражеските сили. За подвига си, Баяр е удостоен от краля с най-висшето военно отличие и в присъединен към ордена Сен Мишел. В добавка му е дадена лична стотна от жандарми – право, което до този момент се полага само на т.нар. принцове на кръвта (членовете на кралския род).
Три години по-късно, Баяр е изпратен да спаси разбитите френски войски в Северна Италия и той лично ръководи отбраната на ариергард по време на битката при р. Сесиа. Пирер, както обикновено, се сражава в челните редици. Денят е 30 април, 1524 г. Изстрел на испанска аркебуза постига това, което стотици мечове не успяват. Смъртоносно ранен, плененият Баяр е положен пред командната позиция на белгиеца Шарл дьо Ланоа, който командва испанско-австрийските сили заедно със стария приятел на Баяр – Шарл дьо Бурбон, братовчед на френския крал, преминал на испанска служба. Бурбон се навежда към него и искрено опечален казва: „Сеньор дьо Баяр, за мен е истинска трагедия че ви виждам в такова състояние!“ С последния си дъх, Пиер му отвръща „Не скърбете за мен монсеньор, аз загивам така, както би трябвало да умре всеки честен мъж – изпълнявайки дълга си. Но аз скърбя за вас, който се борите срещу своята страна, своя крал и клетвите, които сте положил.“
Тялото му е предадено на войниците му и той е погребан в градчето Сен Мартен д’Ер. През 1822 г., останките му са препогребани в църквата Сен Андре в Гренобъл. Съвременниците му често го ласкаели, наричайки го в негово присъствие „рицар най-безгрешен и безстрашен“, на което Пиер отвръщал, че предпочита простичкото „добрият рицар Баяр“.